Софтуер – доставка на стока или доставка на услуга, предоставяна по електронен път за целите на ЗДДС

гост-автор:Теодор Тодоров

Наскоро получихме е-мейл от потенциален клиент. Французин, който планира да се премести в България, както със семейството си, така и с бизнеса си. В е-мейла молеше за информация относно създаването на българско дружество, счетоводните аспекти и данъчното облагане, Общо взето, стандартните въпроси, но с минимална информация за дейността си. Просто беше написал, че разпространява програмен продукт и беше убеден, че може спокойно да върши тази дейност от България.

Умувахме известно време, както какво има в предвид под „програмен продукт“. Вариантите са много – като се започне от разработчик на софтуер, мине се през пишещ програми по искане на клиенти и се стигне до дистрибутор на чужд софтуер. И всеки вариант си има свои специфични третирания. И тъй като французинът беше помолил за среща – щял да обикаля из България и в някакъв момент щял да стигне и до Варна, оставихме въпросите си за срещата и я потвърдихме. И денят на срещата настъпи.

Някъде около десет и половина, един усмихнат едър мъж на около 50+ години, придружен от съпругата си, ни посетиха. Дори ни поздравиха на български с едно добро и без акцентно „Добър ден!“ Действително, в това Ковид време бяха тръгнали на екскурзия и от около седмица обикаляли из България. Тръгнали от София, минали през Пловдив, Стара Загора и Бургас и стигнали до нас във Варна. По-нататък щели да минат през Велико Търново и пак през София. Летните ни жеги им бяха дали загара си, а от тях лъхаше на добро настроение, енергия и позитивизъм.

След кафето, общите приказки за „разчупване на атмосферата“ и насоки къде и какво могат да разгледат, дойде време и за сериозните теми. Предварително им бяхме изпратили материали - кратка информация от около 20 страници, описващи най-общо данъчното облагане, правните възможности за създаване на дружество, начинът на организация за получаване на доход от собственика на дружество, симулация на трудовите разходи. Бяха се запознали със всичко и имаха уточняващи въпроси. Ние също. Обясниха, че са разработили софтуер, управляващ принтерите.

Явно сме изглеждали доста озадачени, защото ни обясниха, че във Франция било практика офис техниката, в т.ч. и принтерите, да не се купуват, а да се наемат. А техният софтуер давал дистанционна връзка до принтера и докладвал до собственика му (наемодателя) неща като състояние на барабан и тонер, брой принтирани страници, евентуални проблеми и т.н. Клиентите им, единствено юридически лица, изтегляли софтуера от сайта им и си го инсталирали.

И тук някъде у нас се появиха някои чуденки. Софтуерът не отчиташе спецификата в дейността на клиентите, за които беше предназначен. Можеше да се използва както от финансови институции, така и от счетоводни или юридически кантори, или пък за целите на административната дейност на някой винопроизводител или строителен предприемач.

Софтуер с подобни характеристики, според нас, попадаше в дефиницията на „стандартен софтуер“ в § 1, т.25 на ДР на ЗДДС – програмен продукт, записан на технически носител, който е предназначен за масова употреба и не отчита спецификите в дейността на конкретния потребител.

Проблемът с дефиницията е, че съгласно чл.5 (1) ЗДДС, стандартният софтуер е стока. Клиентът ни щеше да продава този софтуер от българско дружество на дружества във Франция, а подобна доставка на стока по силата на ЗДДС се третира като ВОД. За доказване на ВОД и съответно прилагане на нулева ставка на ДДС обаче, се изисква освен другото и доказателство за осъществен транспорт на стоката. А транспорт фактически няма.

Тогава, като как ще защитим използването на нулевата ставка?


И се наложи да търсим още аргументи.

Решението намерихме в чл.7 на Регламент 282/2011. Съгласно параграф 1: „Понятието „услуги, предоставяни по електронен път“ съгласно Директива 2006/112/ЕО, включва услуги, които се предоставят чрез интернет или електронна мрежа, както и които се предоставят по принцип автоматизирано — предвид естеството им, при минимална намеса на човешки фактор и които е невъзможно да бъдат предоставени при отсъствието на информационни технологии“, а буква а) на параграф 2 в същия член изрично посочва, че в обхват на параграф 1 се включва по специално доставката на дигитални продукти, включително софтуер и промени или актуализиране на софтуер.

Проверихме и Директива 2006/112/ЕО. В нея чл.58, параграф 1, буква в) регламентира къде е мястото на доставка при получател ДНЗЛ на услуги, извършвани по електронен път и по специално посочени в приложение II. В т.2 на самото приложение II са включени „доставката и осъвременяването на софтуер“. В нашия случай, не беше важно, че получателят е ДНЗЛ, а характерът на самата доставка.

И от само себе си се наложи изводът, че софтуерът за принтери, който продава нашият потенциален клиент, не е „стандартен софтуер“, а е „услуга, предоставяна по електронен път“.

Това беше достатъчно като обосновка, но в § 1, т.14 на ДР на ЗДДС съществува и изрична дефиниция на „услуги, извършвани по електронен път“. Дефиницията препраща към цитираните по-горе части от Регламента и Директивата. Но само препраща, без да ги повтаря.

Изводът:
Ако един софтуер го запишем на USB, CD, DVD или външен диск и го изпратим на клиент, това ще се третира като доставка на стока, защото ще е „стандартен софтуер“.
Ако същият софтуер го „качим“ в сайт/платформа и дадем достъп на клиента си да го изтегли, същото това нещо се третира като доставка на „услуга, предоставяна по електронен път“.

След тези разсъждения, пак се върнах към дефиницията на „стандартен софтуер“ и по-специално „записан на технически носител“. Естествено, дефиниция на „технически носител“ липсва, но докато търсих словосъчетанието в ЗДДС ми направи впечатление, че ЗДДС използва и още едно понятие – „електронен носител“ – вижте чл.25 (9). И в този момент реших, че „електронен носител“ би трябвало да е равнозначно и да се използва като синоним на „електронен път“. Да, ама не. Членове 14а (13), 57в (9) и 123 (8) веднага ме разколебаха в това ми заключение.

В цитираните членове „електронен път“ и „електронен носител“ се използват като алтернативни начини на подаване на информация и ако се съди от хипотезите, които уреждат, „електронен носител“ би трябвало да има смисъла на „технически носител“. И трите члена са част от промените, които влязоха в сила от 01.07.2021 г. и явно друг екип, с различна терминология е работил по тях.

И всичко това за пореден път затвърди мнението ми, че българският ЗДДС (както и други закони) е много нескопосано написан. От една страна, препратките към понятия от регламент и директива без да се цитират дефинициите в самия закон. От друга страна, използването на различни термини без ясни дефиниции и с дублиращ се смисъл. Всичко това в никакъв случай не може да се нарече, както е модерно да се казва “user friendly” или казано по български – удобно за работа на потребителите. И за съжаление, потребителите ще трябва да продължим да се оправяме сами, поемайки рисковете да не сме схванали точния смисъл, който законодателят е искал да вложи в понятията или смисъла, който впоследствие администрацията ще твърди, че се съдържа в същите.

 

Искаш ли да прочетеш още интересни и полезни статии ?

Влез в ZnamKak.com !

 

 

Илюстрация: Computer photo created by pressfoto - www.freepik.com


Настоящото изложение има информативен и опознавателен характер. Изразява личното професионално мнение на авторите на сайта и не представлява конкретен съвет или консултация

1 Коментари

  1. Avatar
    Галина Терзиева 2021-08-20 09:23:45

    Чудесна статия!

Напиши коментар