Отпада първоначално предложеният задължителен код за валидиране на всяка фактура от НАП, въвеждането се отлага за 1 юли 2028 г., а дневниците за покупки и продажби се предвижда да бъдат заменени с предварително генерирана ДДС декларация.

Законопроектът за изменение на Закона за данък върху добавената стойност, внесен в Народното събрание на 5 ноември 2026 г. под № 52-602-01-60, съдържа съществени промени спрямо първоначалния проект, публикуван за обществено обсъждане.

Те засягат не само датата за въвеждане на задължителното електронно фактуриране, но и архитектурата на системата, момента на издаване на фактурата, данъчния кредит, реда за поправяне на грешки и санкциите.

1. Какво беше предложено първоначално?

Първоначалният проект предвиждаше централизирана национална информационна система за структурирано електронно фактуриране.

Според първоначално предложения чл. 120а всяка структурирана електронна фактура трябваше да получи уникален код за съответствие от националната информационна система на НАП.

Фактурата се считаше за издадена едва след генерирането на този код.

При издаване чрез друг софтуер данните трябваше да се изпращат незабавно към НАП, където да се извършва автоматична проверка за съответствие.

При установено несъответствие системата трябваше да върне съобщение, а грешката да бъде отстранена в срок до 48 часа.

2. Какво предвижда внесеният законопроект?

След общественото обсъждане първоначалният централизирано валидиран модел е заменен с децентрализирана система за обмен на структурирани електронни фактури.

Новият чл. 120а предвижда фактурите да се издават, предават и получават в структуриран електронен формат, който позволява автоматичната им обработка.

Предвиждат се три начина за работа:

• Чрез собствен софтуер на данъчно задълженото лице;
• Чрез софтуер и услуги на акредитиран доставчик;
• Чрез Националния портал за структурирано електронно фактуриране на НАП.

Предвижда се използване на европейския стандарт EN 16931 и съвместими структурирани формати, включително XML UBL 2.1 и CII.

Основната разлика: Съгласно предложения чл. 120а, ал. 5 фактурата вече ще се счита за издадена в момента на предаването ѝ към получателя, а не след генериране на уникален код от НАП.

Данните за фактурата обаче ще продължат да се изпращат автоматично към НАП в момента на издаването ѝ съгласно предложения чл. 120д.

3. Кога ще започне задължителното електронно фактуриране?

Първоначалният законопроект предвиждаше въвеждането на новата система от 1 януари 2028 г.

Внесеният в Народното събрание проект отлага началото на реалното функциониране за 1 юли 2028 г.

Предвиденият график е следният:

• До 1 юли 2027 г. – издаване на наредбата за техническите стандарти;
• 1 януари 2028 г. – начало на тестовия период и функциониране на Националния регистър на електронните адреси;
• До 30 юни 2028 г. – деклариране на електронен адрес от вече регистрираните по ЗДДС лица;
• 1 юли 2028 г. – начало на реалното функциониране на системата;
• 1 януари 2029 г. – влизане в сила на специалната санкция по новия чл. 182а.

Съгласно § 102 и § 103 от внесения проект последният данъчен период, който ще се отчита по досегашния ред, е юни 2028 г.

4. Кои предприятия ще бъдат задължени да издават структурирани фактури?

Предложеният чл. 113, ал. 16 предвижда задължение за регистрираните по ЗДДС доставчици, установени в България, при определени доставки с място на изпълнение в страната, когато получателят също е установен в страната и е:

• Данъчно задължено лице;
• Данъчно незадължено юридическо лице;
• Държавата, държавен или местен орган.

Задължението ще обхваща и авансовите плащания по съответните доставки.

За вътреобщностни доставки, доставки като посредник в тристранна операция и услуги по чл. 21, ал. 2 с място на изпълнение в друга държава членка е предвидена възможност да не се използва структурирана електронна фактура.

Специално правило се предлага и за нерегистрирани по ЗДДС лица, които извършват доставки към публичния сектор.

5. Нов национален регистър на електронните адреси за фактуриране

С предложения чл. 120б се предвижда създаване на публичен Национален регистър на електронните адреси за получаване на структурирани електронни фактури.

Регистрираните по ЗДДС лица ще трябва да декларират адрес за получаване на фактури.

Този адрес няма непременно да бъде обикновен имейл адрес. В зависимост от използвания модел той може да бъде адрес в националния портал, точка за достъп в стандартизираната мрежа или адрес на собствена система за електронен обмен.

