Какво всъщност предстои с промените в Наредба Н-18?

гост-автор:Данко Мицев

На 01.04.2012 г. бяха въведени нови фискални устройства, директно свързани с интернет сървъра на НАП.

5(пет) години по-късно се появи първият Проект за изменение на Наредба Н-18, касаещ фискалните устройства, който беше публикуван на публичния портал на Министерство на финансите на 24.07.2017 г. и обсъждането му приключи на 23.08.2017 г.

Период с изключително ниска активност на бизнес и администрация поради естествените за периода отпускарски дни. (на къмпинг "Градина не се обсъждат фискални системи и несъбираемост на фиск-а). На публичния портал бяха публикувани аргументирани възражения. На всички възражения (с нищожни изключения) в анализа за обсъждането на Министерство на финансите беше отговорено: Не се приема.

В ДВ бр.76 от 19.09.2017 г. бяха публикувани и влязоха в сила изменения на Наредба Н-18, според които данъчните субекти по Закона за ДДС се задължиха да подменят или преработят ползваните до момента Фискални устройства в срок до 31.12.2018 г.(за регистрираните по ДДС) и 30.06.2019 г. (за нерегистрираните по ДДС). Тези изменения касаят промяна функционалността на фискалните устройства така, че да предават в реално време към сървъра на НАП всяка фискална операция, както и да отпечатват специален QR-код на издаваните от тях фискални бонове. В сега действащите фискални устройства към сървъра на НАП се предават само Дневните финансови отчети. Комуникацията се осъществява на периоди посредством SIM-карта на мобилен оператор в устройството и става в масовия случай на 15 дни, което може да бъде променяно от НАП при мониторинг на даден обект по всяко време. След всеки Дневен финансов отчет фискалното устройство прави проверка на комуникацията с мобилния оператор и ако след 3(три) поредни такива отчета комуникацията липсва, устройството блокира докато комуникацията не се възстанови. При новите изменения това следва да се прави при всеки издаден фискален бон.
 

В следващите 3 месеца на същата година действия от страна на Министерство на финансите по изпълнение на тези изменения не бяха предприети. От НАП не е публикувана никаква техническа документация с изискванията към производителите на Фискални устройства и не е стартиран тестов сървър, който да бъде използван от производителите за тестване на новата функционалност и за генериране на тестов трафик към системата на НАП. В следствие на това в БИМ (Български институт по метрология) не е постъпило нито едно заявлениe за регистриране на устройство, което да отговаря на изискванията, от нито един производител.

На 22.12.2017 г. (последния работен ден преди Коледните празници и Новогодишни празници) на публичния портал на Министерство на финансите беше публикуван нов Проект за изменение на Наредба Н-18, в който се предлага нормативно уреждане на регистрирането и експлоатирането на „Софтуер за управление на продажби в търговски обект“ както и на продажби чрез „Електронен магазин“.
 

На публичния портал за обсъждане на Проекта, който беше отворен до изтичане на законния срок 21.01.2018 г. се появиха няколко кратки мнения по документа(трябва отново да се отбележи , че това е период на ниска активност на бизнес и администрация). След изтичането на срока не бяха публикувани никакви други мнения и коментари. Не е направен и анализ на Проекта от Министерство на финансите,  както се изисква от закона.
 

Трябва да се посочи, че в мотивите за предлагането на този Проект, екипът на Министерство на финансите посочва като основание Чл.118 от Закона за ДДС.
Към 22.12.2017 г. (когато е публикуван Проектът), чл.118 от ЗДДС не съдържа никакви основания Министърът на финансите да предлага подобен Проект.
Следствие основателните възражения към проекта от очевидната му правна несъстоятелност, на 12.02.2018 г. в Комисията по бюджет и финанси в Народното събрание постъпва Предложение за изменение и допълнение на приетия на първо четене на 31.01.2018г. Закон за митниците (внесен на 04.12.2017г.), в който се предлага в допълнителните му разпоредби да се направи изменение на Закона за ДДС.

На страници от 4-та до 10-та е представено решението на Комисията и мнението й за това, какво и как да бъде окончателно гласувано в Пленарна зала, свързано с изменение на Закона за ДДС – изменение на Чл.118, добавяне на Чл. 185а и Чл.185б, изменение на Чл.186 и изменение на допълнителните разпоредби.
С предлаганите промени се дефинират понятия: „Софтуер за управление на продажби в търговски обект“ , „Производител на софтуер за управление на продажби в търговски обект“, „Разпространител на софтуер за управление на продажби в търговски обект“, „Електронен магазин“.

