Наредба Н-18 и „Софтуер за управление на продажбите в търговски обект“

гост-автор:Данко Мицев

В Закона за ДДС в Допълнителните разпоредби е определено следното понятие:

41. "Търговски обект" е всяко място, помещение или съоръжение (например: маси, сергии и други подобни) на открито или под навеси, във или от което се извършват продажби на стоки или услуги, независимо че помещението или съоръжението може да служи същевременно и за други цели (например: офис, жилище или други подобни), да е част от притежаван недвижим имот (например: гараж, мазе, стая или други подобни) или да е производствен склад или превозно средство, от което се извършват продажби.

В ДВ, бр.24 от 16.03.2018 г. бяха публикувани следните изменения в ЗДДС под формата на допълнителни разпоредби в приетия Закон за изменение и допълнение на Закона за митниците.

84. "Софтуер за управление на продажби в търговски обект" е всеки софтуер или модул от софтуер, независимо от технологиите за реализацията му, използван за обработка на информация за извършване на продажби на стоки и/или услуги в търговски обект, за които е налице задължение за издаване на фискален бон.

Ако във вашата дейност извършвате продажба на стоки и/или услуги и:
- ВСИЧКИ плащания от клиентите ви се осъществяват само по банков път
- При въвеждане на продажби и плащания в брой или с ПОС-терминал НЕ ползвате компютър, а издавате фискален бон на фискално устройство - касов апарат ръчно и пишете фактури с химикал на химизиран кочан.
информацията, която следва, не ви касае, освен ако не сте решили да промените това.

Ако въвеждането на информация за продажбите във вашата дейност се осъществява на компютър, то вие ползвате „Софтуер за управление на продажбите в търговски обект“ , който за краткост в коментарите ще наричам СУПТО, и се задължавате да правите това според точно определен нормативен ред, определен от ЗДДС и Наредба Н-18.

Ако ползвате СУПТО от производител (дори това да е безплатна програмка, изтеглена от Интернет, с която въвеждате и печатате фактури или стокови разписки на принтер) или сте създали собствен СУПТО (дори това да е опростена формичка на Microsoft Excel или OpenOffice) е необходимо да се свържете с производителя на СУПТО и да установите дали ще спази следните ,(а ако СУПТО е ваш трябва да решите дали можете да ги спазите вие):    

ЗДДС 
Чл.118

(14) Производител/разпространител на софтуер за управление на продажби в търговските обекти е длъжен да декларира в Националната агенция за приходите следните данни и обстоятелства:

1.наименованието и версията на произвеждания/разпространявания от него софтуер;

2.че произвежданият/разпространяваният от него софтуер отговаря на изискванията, определени в наредбата по ал.4 (Наредба Н-18);

3. че произвежданият/разпространяваният от него софтуер не съдържа модули, позволяващи заобикаляне на изискванията, определени в наредбата по ал.4 (Наредба Н-18);

4.че не произвежда/не разпространява софтуер, предназначен за промяна на функционалността на софтуера по т.1 с цел заобикаляне на изискванията, определени в наредбата по ал.4 (Наредба Н-18), както и за промяна, изтриване или друг вид манипулиране на информацията в базата данни, с която работи софтуерът.

(16) Националната агенция за приходите създава и поддържа публичен електронен списък на софтуерите за управление на продажби в търговските обекти, за които са декларирани данни и обстоятелства по ал.14, достъпен на интернет страницата на Националната агенция за приходите. Редът за вписване и заличаване от списъка, както и неговото съдържание се определят с наредбата по ал.4 (Наредба Н-18).
(18) Лице, което използва софтуер за управление на продажби в търговски обект, е длъжно да използва само софтуер, който е включен в списъка по ал.16. 

Чл.185а 
(1) На производител/разпространител на софтуер, който декларира неверни данни в декларацията по чл.118, ал.14, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 1000 до 3000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 5000 до 10 000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал.1 размерът на глобата е от 2000 до 6000 лв., а на имуществената санкция - от 10 000 до 20 000 лв.

Горните текстове от ЗДДС накратко казано означават, че считано от 31.03.2019 г. (регистрираните по ЗДДС) и 30.06.2019 г. (нерегистрираните по ЗДДС), могат да въвеждат и обработват на компютър информация за продажбите единствено с един или няколко от публикуваните в публичния електронен списък СУПТО на интернет сайта на НАП. В противен случай подлежат на следните санкции:

Чл.185б. 
(1) На лице, което използва в търговски обект софтуер за управление на продажбите, не-включен в списъка по чл.118, ал.16, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 1000 до 3000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 5000 до 10 000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал.1 размерът на глобата е от 2000 до 6000 лв., а на имуществената санкция - от 10 000 до 20 000 лв.

Чл.186 
Принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което:
5.използва в търговски обект софтуер за управление на продажбите, не-включен в списъка по чл.118, ал.16.

 

В ДВ Бр.80 от 28.09.2018 г. беше публикувано изменението на Наредба Н-18, касаещо изискванията към СУПТО и към производителите, разпространителите и ползвателите. Ще цитирам текстовете с кратки коментари по някои казуси.

