автор: Ваня Иванова

Съгласно Кодекса за социалното осигуряване , осигурителят изплаща на осигуреното лице за първите три работни дни от временната неработоспособност 70 на сто от среднодневното брутно възнаграждение за месеца, в който е настъпила временната неработоспособност.

Ако лицето няма изискуемия 6 месечен осигурителен стаж, то няма право на парично обезщетение. Осигурителят не изплаща възнаграждение за първите три работни дни от временната неработоспособност в случаите, в които:

• след първите 3 работни дни временната неработоспособност продължава без прекъсване (независимо дали е констатирана с първични болнични листове, или с продължения на предходни болнични листове и независимо от това дали болничните листове са за едни и същи или за различни заболявания и причини за неработоспособност);

• временната неработоспособност е настъпила до 30 календарни дни от прекратяване на правоотношението или осигуряването;

• в случаите при бременност и раждане - паричните обезщетения на самоосигуряващите се лица за целия период на временната неработоспособност и при бременност и раждане са за сметка на ДОО.

Болнични за сметка на работодателя НЯМА, когато временната неработоспособност Е БЕЗ ПРЕКЪСВАНЕ, независимо от това, дали тя продължава с първичен болничен лист (за друга причина на общото заболяване).

По-голямо разяснение се съдържа в Указание на НОИ Изх. № 91-01-240/28.09.2010 г

П Р И М Е Р 4:
Служител представя първичен болничен лист за временна неработоспособност за 7 дни от 5 юли до 11 юли 2010 г. вкл. На 12 юли 2010 г. постъпва в болнично заведение и представя нов първичен болничен лист за 14 дни от 12 юли до 25 юли 2010 г. включително. В случая временната неработоспособност е непрекъсната, независимо че е констатирана с два първични болнични листове, и осигурителят дължи възнаграждение на основание § 22 о, т. 1 от ПЗР на КСО само за първите три работни дни от първия болничен лист. В т. 3 от раздел “Данни от осигурителя/самоосигуряващия се” на първия болничен лист се посочва общият брой на работните дни от периода на неработоспособността - 5 работни дни, а на втория болничен лист – 10 работни дни. Данните за дните на неработоспособността в декларация образец № 1 се попълват така:
- в точка 16А “Дни във временна неработоспособност с възнаграждение от работодателя на основание чл. 40, ал. 4 от КСО” - 3 дни (5, 6 и 7.07);
- в точка 16.2 “Дни във временна неработоспособност, с изключение на дните, посочени в т. 16.5, т. 16.6 и т. 16А” - 12 дни.
 

П Р И М Е Р 5:
Служител представя първичен болничен лист за временна неработоспособност за 2 дни от 8 юли до 9 юли 2010 г. вкл. /четвъртък и петък/. На 12 юли 2010 г. постъпва в болнично заведение и представя нов първичен болничен лист за друго заболяване, което не е във връзка с предходното за 17 дни от 12 юли 2010 г. до 28 юли 2010 г. вкл. В примера неработоспособността е по повод на различни заболявания и има прекъсване в неработни дни. Осигурителят дължи възнаграждение по §22о, т. 1 от ПЗР на КСО за 8 юли и 9 юли 2010 г. по първия болничен лист и за първите три работни дни от втория болничен лист /12, 13 и 14 юли 2010 г./. В т. 3 от раздел “Данни от осигурителя/самоосигуряващия се” на първия болничен лист се посочват 2 работни дни, а на втория болничен лист – 13 работни дни. Данните за дните на неработоспособността в декларация образец № 1 се попълват така:
- в точка 16А “Дни във временна неработоспособност с възнаграждение от работодателя на основание чл. 40, ал. 4 от КСО” - 5 дни;
- в точка 16.2 “Дни във временна неработоспособност, с изключение на дните, посочени в т. 16.5, т. 16.6 и т. 16А” - 10 дни.