Отпада ли писмената молба за отпуск?

Публикувано на 08.11.2026

Абонирай се за седмичния е-бюлетин

Трябва ли вече писмена молба за платен годишен отпуск?

С Решение № 6781 от 18.06.2026 г. по адм. д. № 8301/2025 г. Върховният административен съд отмени чл. 22, ал. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, който изискваше писмено искане от работника. Писменото разрешение от работодателя по чл. 173, ал. 1 от Кодекса на труда обаче остава задължително.

Последна актуализация: 8 ноември 2026 г.

Какво точно реши съдът?

Делото е заведено от Камарата на автомобилните превозвачи в България и „Максима Транс“ ЕООД срещу Министерския съвет. Отмененият текст гласеше, че платеният годишен отпуск „се разрешава въз основа на писмено искане" на работника или служителя до работодателя. Той беше добавен в наредбата с ПМС № 56 от 10.03.2011 г., в сила от 15.03.2011 г.

Защо е отменен текстът?

Основанието е процедурно, а не по същество. Съдът установи, че при приемането на изменението през 2011 г. проектът не е бил публикуван за обществено обсъждане с 14-дневен срок по чл. 26, ал. 2 от Закона за нормативните актове. Мотивите също не отговарят на чл. 28, ал. 2 ЗНА, защото само повтарят текста на разпоредбата. Това е съществено нарушение и самостоятелно основание за отмяна по чл. 146, т. 3 АПК.

Разминаването с Кодекса на труда, който в чл. 173, ал.1 изисква само писмено разрешение от работодателя, съдът обсъжда, за да обоснове правния интерес на жалбоподателите. Не то е причината за отмяната. В мотивите си съдът се позовава на Решение № 10233 от 02.07.2019 г. по адм. д. № 3915/2018 г. на ВАС, II отделение (обн. ДВ, бр. 18 от 2020 г.), с което по аналогични мотиви е отменен чл. 42, ал. 1 от същата наредба.

Защо решението е важно за работодателите?

При спор за обезщетение по чл. 224 КТ работодателят трябва да докаже, че отпускът е разрешен и ползван. Без молба тежестта пада върху заповедта и доказателствата за реално отсъствие.

Рискът има и обратна страна: заповедта е едностранен документ и може да бъде издадена със задна дата за отпуск, който работникът реално не е ползвал. Тогава решават документите, които не могат да се нагодят назад: датиран подпис на работника върху заповедта, присъствена форма, ведомост, а при шофьорите и тахографът.

Не е случайно, че делото е заведено от превозвачи. В международния транспорт шофьорите прекарват дълги периоди извън България и подаването и съхраняването на писмени молби е допълнителна административна тежест

Може ли изискването да се върне?

Да, теоретично. Щом отмяната е заради нарушена процедура, Министерският съвет може да приеме същия текст отново, този път с обществено обсъждане и пълни мотиви. Практиката досега обаче показва друго: отмененият през 2020 г. чл. 42, ал. 1 не е приет отново и до днес.

Какво да направим в кантората?

Молбата може да остане като добра практика. Вече не е задължителна, но доказва кой е поискал отпуска и за кои дни.
Проверете заповедите. За всеки ползван отпуск трябва да има писмено разрешение, подписано от работодателя. Това е документът, който ще ви пази при спор.
Електронно оформяне. Ако клиентът разрешава отпуските по имейл или в софтуер, уверете се, че от записа се вижда кой е разрешил, за какви дни и че работникът е уведомен.

Отмяната действа от обнародването на окончателното решение в Държавен вестник.

Източници

Решение № 6781 от 18.06.2026 г. на ВАС, Шесто отделение, по адм. д. № 8301/2025 г. (проверено на 08.11.2026 г.).
Определение от 15.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8301/2025 г. за допускане на оспорването.
Кодекс на труда

--------

КТ
Чл. 173. (Изм. - ДВ, бр. 58 от 2010 г., в сила от 30.07.2010 г., изм. - ДВ, бр. 54 от 2015 г., в сила от 17.07.2015 г.) (1) Платеният годишен отпуск се ползва от работника или служителя с писмено разрешение от работодателя.

(2) На работниците и служителите, които изповядват вероизповедание, различно от източноправославното, работодателят е длъжен да разрешава по техен избор ползване на част от годишния платен отпуск или неплатен отпуск по чл. 160, ал. 1 за дните на съответните религиозни празници, но не повече от броя на дните за източноправославните религиозни празници по чл. 154.

(3) Дните за религиозните празници на вероизповеданията, различни от източноправославното, се определят от Министерския съвет по предложение на официалното ръководство на съответното вероизповедание.

(4) Работодателят има право да предостави платения годишен отпуск на работника или служителя и без негово съгласие по време на престой повече от 5 работни дни, при ползване на отпуска едновременно от всички работници и служители, както и в случаите, когато работникът или служителят след покана от работодателя не е поискал отпуска си до края на календарната година, за която се полага.

(5) Работникът или служителят използва платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се отнася. Работодателят е длъжен да разреши платения годишен отпуск на работника или служителя до края на съответната календарна година, освен ако ползването му е отложено по реда на чл. 176. В този случай на работника или служителя се осигурява ползване на не по-малко от половината от полагащия му се за календарната година платен годишен отпуск.

НРВПО

Чл. 22. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., предишен текст на чл. 22, доп. - ДВ, бр. 21 от 2011 г., в сила от 15.03.2011 г., изм. - ДВ, бр. 78 от 2022 г., в сила от 30.09.2022 г.) Всеки работник и служител, който има най-малко 4 месеца трудов стаж, придобива право да ползува платен годишен отпуск по чл. 155 и 156 КТ. Когато 4-месечният трудов стаж е придобит през първата година на работа на работника и служителя, той има право на платен годишен отпуск за същата година в пълен размер. Когато част от 4-месечния трудов стаж е придобита през една календарна година и друга част през следващата календарна година, той има право на платен годишен отпуск за първата календарна година пропорционално на трудовия му стаж през тази година, а за втората година придобива право на платен годишен отпуск в пълен размер. За ползуване на платения годишен отпуск за втората и следващите календарни години не се изисква нов 4-месечен трудов стаж, като в тези случаи размерът на отпуска за съответната календарна година се определя пропорционално на трудовия стаж на работника или служителя в това предприятие.
(2) (Нова - ДВ, бр. 21 от 2011 г., в сила от 15.03.2011 г.) Платеният годишен отпуск се разрешава въз основа на писмено искане на работника или служителя до работодателя.

Видяна 423