Глава четвърта.
ИЗДАВАНЕ НА ДОКУМЕНТ ЗА ПРОДАЖБА ЧРЕЗ ФИСКАЛНО УСТРОЙСТВО
Чл.26.(1) Фискалната касова бележка от ФУ трябва да бъде четима, да съответства на образеца съгласно приложение № 1 и да съдържа задължително следните реквизити:
17. уникален номер на продажбата съгласно Приложение № 29, когато се използва софтуер за управление на продажбите.

Това означава, че всяка продажба в СУПТО получава Уникален номер на продажбата (УНП), който се генерира по точно определен начин, указан в Приложение № 29 и задължително се отпечатва на фискалния бон при осъществяване на плащане по тази продажба. Дори в случая, когато продажбата ще бъде заплатена по банков път, такъв номер се генерира.

В Приложение № 29 подробно са описани изискванията, на които трябва да отговаря СУПТО и които производителят/разпространителя му декларира, че е изпълнил за да бъде включен в електронния списък, поддържан на интернет сайта на НАП.

Глава седма "в".
ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ЛИЦАТА, КОИТО ИЗПОЛЗВАТ СОФТУЕР ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ПРОДАЖБИТЕ В ТЪРГОВСКИ ОБЕКТ 

Чл. 52з. (1) Лицата по чл.118, ал.18 от ЗДДС в срок до 7 дни от инсталирането на софтуер за управление на продажбите в търговския обект подават информация по електронен път с квалифициран електронен подпис по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс чрез електронна услуга в Портала за е-услуги на НАП, достъпен на интернет сайта на НАП, съгласно Приложение № 32.

За да ползвате СУПТО, задължително трябва да притежавате електронен подпис. Регистрираните по ЗДДС лица се предполага, че имат такъв, освен в случаите когато са упълномощили друго лице с електронен подпис, което да подава месечната Декларация по ЗДДС, за която има задължение да се подава единствено по електронен път. Не е конкретизирано в текста дали упълномощено с електронен подпис лице може да подаде декларацията и по Приложение № 32 (най-вероятно не) или този текст задължава всички ползватели на СУПТО да закупят електронен подпис по реда на ДОПК. 

Първоначалното деклариране на СУПТО от ползвателите трябва да стане до 31.05.2019 г. (за регистрираните по ЗДДС) и 31.08.2019 г. (за нерегистрираните по ЗДДС). 
Сроковете, след които може да се ползва СУПТО единствено от публикуваните в списъка на интернет сайта на НАП са 31.03.2019 г. (за регистрираните по ЗДДС) и 31.06.2019 г. (за нерегистрираните по ЗДДС).

(2) При промяна на данните по ал.1 задължените лица подават актуална информация в 7-дневен срок от настъпване на промяната.

(3) Лицата по чл. 118, ал.18 от ЗДДС могат да използват в търговски обект, в който се извършват продажби на стоки и услуги, за които е налице задължение за издаване на фискален бон, само софтуер/и за управление на продажбите, отговарящ/и на посочените в Приложение №29 изисквания, като софтуерът/ите задължително управлява/т всички фискални устройства в този обект.

Задължението СУПТО да управлява всички фискални устройства в обекта, написано по този начин, създава тълкуване, че когато ползвате СУПТО е възможно ползването на фискално устройство в обекта единствено в режим фискален принтер.

Ако имате касов апарат, (работещ в режим фискален принтер) а не фискален принтер, не може да въвеждате продажба с издаване на фискален бон на касовия апарат в ръчен режим. Това може да става само чрез СУПТО в режим фискален принтер.

Възниква въпросът защо това е заложено по този начин от идеолозите на Наредба Н-18 или ако тълкуванието е неточно се налага строго прецизиране на текста.

Това задължение води до невъзможност да обслужите клиентите си издавайки фискален бон от касов апарат в ръчен режим, ако ползвате СУПТО и е възникнала ситуация на невъзможност за ползването на СУПТО (например спрял е тока или компютърната система е в неизправност, но вие имате касов апарат с батерия, регистриран, фискализиран по всички изисквания в Наредба Н-18 и може да обслужите клиента, регистрирайки продажбата в ръчен режим и издавайки му фискален бон.).

Възниква и следната ситуация: Всеки касов апарат може да работи както в ръчен режим така и в режим фискален принтер и превключването става по лесен и не особено затруднителен начин. Това може да доведе до некоректно поведение от служител, което умишлено или не да доведе до възникне нарушение в ползването на СУПТО по тази алинея.

Възниква и въпросът ако сте закупили резервно фискално устройство, което е регистрирано по изискванията на Наредба Н-18 в обекта, за да гарантирате сигурност и непрекъснатост в обслужването на клиентите си при повреда на „титулярното“ устройство, необходимо ли е то да е включено и да е „свързано“ към СУПТО или просто трябва да има такава възможност, но да си седи в „шкафа“ и да се конфигурира само при необходимост. Прецизирането на този текст е наложителен, в противен случай може доведе до сериозни проблеми в дейността на търговските обекти ползващи СУПТО. 

(4) Лицата по чл.118, ал.18 от ЗДДС нямат право без оторизация от производителя/разпространителя на софтуера да променят функционалността му или да добавят външни модули към него.
(5) Създаваната от софтуера база данни може да бъде съхранявана само на територията на Република България или на държава - членка на Европейския съюз.

