Изисквания за документиране чрез издаване на касови бележки при плащания

гост автор Теодор Тодоров

Към настоящия момент изискванията за регистрирането и отчитането на извършените доставки чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, са уредени с чл.118 от ЗДДС в сила от 01.01.2007 г. и издадената въз основа на него от Министерство на финансите Наредба Н-18 / 13.12.2006 г. Преди това действаше Наредба Н-4 / 16.02.1999 г. издадена на основание на действащите тогава чл.102 от ЗДДС, чл.5 от ЗОДФЛ и чл.5 от ЗКПО. Преди тях в действие бяха Наредба 7 / 1993 г. и Наредба 3 / 1995 г. отново на Министерство на финансите.

Каква всъщност е целта на тези разпоредби?

Отговорът е: Да се направи така, че оборотите на търговците да бъдат регистрирани и да се постави под контрол целият процес.

През годините, преследвайки тази си цел – да поставят под контрол процеса, НАП предприемаха все повече и все повече стъпки. Като започнем от “мъдрата” разпоредба, че “получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускане на обекта” и, че ако не го направи го грози глоба от 5 лв. През годините НАП имаха идея да създадат закон за касовите апарати. Когато това не се случи, въведоха изискване всеки касов апарат да им изпраща информация за оборотите и да могат чрез SMS да получават информация. Поставяха оперативен контрол пред или в обекта и констатираха, че присъствието им увеличавало клиентите. В последно време усилено се говори за въвеждането на QR код, който като бъде сканиран от клиента, да му даде информация дали продажбата е отчетена. Какво забравихме? А, да! Лотариите, които от известно време НАП организира с номерата на регистрираните касовите бележки. 

Защо иронизирам? Защото вместо да се размаха морков, се размахва пръчка. Ето на това приличат усилията на НАП в борбата за извеждане на светло на оборотите.

Какво имам в предвид? Една промяна в действащото законодателство би изпълнила целта, без особено много усилия от тяхна страна. В момента доходите на физическите лица се облагат на брутна база т.е. колкото заработиш, върху толкова плащаш данък. Друга тема е, че няма изрично разписано понятие за доход. Ако на физическите лица се признае право да намаляват облагаемия си доход с определени жизнени разходи (храна, консумативи, обучение, култура, дрехи, здравно обслужване, забавление и т.н.) срещу документиране, мога да се обзаложа, че всяко физическо лице - клиент ще си търси касовия бон и ще настоява за него. Това обаче са други теми.

Разпоредбите за издаване на касови бонове почиват на една презумпция: “Клиент идва в обекта, плаща в брой, издава му се касов бон.” Добре, но в момента вече сме на път да “превъртим” първата 1/5 от XXI-ви век и освен физическото пазаруване от магазина пред къщи, съществува и електронната търговия, както и различни начини на разплащане извън традиционните. И средствата за плащане, както и обектите вече могат да имат чисто виртуален характер. За какво говоря ли? Само си представете разплащане с криптовалута в он-лайн магазин. Не казвам, че е разумно, а само че е възможно. Добри или лоши, разпоредбите съществуват. Нека се опитаме през тяхната регулация да разгледаме в какви случаи се издава касов бон.

Плащане в магазин с пари в брой: Класическа ситуация, в която няма как да се сбърка. Изисква се издаването на касов бон.

Плащане в магазин с чек, дебитна карта, кредитна карта, ваучер или друго, заместващо парите средство: Изисква се издаване на касов бон. Звучи абсурдно, но се изисква. В крайна сметка тези пари постъпват по банковата сметка и човек се чуди, защо е нужен и касов бон, но разпоредбата е такава.

Плащане във виртуален магазин с наложен платеж (пари в брой), чек, дебитна карта, кредитна карта, ваучер или друго, заместващо парите средство: Не мога да разбера хората които смятат, че като продават през дадена платформа, те нямат обект и за тях не се отнася изискването за касов бон. Общо взето – дали се продава от физически магазин или от виртуален, това е само един канал за реализиране на продажба. Документирането е едно и също.

Единственото изключение е, ако: “плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.” чл.3(1) от Наредба Н-18.

Регистърът по ЗПУПС се води от Българска народна банка (БНБ), а регистъра по ЗПУ се води от Комисията за регулиране на съобщенията (КРС). Линковете към двата регистъра са както следва:

1.http://www.bnb.bg/RegistersAndServices/RSPIPublicRegisters/index.htm

2.http://crc.bg:8080/dpls/apex/f?p=923:210:791179796303271::NO::P210_ADV,P210_REGION_CONTROL,P210_X:0,0,1

Ще обърна внимание на някои срещани случаи на разплащания в родната действителност:

PayPal – Методът е широко разпространен. Предимството му се състои в това, че запазва данните на контрагентите в тайна. Единственото, което става известно на контрагентите един за друг, е един е-мейл адрес. Според колеги, PayPal има регистрация за платежна система. В същото време обаче, не фигурира нито в регистрите на БНБ, нито в тези на КРС. Това означава, че за получени плащания по PayPal account е задължително издаването на касов бон. В тази връзка и в този смисъл е и писмо 34-35-8/31.05.2017 г.на НАП. Разбира се има и някои практически трудности. Например ако се получи плащане в 2:45 сутринта, когато няма кой да издаде касов бон. Или за да се спазят регулациите, трябва постоянно да се проверява account-а за нови постъпления, за да може да се реагира своевременно което освен, че е абсурдно, е и практически невъзможно.

