Гост-автор Боряна Георгиева

Гъвкавото работно време е нов начин за определяне на работния процес.То възниква на основание чл.139  ал.2 от КТ като опит  на нашето законодателство да позволи по-голяма свобода и подвижност на работника/служителя.

Особености на гъвкавото работно време или /работното време с променливи граници/ :

• Установява се за всички или отделни служители. Работодателят определя времето на задължително присъствие в компанията, а началото и края на работния ден се определят от служителя.

• Подобно на сумираното работно време, работното време с променливи граници се определя със Заповед от работодателя, която е еднократна – важи до издаването на заповед, която да отмени предходната.

• Също подобно на СИРВ този режим не е необходимо да се упоменава в трудовия договор на служителя.

• Важно е да се отбележи,че работното време с променливи граници, се разграничава съществено от работата на ненормиран работен ден.

- на първо място работното време с променливи граници е нормирано работно време. При него работният ден се разтяга до максимум 12 часа в един ден за сметка на компенсирането му в друг ден.

- при него не се очаква оставане след работно време и генериране по този начин на извънреден труд, нито компенсирането с платен отпуск.Това е поради факта,че накрая на седмицата служителят е отработил не повече от 40 часа

Правила при въвеждане на работно време с променливи граници

 Работното време с променливи граници може да бъде въвеждано в предприятия, в които организацията на труда позволява това. За целта работодателят трябва да определи основните правила за включване на служител в режима чрез правилника за вътрешния трудов ред - задължителните часове за присъствие за цялото предприятие или по отдели, как ще става отчитането на отработеното време, какви ще бъдат ограниченията, които служителите ще трябва да съблюдават.

По същество това е работно време, в което има определени от работодателя часове за задължително присъствие от всички служители. Извън тези рамки служителите са свободни да определят сами кога да работят, така че в рамките на седмицата да отработят часовете, полагащи се за тази седмица, според договореното в трудовия договор. Ако работодателят е определил ежедневно 6 часа задължително присъствие от 10 до 17 часа (с един час обедна почивка, която не е част от работното време), работникът има свободата да определи кога да отработи оставащите до 40 – 10 часа.

Служителят няма право да си определи работни смени превишаващи 12 работни часа. Ако работодателят определи задължително присъствие от 4 часа на ден – от 10 до 14 часа, работниците ще разполагат с още по-голяма свобода – да разпределят сами според своите предпочитания половината си работна седмица (20 часа при 40-часова работна седмица).

Пример:

Работодателят въвежда режим на работа с променливи граници с начало 8.00ч-10.30 ч и край 17.00 - 19.30 ч и всеки служител трябва да е на работа задължително  от 10.30-17.00 часа.

В края на всяка седмица  всеки служител подава на хартиен носител присъствието си за всеки ден от седмицата.

Работният ден може да бъде разделен на две или три части. Броят на прекъсванията, без обедната почивка, не може да бъде повече от две за един работен ден и продължителността на всяко прекъсване не може да бъде по-малка от един час.

Променливо работно време и Сумирано изчисляване на работното време

Променливото работно време може да бъде съчетано със сумирано изчисляване на работното време.

Въпреки това, изискването за график остава, тъй като се иска да има задължително работно време и прекъсвания не повече от две .

Тук става въпрос за два графика:

1.  Проекто-график със задължителното присъствие наложен от работодателя, последван от окончателен такъв и

2.  Проекто-график за отсъствията на служителя, също последван от окончателен такъв

Сумарно по правило двата графика не трябва да превишават нормата за месеца, както и ще се следи за спазване на междудневните и междуседмичните почивки по КТ

Нужно е да имаме предвид,че работното време с променливи граници не е сумирано работно време и при него по правило си важи принципа на двудневната почивка. Все пак е напълно възможно двете форми на отчитане да бъдат комбинирани, което ще даде повече свобода на работника.

------------

Боряна Георгиева е Специалист ТРЗ,основател на Група на практикуващи ТРЗ и ЛС във Фейсбук

Илюстрация: Designed by Freepik