Наложително е да се информирате, попълвайки Декларацията за ползване на СУПТО, къде е конфигурирана базата данни, с която работи СУПТО в търговския обект, когато тя не се намира на територията на обекта. Ако е на външен сървър изискайте от производителя на СУПТО гаранция, че тази алинея е изпълнена. В противен случай ако се окаже, че сте в нарушение, отговорността е ваша.

Чл. 52и. (1) При извършване на проверка в търговски обект лицата по чл. 118, ал. 18 от ЗДДС са длъжни по искане от орган по приходите незабавно да осигурят достъп до всички устройства, които работят с използвания в обекта софтуер - сървъри, работни станции, ФУ и др. В случай че местонахождението на част от устройствата е извън проверявания обект, до тях следва незабавно да се осигури отдалечен достъп.

(2) Когато софтуерът е инсталиран в среда на задълженото лице (собствена или наета) и при поискване от орган по приходите в хода на извършване на контролни действия в търговски обект, същото е длъжно незабавно да осигури:
1. достъп до конфигурирания в софтуера "одиторски профил";
2. директен достъп с пълни права за четене и експорт на информацията от текущата и архивните БД на използвания в обекта софтуер за управление на продажбите, независимо от местонахождението на БД.

(3) Когато софтуерът се ползва като облачна услуга, предоставена от производител/разпространител, и при поискване от орган по приходите в хода на извършване на контролни действия в търговски обект, задълженото лице е длъжно незабавно да осигури:
1. достъп до конфигурирания в софтуера "одиторски профил";
2. достъп до инсталирани локални софтуерни компоненти;
3. директен достъп с пълни права за четене и експорт на информацията от текущата и архивните бази данни на използвания в обекта софтуер за управление на продажбите, в случай че се използва локална база данни.

Този член дава права на служителите от НАП при извършване на проверка в търговския обект да получат пълен достъп до компютърните системи и устройства, които ползват СУПТО. Той дава права да бъдат изчетени и експортирани данните за продажбите и плащанията, както и за таблиците с номенклатури на артикули, групи, клиенти, отстъпки, а ако софтуерът ползва допълнителна функционалност и доставки: доставчици, отстъпки, вътрешно движение на стоки, т.е. всичко от базата данни на СУПТО в точно определен формат, описан подробно в Приложение № 29.

Това важи и за всички архиви от базата данни, които сте длъжни надлежно да съхранявате по следващия член.

Производителите на СУПТО са длъжни при декларирането му за включване в списъка на сайта на НАП да предоставят на НАП специален софтуер, с който може да бъдат изчетени и експортирани всички данни въведени чрез СУПТО, сорс-кода(текста на този софтуер за справки и експорт на програмния език, с който е създаден, което си е изключителна интелектуална собственост на производителя), както и пълно описание на структурата на базата данни и технологията с която тя е криптирана.

Не е прецизирано никакво ограничение относно експортирането и копирането на данни, касаещи лични данни и данни с критично съдържание, както и такива свързани с търговската тайна и технологията по осъществяване на дейността ви.

Не е и прецизирана технологията, по която ще се осъществява копирането на данните, електронните носители, на които това ще се извършва, криптирането на данните при копирането с цел защитаване на информация от неоторизиран достъп, протоколирането и предаването на информацията както и длъжностните лица, които могат да имат достъп до нея. Трябва да се доверите на „добросъвестността“ на служителите на НАП по презумпция, че няма по никакъв начин да изтече информация от вашата база данни в „неправилна“ посока, както и на това че НАП е оператор на лични данни по съответния закон.  

Чл. 52к. (1) Лицата по чл.118, ал.18 от ЗДДС са отговорни за целостта и интегритета на информацията, съдържаща се в базата данни на софтуера (текуща база данни и архивни копия на базата данни), както и за съхранението ѝ в сроковете по чл.38, ал.1 от ДОПК, независимо от нейното местонахождение.

Срокът по ДОПК е 5 години.

(2) Лицата по чл. 118, ал. 18 от ЗДДС са длъжни при поискване да осигурят на органите по приходите достъп до информацията по ал. 1 с възможност за експорт и копиране през потребителския интерфейс на софтуера. Когато софтуерът е част от или е свързан с интегрирана информационна система за управление на продажбите/търговската дейност на лицето по чл. 3 и използваната технология за реализацията му не позволява изпълнението на всички или на част от изискванията по т. 16, 17, 18, и 19 (от Приложение № 29), изпълнението на тези изисквания следва да бъде осигурено чрез функционалността на интегрираната система.

Тази алинея допуска, че ако имате модул от СУПТО, в който „само“ се извършват продажби, без да е предоставен достъп до справки, това трябва да става на модул от СУБТО, където има достъп до цялата база данни. Не става ясно защо това трябва да става от потребителския интерфейс на СУПТО при условие, че производителят на СУПТО има задължение да предостави на НАП специална програма за достъп до базата данни при декларирането на СУПТО и да направи пълно описание на структурата на базата данни.