 

Плащане на POS-терминал с дебитна/кредитна карта – Задължително е издаването на касов бон. Практически трудности възникват ако терминалът е виртуален и е част от платформа за продажба и те са същите, както и при разплащания чрез PayPal

Ваучери – Тази система се прилага от сайтове като Grabo.bg и Rio.bg Покупката на ваучера от клиента обикновено се осъществява чрез банков превод или на електронните каси на EasyPay. За това действие касов бон не се изисква. Когато обаче клиентът представи ваучера пред търговеца в обекта, за да получи заявената услуга или стока, търговеца е длъжен да издаде касов бон. Това документиране обаче, дали случайно или нарочно, доста често се пропуска от търговците.

Криптовалути – Покрай “бурният” растеж на курса им спрямо официалните валути, някои търговци се престрашиха да приемат плащания в подобни средства. Тъй като криптовалутите и всичко свързано с тях, поне за момента са извън всякакви регулации, то приемането им в замяна на предоставена стока или услуга следва да се документира с издаване на касов бон.

 

Разбира се, има случаи в които касов бон не се изисква. Регламентирани са с чл. 4 и чл.5 от Наредба Н-18:

Чл. 4. Не е задължено да регистрира извършваните от него продажби в търговски обект чрез ФУ/ИАСУТД лице, което извършва следните дейности:

1. продажби във или от търговски обекти, специализирани само за вестници и списания;

2.  продажби на собствена и непреработена селскостопанска продукция от физически лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон, с изключение на продажби във или от търговски обекти в лицензираните стокови борси, тържища или пазар на производители по смисъла на Закона за стоковите борси и тържищата или закрити помещения, като магазин, склад или други подобни;

3. продажби на билети, карти, абонаментни карти за превоз на пътници, когато издаването им е задължително съгласно нормативен акт, талони за паркиране в зоните за платено паркиране по смисъла на чл. 99, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, и на билети, фишове, талони и други удостоверителни знаци за участие в хазартни игри по смисъла на Закона за хазарта, които съдържат трайно вписана при отпечатването номинална стойност и най-малко два защитни елемента върху хартията и/или при печата и са отпечатани по реда на Наредбата за условията и реда за отпечатване и контрол върху ценни книжа, приета с Постановление № 289 на Министерския съвет от 1994 г. (обн., ДВ, бр. 101 от 1994 г.; изм. и доп., бр. 38 от 1995 г.; изм., бр. 73 от 1998 г., бр. 8 от 2001 г.; изм. и доп., бр. 54 от 2008 г., бр. 22 от 2011 г.); изискването за трайно вписана при отпечатването номинална стойност не се отнася за бланкови билети за превоз на пътници, които се издават на химизирана хартия най-малко в два екземпляра - един за клиента и втори за лицето по чл. 3;

4. продажби на самолетни билети;

5. продажбата на вещи и извършването на услуги, свързани с осъществяването на религиозна, социална, образователна и здравна дейност от Българската православна църква и други регистрирани вероизповедания по Закона за вероизповеданията;

6. дейност на наемодатели - физически лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон, включително отдаващите под наем складови помещения;

7. упражняване на занаят по смисъла на Закона за занаятите, с изключение на автомонтьорство и автосервизни услуги и при условие че лицата са занаятчии - пенсионери по инвалидност или за изслужено време и старост, които извършват услугите с личен труд и не са търговци по смисъла на Търговския закон;

8. дейност на лица, упражняващи свободна професия;

9. продажби във или от търговски обекти, намиращи се в населени места с брой на лицата с постоянен адрес под 300 души и разположени във високопланински и труднодостъпни места, с изключение на курортите;

10. продажби, извършвани от чуждестранни юридически и физически лица по смисъла на Закона за корпоративното подоходно облагане и Закона за данъците върху доходите на физическите лица, които не са регистрирани по ЗДДС, по време на провеждане на международни мероприятия с краткотраен характер (изложения, панаири и други подобни), с изключение на мероприятия с развлекателен характер.

 

Чл. 5.Не са задължени да издават фискални касови бележки от ФУ или касови бележки от ИАСУТД:

1. държавата, държавните и местните органи за всички извършвани от тях дейности или доставки в качеството им на орган на държавна или местна власт, за които последните не са данъчно задължени лица по смисъла на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС);

2. банките, когато извършват банкови или валутни сделки; доставчиците на платежни услуги, когато извършват платежни услуги по чл. 4 от Закона за платежните услуги и платежните системи; финансовите къщи, когато извършват сделки с чуждестранна валута по безкасов начин, пенсионноосигурителните дружества, когато извършват услуга по прехвърляне на натрупаните средства по индивидуална партида от един фонд към друг, както и лицата, извършващи търговска дейност с предмет съгласно чл. 1, ал. 1, т. 3, 4, 6, 8, 9, 10, 11 и 12 от Търговския закон.

 

Има и един случай, в който винаги се издава касов бон, независимо как става разплащането: При търговията с течни горива. Изключения са някои случаи, когато се продава от безмитен склад.

И така, нека обобщим.

Получаваме ли плащане, проверяваме “канала” по който го получаваме. Ако не е сред посочените в регистрите на БНБ и КРС, както и ако не сме в изключенията на чл.4 и чл.5 на наредба Н-18, винаги сме задължени да документираме полученото плащане чрез използване на ЕКАФП.

-------

Теодор Тодоров e одитор във FicadexBulgaria / Одит - консулт М ЕООД (www.ficadexbulgaria.com)

Напиши коментар

x
Чрез този сайт се събират и обработват лични данни, Моля прочетете нашето инф. писмо относно защитата на личните данни, за да продължите сърфирането Повече информация. Разбрах