Създават се нормативни изисквания за регистрирането и дейността на създадените субекти: „Софтуер за управление на продажби в търговски обект“ и „Електронен магазин“. Въвеждат се и принудителни административни мерки и административно – наказателни разпоредби (запечатване на обекти, глоби и имуществени санкции) за производителите, разпространителите и ползвателите им.
Промените, които се предлагат за гласуване в Пленарна зала на Народно събрание, създават принципно нова дублираща фискална система и нови нормативни изисквания за ползвателите на „софтуер“ и софтуер за „електронен магазин“.

На 22.02.2018 г. на заседание на Комисията по бюджет и финанси предложението е обсъдено, направени са промени и е гласувано за внасяне в пленарна зала за второ четене на изменението на Закона за митниците (включващо новите изменения в ЗДДС).

В ДВ бр.24 от 16.03.2018 г. измененията са публикувани и влизат в сила.

Чл.118 от ЗДДС се променя така:
ал.(4) Министърът на финансите издава наредба, с която се определят:
се добавят :
7. изискванията към софтуера за управление на продажбите в търговските обекти и към производителите, разпространителите и ползвателите на такъв софтуер;
8. изискванията към лицата, извършващи продажби чрез електронен магазин.
добавят се и:
ал.(14) Производител/разпространител на софтуер за управление на продажби в търговските обекти е длъжен да декларира в Националната агенция за приходите следните данни и обстоятелства:
1. наименованието и версията на произвеждания/разпространявания от него софтуер;
2. че произвежданият/разпространяваният от него софтуер отговаря на изискванията, определени в наредбата по ал. 4;
3. че произвежданият/разпространяваният от него софтуер не съдържа модули, позволяващи заобикаляне на изискванията, определени в наредбата по ал. 4;
4. че не произвежда/не разпространява софтуер, предназначен за промяна на функционалността на софтуера по т. 1 с цел заобикаляне на изискванията, определени в наредбата по ал. 4, както и за промяна, изтриване или друг вид манипулиране на информацията в базата данни, с която работи софтуерът.
(15) Редът за деклариране на данните и обстоятелствата по ал. 14 се определя с наредбата по ал. 4.
(16) Националната агенция за приходите създава и поддържа публичен електронен списък на софтуерите за управление на продажби в търговските обекти, за които са декларирани данни и обстоятелства по ал. 14, достъпен на интернет страницата на Националната агенция за приходите. Редът за вписване и заличаване от списъка, както и неговото съдържание се определят с наредбата по ал. 4.
(18) Лице, което използва софтуер за управление на продажби в търговски обект, е длъжно да използва само софтуер, който е включен в списъка по ал. 16.

В изпълнение на това изменение на ЗДДС на публичния портал за обсъждания на Министерство на финансите на 19.07.2018 (отново по време на отпускарския период с изключително ниска активност на бизнес и администрация) е публикуван Проект за изменение на Наредба Н-18.

Общественото обсъждане приключи на 18.08.2018 г.
Отново и този път, въпреки изключително голямата активност на фирми, асоциации и сдружения в най-различни области, засегнати от Проекта, и постъпилите аргументирани предложения и корекции по Проекта, в анализа на обсъждането почти на всички отговорът на НАП е: не се приема.

В ДВ Бр.80 от 28.09.2018 г. е публикувано изменението на Наредба Н-18 и влиза в сила.
Посредством тази Законодателно-процесуална „сага“ в периода 24.07.2017– 28.09.2018 г. се стигна до:

1. Задължават се стопанските субекти по ЗДДС да подменят фискалните си устройства до 31.03.2019 г. за регистрираните по ЗДДС и 30.06.2019 г. за останалите. Разходите за това започват от 200 лв. и могат да достигнат до 1200 лв. за всяко фискално устройство, в зависимост от модела, срокът на платена такса за SIM-карта на оператор, ценообразуване на услугите на сервизите за поддръжка на фискални устройства и др.

2. Създава се нова силно утежнена техническа процедура по комуникация между всяко фискално устройство и сървъра на НАП, без да се променя типа на комуникация (през SIM-карта на мобилен оператор), което може да доведе до непредвидими сривове в дейността на търговските обекти. 

3. Не се променя задължението на всеки ползвател на фискално устройство да заплаща:

а) абонамент на мобилен оператор за ползваната SIM-карта в устройството: от 25 до 50 лв. (в зависимост от периода на ползване) плащано по нерегламентиран начин от Наредба Н-18 на лицензираните сервизи за поддръжка на фискални устройства посредством изградени собствени „билинг“ системи на всеки от производителите на фискални устройства, които те са закупили от мобилните оператори и синхронизиращи се по неясна технология с тях.