Тази алинея прави опит да регламентира ситуация, при която например от мобилно приложение на един производител на софтуер се осъществяват продажби, които се експортират в база данни на интегрирана система на друг производител на софтуер, което е доста често използвана и ефективна практика в търговската дейност. Прецизирането на алинеята е наложителна и изисква точни формулировки.

(3) Когато работата на софтуера е свързана с получаване или подаване на информация от или към други софтуери или модули от информационни системи, лицата по чл. 118, ал. 18 от ЗДДС съхраняват информацията, създавана чрез тези софтуери (модули от информационни системи), в сроковете по чл. 38, ал. 1 от ДОПК и при поискване предоставят достъп до нея с пълни права за четене и експорт на данни.

Ако СУПТО, което ползвате има функционалност да експортира данни към друг софтуер, например най-често използваната технология е експорт на издадените фактури за период в определен файл-формат, с цел импортирането им в Счетоводния софтуер използван за обработка на дейността ви. В голяма част от използваната практика това са счетоводни кантори, които ползват собствен софтуер. Тази алинея се нуждае от съществено прецизиране поради доста неясноти как и по каква технология ще се осъществява подобен достъп до друг софтуер, който не е СУПТО и правното основание за това.

Чл. 52л. Лицата по чл. 118, ал. 18 от ЗДДС са длъжни да въвеждат имената за всеки от ползвателите (операторите) на софтуера съгласно сключените с тях трудови или граждански договори, присвоената роля/роли и периода на активност за всяка от присвоените роли.

Задължението за въвеждане на подробни данни за лицата (служителите), които въвеждат данни в СУПТО и задължението за генериране на Уникалния номер на всяка продажба (УНП), част от който е и кода на оператора и който задължително се отпечатва на фискалния бон, е сериозно затруднение в дейността на обектите, използващи СУПТО. Това може да е функционалност на софтуера, касаещ контрола по дейността от ползвателя, но вменяването му като задължително поражда сериозни въпроси.

Например, ако в софтуера се въведе само един оператор и той е Управителят на обекта и с този код работят всички, които въвеждат данни, това нарушение ли е и каква е целта на това специфициране по оператори и каква е мотивацията на идеолозите на промените в Наредба Н-18 това да бъде въведено и как това кореспондира с целите по увеличаване събираемостта на данъчните задължения?

По тази логика такова задължение за въвеждане на трите имена по трудов договор трябва да бъде вменено и за операторите в касовите апарати в ръчен режим когато не се ползва СУПТО, което в Наредбата липсва, както и на лицата които извършват дневните и периодичните отчети на касовите апарати защото това е „роля“ различна от „касиер“ и на тези отчети никъде не се изисква да бъде посочено лицето което ги е направило.  

В следваща публикация ще представя коментар по Приложение № 29, касаещо специфициране на изискванията към СУПТО и тълкуванията и казусите, които предизвикват точките в него.

Публикуваният окончателен вариант на Наредба Н-18 създава изключително тежка регулация за организиране и осъществяване на продажби в случаите, когато се ползва СУПТО. Надделява усещането, че опитът да се да въведе регулация по регистрирането на плащанията, изискващи издаване на фискален бон през софтуер, се прави опит да се създаде контрол на продажбите.

Трябва да отбележа, че фискалните устройства регистрират плащане (и то само в брой или с ПОС-терминал) а не продажба. Данъци се плащат на база направени продажби а не плащания.

„Зависимостта“ на целия процес на контрол от устройство тип „касов апарат“ (СУПТО не може да функционира без свързаност на всяко работно място към Фискално устройство) довежда до принципни и непреодолими несъответствия с целите на Министерство на финансите за „изсветляване“ на оборотите от една страна и огромната палитра търговски технологии на съвременния пазар. Функционалности, постигнати с години практика и труд на производители и ползватели на софтуер се вкарва в „руслото“ на опростена програмка за „бакалия“ или „барче“. Подобен подход рискува тотален срив на целите, които си е поставило Министерство на финансите и внася съмнение във възможностите на екипите, които се занимават с този процес.

Наистина няма как да си отговоря на въпроса: Защо ако ползвате само един простичка програмка за издаване на фактури със свободен текст, тя се нуждае от тежка регулация в смисъла на СУПТО? Какъв точно е рискът да укриете приходи, ако си отпечатате фактурата на принтер и прикрепите към нея фискален бон със сумата, издаден ръчно от касовия ви апарат? И как това може да наруши Закона за счетоводството и Националните счетоводни стандарти, та се налага да се създадат изключителни правила за това (включително производителят на малката програмка за фактури да предостави интелектуалната си собственост на НАП, нарушавайки Закона за авторското право и сродните му права, съобразявайки се с подзаконовия акт Наредба Н-18)?

------

Данко Мицев е собственик и управител на ДСОФТ ООД гр.Бургас
Учредител на БАРБС (Българска Асоциация за Развитие на Бизнес Софтуер https://babsd.org/)
От 1996 г. създава и внедрява собствен софтуер за управление и оптимизиране на търговски обекти, счетоводни системи и производствени предприятия.