Доставчикът ще трябва да провери валидността на адреса преди изпращането на фактурата.

Особено важно: Предложеният чл. 120б, ал. 5 предвижда изпращането на фактура към неправилен или произволно избран адрес да се счита за неиздаване на електронна фактура, като не възниква право на приспадане на данъчен кредит.

Това означава, че предприятията ще трябва да организират нов процес за проверка на адресите на своите контрагенти.

6. Ще могат ли да се издават фактури в PDF формат?

Обикновената PDF фактура и структурираната електронна фактура не са едно и също.

PDF документът може да представлява електронна фактура, но сам по себе си обикновено не е структуриран документ по стандарта EN 16931.

За доставките, при които законът ще изисква структурирано електронно фактуриране, изпращането на обикновен PDF няма да бъде достатъчно.

Това обаче не означава, че PDF фактурите ще бъдат изцяло забранени. Законопроектът запазва възможност за други формати в определени случаи, за които няма задължение за структурирано електронно фактуриране.

7. Отпадат дневниците за покупки и продажби

Една от най-значимите промени е предвидената отмяна на чл. 124, ал. 1–6 от ЗДДС, които уреждат отчетните регистри.

На тяхно място се въвежда модел, при който НАП ще предоставя предварително генериран проект на справка-декларация.

Съгласно предложения чл. 125, ал. 18 този проект трябва да бъде достъпен не по-късно от 2-ро число на месеца, следващ данъчния период.

Данните ще се генерират автоматично въз основа на структурирани електронни фактури и определени митнически декларации.

Важно: Предварително генерираната справка-декларация няма да освобождава предприятието и счетоводителя от отговорността за правилното определяне на ДДС резултата.

8. Как ще се изготвя справката-декларация?

Предложеният чл. 125 предвижда регистрираните лица да имат задължение да допълват предварително генерирания проект с данни за операции, които не са обхванати от автоматичното структурирано фактуриране.

Сред тях са:

• Доставки, за които не се изисква структурирана електронна фактура;
• Отчети за продажби по чл. 119;
• Начислен данък с протоколи по чл. 117;
• Други операции, изрично посочени в закона.

Регистрираното лице ще има право да коригира, добавя или изтрива данни в проекта преди подаването на справка-декларацията.

Пример: Предприятие има 120 продажби със структурирани електронни фактури, 30 получени структурирани фактури, четири протокола за обратно начисляване и продажби към физически лица, отчитани с отчет по чл. 119.

Информацията за структурираните фактури ще бъде налична в системата на НАП. Счетоводителят ще трябва да провери правилното ѝ отразяване и да добави необходимите данни за протоколите и отчетите за продажби.

Ще бъде необходимо да се провери и дали автоматично предложените суми за данъчен кредит съответстват на действителното право на приспадане.

9. Облекчение при упражняването на данъчен кредит

Една от съществените промени след общественото обсъждане засяга чл. 72 от ЗДДС.

Първоначалният проект предвиждаше пропуснатият данъчен кредит да се упражнява чрез корекция на декларацията за периода, в който е възникнало правото.

Във внесения проект е предвидена възможност за упражняване на правото чрез добавяне в справка-декларацията за един от следващите 12 данъчни периода.

Пример: Предприятие получава през септември фактура, по която правото на данъчен кредит е възникнало през август.

При изпълнение на останалите законови условия данъчният кредит ще може да бъде упражнен в допустим следващ период, без да се налага корекция на декларацията за август само поради пропуснатото приспадане.

10. Как ще се анулират фактури и коригират грешки?

Внесеният законопроект предвижда изменения на чл. 116 и чл. 126 от ЗДДС.

За определени погрешно издадени структурирани фактури ще се допуска анулиране без кредитно известие до 5-о число на месеца, следващ данъчния период на издаване, преди подаването на справка-декларацията.

Информацията за анулирането ще трябва да се изпраща по електронен път към НАП.

За грешки в подадени декларации се предвижда възможност за корекции в следващите 12 данъчни периода, като се подава нова декларация за периода, през който е допусната грешката.

Следва да се разграничават правилата за анулиране на погрешно издадени документи, упражняването на пропуснат данъчен кредит и коригирането на вече подадени декларации.

11. Какво се предвижда при технически срив?

Във внесения законопроект са добавени правила при техническа недостъпност на софтуера, мрежата или националния портал.