Противоречието със законовите начини за предлагане на съобщителни и телекомуникационни услуги е очевидно и води до тристепенна препродажба на таксата за SIM-карта на крайния потребител.

б) задължителен сервизен договор с лицензиран сервиз на Фискални устройства (от 40 до 80 лв.) според видовете договори и периода на сключване, максимум 12 месеца.

В ЗДДС се появява понятието: "Софтуер за управление на продажби в търговски обект". Такъв е: всеки софтуер или модул от софтуер, независимо от технологиите за реализацията му, използван за обработка на информация за извършване на продажби на стоки и/или услуги в търговски обект, за които е налице задължение за издаване на фискален бон.

Това понятие касае голям диапазон от използвани софтуери: от популярните безплатни програми за издаване на фактури, използвани масово - до големите и сложни ERP-системи за управление на търговски и производствени процеси. Всички тези софтуери вече няма да могат да функционират, ако се използват за въвеждане на продажби, за които се изисква издаване на фискален бон, ако не са свързани с фискално устройство работещо в режим фискален принтер и трябва да бъдат преработени. Могат да бъдат ползвани само софтуери от публичния списък, който ще се поддържа на сървъра на НАП.

Ползвателите на „софтуер за управление на продажби“ или на продажби чрез „електронен магазин“, освен поддържането, обслужването и плащането на всички разходи за Фискално устройство, им се вменяват допълнителни задължения и възникват следните изисквания:

1. Налага им се да заплатят софтуерен ъпдейт на софтуерните системи на производителите на софтуер за привеждането им към създадените законодателни изисквания до 31.03.2019 г. за регистрираните по ЗДДС и до 30.06.2019 г. за останалите. Появилите се коментари и уверения, че това ще е безплатно или на много ниска цена от някои производители на софтуер довеждат до доста сериозни съмнения в нарушаване на Закона за нелоялна конкуренция и съмнения за лобистки практики.

2. Вменява се задължение да поддържат и обслужват дублираща фискална система – софтуер за управление на продажби изцяло за своя сметка и със свой финансов и кадрови ресурс паралелно с поддръжката на Фискално устройство, като подлежат на административни и имуществени санкции, които не касаят данъчно задължените субекти, които не ползват софтуер. 

3. С въвеждането на новата нормативна уредба се игнорира вече работещи практики в държави от ЕС с алтернативни методи за деклариране на продажби и плащания към данъчната администрация през търговския софтуер и ползването на модерни и функционални технологии на подписване, криптиране, гарантиране на информацията и комуникационните средства. Такава информация е предоставена и обсъждана на експертни срещи на Министерство на финансите, НАП и експерти на производители на бизнес софтуер и производители на фискални устройства през целия период на обсъждания. Подобни системи са в експлоатация в Австрия, Франция, Чехия, Хърватска, Унгария, Дания, Швеция, Румъния. Предстои въвеждане на подобна единна система в Германия през 2020 г. 

Въвеждането на нормативна уредба за контрол и събираемост на фиск-а и начинът,  по който това се прави, е в изключително сериозен разрез с принципите на равнопоставеност, прагматизъм и ефективност. Задължаването на стопанските субекти с разходи от десетки милиони левове за подмяна на фискални устройства, фискализация и регистрация, за софтуерни ъпдейти няма как да се обясни с евентуално повишаване на събираемостта на фиск-а. Следването на съвременните тенденции в Европейския съюз не предполагат нови разходи и вменяване на лицензионни политики за остарели и изискващи голям обществен ресурс методи на контрол. 
10 000 лв. финансова и имуществена санкция за „сиви“ бизнеси, укриващи доходи в огромни размери, не е санкция. За малка семейна фирма, работеща за да живее нормален живот, е убийство на дейността й. 

Интелигентните съвременни технологични решения, съчетани с воля за промяна, е единственият начин за контрол на фиск-а. 

/следва продължение/
 

------

Данко Мицев е собственик и управител на ДСОФТ ООД гр.Бургас
Учредител на БАРБС (Българска Асоциация за Развитие на Бизнес Софтуер https://babsd.org/)
От 1996 г. създава и внедрява собствен софтуер за управление и оптимизиране на търговски обекти, счетоводни системи и производствени предприятия.


Настоящото изложение има информативен и опознавателен характер. Изразява личното професионално мнение на авторите на сайта и не представлява конкретен съвет или консултация

Напиши коментар