Илюстрация:https://toppossystem.com


 


Настоящото изложение има информативен и опознавателен характер. Изразява личното професионално мнение на авторите на сайта и не представлява конкретен съвет или консултация

19 Коментари

  1. Avatar
    магбор 2019-01-17 22:00:08

    При положение, че - цитирам общите условия на Ипей: \\\"Като регистриран представител на платежната институция \\\"Изипей\\\" АД, Операторът извършва платежните услуги по чл. 4, т.1, т.2 и т. 3 буква \\\"б\\\" и \\\"в\\\" от ЗПУПС от името на \\\"Изипей\\\" АД.\\\" не налага наличието на ФУ, възниква нов въпрос: Освободен ли е самостоятелния ТО \\\"електронен магазин\\\" от задължението за наличието на ФУ (СУПТО+ФУ), когато начините на плащане са единствено:
    - наложен платеж с ППП, \\\"чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги\\\" (това е ясно)
    - превод по банков път (това е ясно)
    - Плащане с кредитни/дебитни карти през виртуален ПОС терминал, извън страницата на електронния магазин и в страницата на лицензирана платежна институция, в същия регистър на БНБ, точно като Изипей АД (по т. 3 буква \\\"б\\\"изпълнение на платежни операции чрез платежни карти или други подобни)? Да или не.
    Или Наредба Н-19 ще се превърне в убиец на разплащането с кредитни/дебитни карти в интерет? В регистъра на НАП все още няма лицензиран софтуер, касаещ електронни магазини. Едва ли ще се появат скоро модули, платформи или софтуер, които да се приемат за \\\"сертифицирани\\\" и да отговарят на изискванията и многообразието на съвременните начини на разплащане в интеренет и на .... Наредба Н-19. Кой ще ги изброи? И кой има титаничната мисъл да ги \\\"равнопостави\\\" и ликвидира в няколко реда на една наредба...

  2. Avatar
    В.В. 2019-01-08 13:20:09

    За голямо съжаление проблемът на бизнес средата в БГ е точно подобен тип промени, които пораждат чувство на несигурност. Не се знае на кой корифей от милите ни управляващи ще му хрумне да измисли нещо „умно“ за благото на родината. Обърках се! Не за благото на родината, а за благото на партията. Народът за тях е средство.
    Отговорът на долу поставения въпрос е ДА. Това е СУПТО и трябва да се регистрира, като такова и да се приведе във вид отговарящ на условията от Н-18 и по-конкретно на приложени 29, което ако го прочетете и не сте го чели до сега може да получите внезапен сърдечен или мозъчен удар още преди да сте вдигнали кръвното. Така че изберете дали да си пазите здравето или да създавате софтуерни продукти за БГ пазара.
    Да, сигурен съм, че от НАП и МФ гордо и строго ще обясняват, колко е важно това, което са сътворили и едва ли не ще спаси държавата от разграбването и. Обаче то не засяга господата в парламента и няма как да спаси държавата от разграбване. Постоянно си задавам този логичен въпрос: За чий са го измислили това нещо? Е, не мога да си отговоря!
    Ефектът ще е връщане към писмеността. Сигурно идеята е образователна!? Може и аз да съм тъп и да не се сещам. Просто ще се започне една работа на ръка в търговските обекти, като стой та гледай. Ще си пишат на бланки и на листа, ще си пускат ръчно касови бележки и така с прогрес към писмеността ще цъфне хазната та ще върже.
    Това са и такива са реформите, които се предлагат от господата законодатели в парламента и в МФ. Искахме реформи, ето ни. При това от най-висша мода.
    А, сетих се за това, че ИТ технологиите се развиват много бързо! Това се оказва голям проблем! Някой трябва да им тури спирачка, че БГ управляващите умници не могат да смогнат да са в крак със съвременните технологии и ще се изложат. С тези промени в Н-18 твърдо се слага край на използването на новите технологии при разработване на софтуерни продукти за бизнес средата в България.
    Пълна идиотщина!

  3. Avatar
    Мирослав 2019-01-04 17:06:25

    Полезна статия.
    Имам няколко въпроса, ако може да ми отговорите или поне да ме насочите къде може да получа информация.
    Ситуацията е следната - Имам клиент, който има центрове за езиково обучение. За него по поръчка написах софтуер, в който той си описва курсовете, които провежда в отделните центрове, студентите записани в тях, преподавателите. В софтуера има реализирана функционалност да се следи кой студент какви пари дължи за курса, какво хонорари има да се платят на преподавателите и отчитането им като платени когато студент си плати или се дадат пари на преподавател. Заедно с това имат възможност да си описват направени други приходи и разходи - получени пари за сертификат или платена сметка за ток и т.н за отчетност на самите офиси. Програмата няма никаква връзка към фискални устройства, не е предвиждана да има такава и никога не е можела да управлява ФУ. Всички касови бележки, ако има получени пари в брой се издават ръчно от оператора, като той после само отчита в програмата, че има плащане. Само за плащанията на такса за обучение или капаро от студентите се печата приходен касов ордер от самата програма, ако се каже, че парите са в брой, а не платени по банков път.

    Въпросите ми са - центровете за обучение - тези офиси, където се плащат таксите за обучение, сертификати и т.н водят ли се търговски обекти по смисъл на закона и въпросната наредба?

