В петък, на 10 юли 2026 г., Съветът на ЕС откри процедура по прекомерен дефицит срещу България. Ставаме десетата държава под засилено наблюдение, при това в компанията на Франция, Италия, Австрия, Белгия, Полша, Румъния и още три.

Защо се стигна дотук.

Правилото е записано в Протокол 12 към Договора за функционирането на ЕС: дефицитът на държава членка не бива да надвишава 3% от БВП. Прогнозата за България за 2026 г. е 4,1% от БВП, с очакване да останем над прага и през 2027 г. България се позова на изключението за разходи за отбрана, но според Съвета то не обяснява цялото превишение.

Какво изисква Брюксел. Три конкретни неща:

• До 15 октомври 2026 г. България да представи мерките за намаляване на дефицита
   
• Ръстът на нетните държавни разходи да не надвишава 4,2% през 2026 г., 7,7% през 2027 г., 11,4% през 2028 г. и 15% през 2029 г. (кумулативно)
   
• Дефицитът да се върне под 3% най-късно до 2029 г.

Санкция ли е това?

Не. Процедурата е засилено наблюдение. Глоба (до 0,05% от БВП, с възможност за повтаряне на всеки шест месеца) е предвидена само ако държавата не предприеме ефективни действия. България вече е минавала по този път: процедура от юли 2010 г., прекратена през юни 2012 г. Девет други държави вървят по същия път от 2024 г. насам, някои с по-тежки числа от нашите. Глобата е последна стъпка, предвидена за бездействие, не за бавен напредък.

Мерките трябва да са на масата до 15 октомври. Таваните на разходите важат от тази година. Корекцията е от порядъка на половин процент от БВП годишно. А правилото за нетните разходи прави данъчните и осигурителните закони естественото място, където такива мерки се търсят. Затова тази есен законопроектите трябва да ги четем много внимателно.

Една подробност от препоръките заслужава отделно споменаване, защото засяга тема, по която всеки от нас има мнение:

Наред с фискалната част Съветът препоръчва на България да подобри събираемостта, да разшири данъчната основа и да направи системата по-справедлива, като изрично посочва плоския данък: аргументът е, че 10% ставка в комбинация с таван на осигурителния доход прави системата регресивна.  Това не е изискване с краен срок и никой не е длъжен да го изпълни. Но когато една държава търси приходни мерки под наблюдение, препоръките на наблюдаващия имат навика да се появяват в законопроекти. Ще следим дали и тази ще се появи.

-----------

Източници: Съобщение на Съвета на ЕС от 10.07.2026 г. за откриване на процедурата; чл. 126 ДФЕС; Регламент (ЕО) 1467/97, изм. с реформата на фискалната рамка от април 2024 г.