В подобни случаи фактурите ще трябва да бъдат съставяни в структуриран електронен формат в офлайн режим.

След възстановяване на достъпа се предвиждат следните срокове за предаването им:

• До 7 работни дни от официалното съобщение за отстраняване на срив в националната система;
• До 1 работен ден от възстановяване на техническата изправност при данъчно задълженото лице.

При технически проблем не се допуска замяна на задължителната структурирана фактура с обикновен PDF или документ на хартиен носител.

12. Намалени са санкциите за софтуерните доставчици

Промяна има и при предложения чл. 192б от ЗДДС.

Първоначално за определени технически нарушения, водещи до блокиране на автоматичното предаване на данни към НАП, беше предложена имуществена санкция за юридически лица и еднолични търговци от 50 000 до 100 000 евро.

При повторно нарушение санкцията достигаше от 100 000 до 250 000 евро.

Във внесения законопроект размерите са намалени:

• При първо нарушение – от 25 000 до 50 000 евро;
• При повторно нарушение – от 50 000 до 100 000 евро.

Предвижда се и специална санкция за регистрирано лице, което не издаде задължителна структурирана електронна фактура.

За юридически лица и еднолични търговци тя ще бъде в размер на неначисления данък, но не по-малко от 1500 евро.

За тази санкция е предвидено влизане в сила от 1 януари 2029 г.

13. Електронното фактуриране и SAF-T – ще има ли дублиране на информация?

Един от най-важните практически въпроси е как ще се съчетаят електронното фактуриране и изискванията за SAF-T.

Двата режима имат различни функции.

При електронното фактуриране определени данни за доставките ще достигат до НАП в момента на издаване на структурирания документ.

SAF-T обхваща по-широк набор от счетоводни и данъчни данни, а не само издадените фактури.

Същевременно със задължителното електронно фактуриране се предлага отпадане на досегашните дневници за покупки и продажби.

Следователно не е коректно да се твърди, че всички предприятия непременно ще продължат да подават информацията за една фактура три пъти по досегашния ред.

Остава обаче въпросът доколко различните системи ще бъдат съвместими и дали ще позволяват автоматизирано използване на едни и същи данни без повторно въвеждане.

14. Какво ще се промени в работата на счетоводните кантори?

Ако законопроектът бъде приет в предложения вид, счетоводните кантори ще трябва да адаптират редица свои работни процеси.

На първо място ще бъде необходимо да се установи кой издава фактурите, с какъв софтуер и как се осъществява обменът им с контрагентите и счетоводната кантора.

Ще трябва да се определи кой отговаря за правилното електронно адресиране, анулирането на погрешно издадени документи и отстраняването на технически проблеми.

На второ място ще се промени процесът по изготвяне на справката-декларация по ЗДДС.

Вместо основният процес да бъде генериране на дневници от счетоводния софтуер, все по-голямо значение ще има съпоставянето на данните в счетоводството с предварително генерираната информация от НАП.

На трето място ще бъде необходим контрол върху правото на данъчен кредит.

Наличието на фактура в системата на НАП само по себе си не означава, че предприятието има право на пълен данъчен кредит. Ще продължат да се прилагат материалноправните условия, ограниченията и правилата за корекция на данъчния кредит.

Заключение

Внесеният на 5 ноември 2026 г. проект за изменение на ЗДДС представлява съществено преработен вариант на първоначалната концепция за електронно фактуриране.

Най-важните изменения са преминаването към децентрализиран обмен, отпадането на задължителния централен код за валидиране, отлагането на въвеждането до 1 юли 2028 г., промените при упражняването на данъчен кредит и намаляването на част от санкциите.

Основната цел на реформата обаче остава: автоматизирано получаване на данни от НАП, структурирани електронни фактури и нов модел на ДДС отчетност без досегашните дневници за покупки и продажби.

За счетоводителите най-важният въпрос вече не е само в какъв формат ще се издават фактурите, а как ще се организира целият процес по тяхното получаване, проверка, осчетоводяване и данъчно отчитане.

Окончателните правила ще зависят от приемането на законопроекта и от техническата наредба по предложения чл. 120а, ал. 9.

Източници:

• Народно събрание – Законопроект № 52-602-01-60 за изменение и допълнение на ЗДДС, внесен на 5 ноември 2026 г.
• Първоначален проект за изменение на ЗДДС, публикуван за обществено обсъждане през септември 2026 г.
• Мотиви към внесения законопроект за изменение на ЗДДС.