    С така реализираната функционалност - следена на курсове и плащания по тях - от студенти и на преподаватели и хонорари, текущи разходи, води ли се като СУПТО и има ли нужда да се декларира софтуера по наредбата, ако езиковите центрове за търговски обекти?

    При положение, че софтуера никога не е бил предвиждан да работи с фискални принтери, трябва ли да се мисли за интеграция на такава функционалност, при положение, че в момента клиента използва ръчни касови апарати, налични с години преди да му направя информационната система? Или той трябва да си смени софтуера?

  4. Avatar
    ТЛ 2018-12-21 00:24:20

    Ако искате да видите списъка с регистриран софтуер следвайте следните стъпки:
    1. Влезте в портала за електронни услуги на НАП на https://inetdec.nra.bg/index.html
    2. Кликнете върху \\\"ВХОД В ПОРТАЛА за Е-услуги със свободен достъп\\\"
    3. Кликнете върху \\\"Услуги със свободен достъп\\\"
    4. След това върху \\\"Публичен електронен списък на софтуерите за управление на продажби в търговските обекти по чл. 118, ал. 16 от ЗДДС\\\"
    5. Във формата изберете \\\"Tип на декларатора:\\\" - производител
    6. Кликнете върху бутона \\\"Търсене\\\"

    Към днешна дата 21.12.2018 има регистрирани само два софтуерни продукта :
    ZAMBOO на МИСТРАЛ СОФТУЕР
    МИКРОИНВЕСТ СКЛАД ПРО на МИКРОИНВЕСТ

    Като цяло за мен това е поредното безумие в бедна България. Мисля че е крайно време за сериозно недоволство от страна на нормалните хора в тази така наречена \\\"държава\\\".

  5. Avatar
    В. Йорданов 2018-12-17 17:17:06

    Тези уродливи промени в наредбата сигурно са писани на коляно в някоя кръчма от кръчмари с мутренска мисъл и богата опит в съсипването на държавата и бизнеса в нея. Навремето мутрите създаваха и налагаха правилата, по които бизнесът трябва да работи. Тяхната цел беше те да са добре и да събират повече средства без значение с какви методи ще става това. Сегашната власт иска да събира повече средства в бюджета отново без никаква мисъл и без значение как това ще се отрази на бизнеса. В техните представи няма малки и средни. Има само големи, наши хора и не наши хора. Очевидно Терминал 2 ще започне да се натоварва и от бизнес средите еднопосочно. Накрая съвременните мутри ще си създават търговски фирми и ще си пишат софтуерите. Ще наложат тоталитарен „демократичен“ модел на съвременния феодализъм и авторитарен хабитат.
    За огромно щастие на управляващите и в частност господата от МФ бизнесът е много силно ангажиран да свързва двата края и няма време да излезе на площада. Тези, които тънат в разкош и правят бизнес за милиони са техни хора. На това се разчита най-вече. Няма друг начин това безумие да се промени, ако не се излезе на площада. Разумно, конструктивно и постоянно. Без компромиси. Така, както майките излязоха. Не става по друг начин. Иначе винаги ще ни мачкат арогантно и без милост.
    С тази наредба се нарушават поне 100 принципа, които могат да доближат България до развитото демократичното общество, но никой от професионалистите политици няма интерес това да се случи. За тези господа думата СВОБОДА е забранена дума. Свободата обаче е в основата на развитото демократично общество следствие на което има и добре развита икономика. Те обаче и не могат да си представят свободата интелигентно. Представят си я под формата на юмрук, който тропа по масата.
    Всички, които имат бизнес свързан с търговия или със създаване на софтуерни продукти за бизнеса са застрашени от тази наредба. Изискванията в нея са НЕ ИЗПЪЛНИМИ! Те ще служат единствено само като инструмент за смачкване, по всяко време и срещу когото си набележат. Абсурдно е да седим мирно и кротко. Необходимо е от сега да започнем да настройваме мислите си в посока ПРОТЕСТ! Няма друг начин нещата в БГ да започнат да се оправят. Трябват не жълти, а ярко червени жилетки.

  6. Avatar
    Стефан Димитров 2018-12-17 16:40:48

    Никъде на сайта на НАП не успях да открия списък със Софтуер за Управление на Продажбите. Позвъних на телефона за контакти на НАП и след много време на изчакване ме насочиха към следната страница (https://inetdec.nra.bg/pls/pub/home.html#/goto:home.magic,common) където обаче вместо списък със софтуерите ми се отвори форма за попълване на данни. Дали това означава, че още няма нито един одобрен софтуер? Ако някой знае такъв списък нека да даде линк към него?

  7. Avatar
    Тодор Тодоров 2018-12-16 12:38:12

    Благодаря за статията и труда Ви да се опитате да представите наредбата на по-ясен език.
    Цялостното ми усещане е, че ако всички търговци добросъвестно се опитаме да изпълним
    изискванията на Наредба Н-18 от месец април ще настане хаос на пазара. По-вероятно е
    да се върнем във времената, когато данъчните се посрещаха на нож или с нож/един познат месар
    беше вкарал насила проверяващи във фризера и от тогава не е имал проверки/.
    Прочитайки наредбата пред мен възникнаха няколко въпроса:
    1. Чл. 26. (1) (Доп. - ДВ, бр. 40 от 2013 г., в сила от 30.04.2013 г.) Фискалната касова бележка от ФУ трябва да бъде четима, да съответства на образеца съгласно приложение № 1 и да съдържа задължително следните реквизити:
    1. наименование и адрес за кореспонденция на лицето по чл. 3;
    2. наименование и адрес на търговския обект, а когато не е налице стационарен обект - текст \\\"БЕЗ СТАЦИОНАРЕН ОБЕКТ\\\";
    3. пореден номер на касовата бележка;
    4. (изм. - ДВ, бр. 49 от 2010 г., в сила от 29.06.2010 г.) идентификационен номер по чл. 84 ДОПК на лицето по чл. 3;
    5. идентификационен номер по ЗДДС за регистрираните по ЗДДС лица;
    6. име или номер на касиера;
    7. (доп. - ДВ, бр. 76 от 2017 г.) наименование на стоката/услугата, код на данъчна група, количество и стойност по видове закупени стоки или услуги;
    От тук става ясно, че на всеки бон ще трябва да има името на стоката. Рядко има търговци, предлагащи малък брой стоки. Съмнявам се, че на пазара ще се появят касови апарати които да могат да поемат повече от 150 артикула. Тоест почти всички търговци трябва да работят със СУП.
    2. Допуска ли се работата на СУП с отрицателни количества? Аз имам книжарница и заради условието по т.1 трябва да въведа СУП. Ако се допуска това ще спести половината работа от обработката на стоката в СУП. При мен има над 1000 артикула с цена под 2 лв /започващи от 0.05 лв/. Ще се получи парадокса, че цената на стоката ще в пъти по-ниска от разходите по нея /доставка, етикиране, режийни разходи, брак а сега и допълнителна обработка/. Сега това ме води на мисълта, че вече няма как да има стока с цена 0.05лв. Ще стане примерно 0.15 лв и само с тази наредба държавата ще получи сериозен процент добавена стойност.
    3. Доколко е помислено по техническото обезпечаване на наредбата? Съмнявам се, че държавата ще инвестира в сериозни сървъри за приемане на цялата информация, с която ще трябва да ги заливаме на всеки 5 минути.
    Доколко обаче ще издържат мобилните оператори и какво ще ни струва това? Дали няма да се повтори ситуацията с електронното гласуване? Само че сега всички трябва да инвестираме в нови ФУ, СУП, допълнителни работни места, електронен подпис и т.н.

  8. Avatar
    Емил Николов 2018-12-01 12:23:16

    Аз предлагам , групово да им запалим жълтата квартика и да ходят да си препрограмират във Мада Раша..
    Тия скапаняци никога не мислят рационално!! Вместо да насърчават изискването от към крайния потребител на касови бонове със различни програми за трупане на точки (както например смарт картите на определени бензиностанции) , те съсипват малкия среден бизнес със глупави изменения който са абсурдни!
    Съгласен съм , че много от фирмите злоупотребяват с ДДС , но не това е начина да се реши проблема !!!!

  9. Avatar
    Дан 2018-11-23 22:53:26

    Много работа ще се отвори. Дори не знам от къде да започна.
    Аз като малък предприемач развивам собствен уеб базиран софтуер за управление на продажби.
    За последните 5 години го развих доста, а миналите месеци се работеше върху онлайн магазин към него, който е готов на 60%.
    След като разгледах ЗАДЪЛЖЕНИЯТА започвам да се шашкам. Сам съм и не знам как ще се справя. Мисля, че имам нужда от помощ с комуникацията между програмата и фу и изобщо с цялата наредба. Апликацията е писана на php. Ще бъда благодарен ако някой можещ остави контакт за връзка. Може би г-н Мицев?

    Поздрави

  10. Avatar
    Кирил 2018-11-23 14:47:57

    Хубава статия.
    За съжаление има и доста повече върпроси за решаване и дефиниране.
    Като например какво значи това: \\\"Софтуер, който се използва единствено за издаване на фактури и с него НЕ се извършва проследяване на продажбите от заявяването им до тяхното предоставяне и/или плащане.\\\"

    Ние като фимра си създадохме сами софтуер, който да издава фактури/известия, заскладява стока/материали. Естествено се издават и фактури с начин на плащане в брой. Тук фискалния бон е в следствие от фактурата. Думата \\\"продажби\\\" би трябвало да важи и за нашия случай, тъй като за всяка продажба (прехвърляне на собственост на нещо или извършена услуга) има фактура, а за всяка фактура в брой има касов бон.
    Странно е, че описанието на СУПТД е точно както на програмите които се ползват в рестораните. Четейки изискванията излиза че продажба е нещо отделно от издаването на фактура, щом има отделни идентификационни номера. И е така, но какво се прави в случайте когато и двете са едно и също нещо?
    Нулев е проблема да се допише модул за продажбите и комуникация с ФУ, а дали трябва?!
    Изглежда е доста не до мислена цялата работа освен от към създадената работа на производителите на софтурер и генерирането на още някои киловат потребелние на ел.енергия - честити приходи!

  11. Avatar
    Данко Мицев 2018-11-20 00:16:24

    Всички поръчки през онлайн магазин, платени с карта, подлежат на фискализация. Клиентът трябва да получи със стоката и касовата бележка. В случаите когато обаче се плаща услуга (реална доставка няма), това няма как да стане и затова замислят т,нар. \\\"е-фискален бон\\\", който ще се регистрира и издава от нов вид ФУ(фискално устройство за електронен магазин) и няма нужда да се разпечатва а ще се изпраща на клиента както и към НАП-сървъра и ще съдържа инфо за продажбата. Това засега се планира само за е-магазини, но не виждам никакво основание те да се отделят по някакъв признак от всички останали търговски обекти. Ако за е-магазините може да се фискализира продажба без да се отпечатва от фискално устройство хартиен бон, а да се генерира (примерно .pdf със задължителни атрибути на фискален бон), за какво ни е всъщност \\\"принтера\\\" във Фискалния принтер? Можем да си ползваме какъвто и да е друг принтер, ако трябва да печатаме на хартия. Клиента пак ще може да си \\\"сканира\\\" QR-кода да си проверява дали продажбата е регистрирана в НАП. Така стигаме до логичната трансформация на \\\"печатащите\\\" ФУ в \\\"регистриращи\\\" ФУ, което за съжаление в сегашните промени в Н-18 не се случи. При тази \\\"фискализираща\\\" технология едно \\\"регистриращо\\\" ФУ в един обект с много работни места е достатъчно. При сегашните промени на всяко работно място \\\"закачате\\\" отделно ФУ за да може да \\\"започнете\\\" продажба. Тезата на НАП е че това тепърва ще се обмисля. Като виждаме темповете с които това става, може би очакването ще е дълго. Или не? :)

  12. Avatar
    Борислав Георгиев 2018-11-19 18:20:21

    Здравейте,ползвам система за издаване само на фактур,дебитно и кредитно през интернет,трябва ли и тя да отговаря на тази наредба?

  13. Avatar
    Нели Димитрова 2018-11-19 14:33:33

    Когато отворих електронният си магазин сключих договор / като ЮЛ не регистрирано по ДДС / с куриерски фирми, събраните суми от НП да ми бъдат превеждани директно по банков път. Издавам фактура / в 3 екземпляра/ като уведомявам ,че сумата се превежда по банков път, но не издавам касова бележка т.к. имахме това право. Четох промените в Наредбата, четох и различни мнения и все още не съм наясно, трябва ли да имам касов апарат или не.

  14. Avatar
    Александър Цонев 2018-11-19 11:23:13

    Браво...Идеален анализ....Сезирахте ли омбудсмана...Аз смятам да го направя.,...

  15. Avatar
    Economix.bg - 2018-11-16 11:17:28

    Отговорът на първия въпрос е Да, ако има/използвате функционалност за плащане с банкова карта (какво значи \\\"последващо\\\"?). При резервациите е малко по-сложно - има сайтове, които са само каталог, през тях не се извършва продажба. Трябва повече инфо.
    Ако софтуерът се ползва и в двата случая, той така или иначе трябва да е от списъка на НАП. В наредбата има противоречие - ако софтуерът допуска плащане в брой или с карта, той трябва да се регистрира в НАП. Независимо, че ползвателите му може още да не знаят дали ще ползват тази функционалност или ще приемат само плащания по банков път, при което не възниква задължение за деклариране на съответствие.

    По отношение на програми само за фактуриране (без възможност за управление на количества и пр.), не се налага деклариране на съответствие.

  16. Avatar
    Данко Мицев 2018-11-16 11:00:07

    Подготвя се промяна в Наредба Н-18 във връзка с он-лайн търговията и издаване на \\\"електронен фискален бон\\\", но това няма да е в рамките на сроковете, които текат в момента. Според мен ако в он-лайн системата, която ползвате имате директно плащане с карта трябва да спазите изискванията. Вижте Приложение № 33 към чл. 52м, ал.1 от Наредба Н-18

  17. Avatar
    Владимир 2018-11-13 23:35:17

    Здравейте,
    Благодаря Ви за изчерпателната статия. Бихте ли споделили, дали тази наредба засяга продажбата на билети за театър или концерт през on-line система за резервация и последващото им плащане с карта, или по банков път, и съответно on-line резервация и последващото им плащане в брой на касата на обекта?
    Поздрави!

  18. Avatar
    Данко Мицев 2018-10-31 23:23:22

    Ако фактурата се издава от софтуер това не може да се случи.
    Вариант 1: Преработвате си касовия апарат към новата му версия или ако не става си купувате нов. Фактурата я издавате от химизиран кочан на ръка.
    Вариант 2: Инвестирате в един от \\\"Софтуерите за управление на продажбите\\\" от списъка на сайта на НАП, поддържащ мобилно приложение и купувате мобилен фискален принтер, на който се издава фактурата директно при клента.

  19. Avatar
    гг 2018-10-31 14:25:11

    А какво според вас ще се случи с така наречените мобилни касови апарати, които за момента са регистрирани \\\"без стационарен обект\\\"? До момента тези КА се използват за фискализиране на събрани суми от търговци в движение, като фактура за продажба се издава по-късно.

Напиши коментар