Дистанционна продажба на стоки (втора част)

Автор: Мария Янчева

С оглед правилното документиране и деклариране на извършените доставки, след тяхното класифициране следва да се определи и мястото им на изпълнение. За дистанционните продажби на стоки са предвидени специални правила, които могат да се разграничат най-общо на правила по отношение на доставчици, които са установени извън територията на страната (разгледани в част първа) и по отношение на доставчици, които са установени на територията на страната (разгледани в настоящото изложение).         

Регистрацията на доставчика за целите на ДДС е елемент от състава за определяне на една доставка като дистанционна продажба (чл.14, ал.1, т.2 ЗДДС). Това означава, че преди да се регистрира, данъчнозадълженото лице не извършва дистанционни продажби и следва да определи мястото на изпълнение на доставката по общия ред, а именно съгласно чл.17, ал.2 ЗДДС, според който това място за стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът й към получателя. Задължение на доставчика е да следи своя оборот и при наличие на условия за задължителна регистрация по чл.96 ЗДДС да подаде заявление по съответния ред.

 

Мястото на изпълнение на дистанционна продажба е:

1.1.Държавата членка, където транспортът приключва, когато са изпълнени няколко условия (чл.20, ал.1 ЗДДС).

-          Доставчикът е регистрирано по българския ЗДДС лице на основание, различно от това за регистрация за вътреобщностно придобиване.

-          Извършените дистанционни продажби за държава членка надвишават за текущата календарна година или са надвишили за предходната календарна година сумата, определена в законодателството на тази държава членка. За доставчика възниква задължението да следва разпоредбите на законодателството на съответната държава членка по отношение на регистрация и администриране на ДДС. Дори и да не е преминат прага за задължителна регистрация в другата държава членка, данъчнозадълженото лице може да приложи този ред по избор, като се регистрира за целите на ДДС в тази друга държава и уведоми НАП по месторегистрация, че желае мястото на изпълнение да е на територията на държавата където транспортът приключва (чл.20, ал.5 ЗДДС).

-          Стоките се изпращат или транспортират от или за сметка на доставчика от територията на страната.

1.2.Територията на страната, когато:

-          Извършените дистанционни продажби за държава членка не надвишават за текущата календарна година и не са надвишили за предходната календарна година сумата, определена в законодателството на тази държава членка; и

-          Лицето не е упражнило правото си на избор да се регистрира за целите на ДДС в другата държава членка и да уведоми НАП по месторегистрация, че желае мястото на изпълнение да е на територията на държавата членка където транспортът приключва (чл.20, ал.5 ЗДДС).

1.3.Държавата членка, където транспортът приключва, когато доставяните стоки са акцизни и са предназначени за лична консумация на физически лица, които не са търговци – в тези случаи няма допълнителни условия за определяне на мястото на изпълнение (чл.20, ал.4 ЗДДС).

1.4.Допълнението на чл.20, ал.1 ЗДДС, в сила от 01.01.2016г., включва ново условие при определяне на мястото на изпълнение на дистанционните продажби, а именно стоките да се изпращат или транспортират от територията на страната (чл.20, ал.1, т.3 ЗДДС). Определението за дистанционна продажба не съдържа такова изискване и следователно за някои хипотези на дистанционна продажба на стоки специалните правила за определяне на място на изпълнение по чл.20 ЗДДС няма да са приложими. Такива ще са случаите, при които стоките се изпращат от трета държава членка.

Например: български доставчик, регистриран по ЗДДС, внася стоки от трети страни на територията на държава членка А и директно изпраща тези стоки на клиенти от държава членка Б, без стоките да стигат до територията на България и клиентите нямат задължение да начислят ДДС. На основание чл.14, ал.2 ЗДДС тази доставка също следва да се класифицира като дистанционна (ако са изпълнени и останалите изисквания на чл.14 ЗДДС), но правилото на чл.20, ал.1 ЗДДС няма да е приложимо, тъй като стоките не се изпращат от територията на страната.

Или български доставчик, регистриран по ЗДДС, купува стоки от държава членка А и директно ги изпраща на клиенти от държава членка Б, без стоките да стигат до територията на България и клиентите нямат задължение да начислят ДДС. И тази доставка също следва да се класифицира като дистанционна (ако са изпълнени и останалите изисквания на чл.14 ЗДДС), но правилото на чл.20, ал.1 ЗДДС няма да е приложимо, тъй като стоките не се изпращат от територията на страната.

При липса на специална разпоредба за определяне на мястото на изпълнение в тези случаи следва да се приложи общия ред съгласно чл.17, ал.2 ЗДДС– мястото на изпълнение на доставка на стока, която се изпраща или превозва е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът й към получателя, т.е. мястото на изпълнение ще е на територията на третата държава членка и нейното законодателство също следва да бъде съобразено.

Когато мястото на изпълнение е на територията на страната, дистанционните продажби са облагаеми със ставка 20 %. Когато мястото на изпълнение е на територията на друга държава членка, то тези доставки не се облагат с ДДС по българския закон, а се облагат съобразно законодателството на другата държава членка. Във втория случай също е налице право на данъчен кредит за използваните стоки и услуги на основание чл.69, ал.2, т.1 ЗДДС и при условията на чл.70 и 71 ЗДДС.

Доставките на стоки при условията на дистанционни продажби с място на изпълнение на територията на друга държава членка се документират по правилата на законодателството на тази друга държава членка (чл.79, ал.3, т.2 ППЗДДС).

Лицата, регистрирани по ЗДДС, които извършват дистанционни продажби на стоки, имат задължението да определят както текущите суми на тези доставки за всяка държава членка поотделно, така и общата сума на тези доставки за всяка от предходните две години за всяка държава членка поотделно (чл.73, ал.3 ППЗДДС). Спазвайки това изискване, предприятията ще разполагат с необходимата информация, за да могат да следят достигането на оборот за задължителна регистрация в държавите членки, в които извършват доставки.   

 

Основни разпоредби от ЗДДС, използвани в текста:

Чл. 14. (1) Дистанционна продажба е доставката на стоки, за която са налице едновременно следните условия:

1. стоките се изпращат или транспортират от или за сметка на доставчика от територията на държава членка, различна от тази, в която транспортът приключва;

2. доставчикът на стоките е регистриран за целите на ДДС в държава членка, различна от тази, в която транспортът приключва;

3. получател по доставката е лице, което не е задължено да начисли ДДС при вътреобщностно придобиване на стоката в държавата членка, където транспортът приключва;

4. стоките:

а) не са нови превозни средства, или

б) не се монтират и/или инсталират от или за сметка на доставчика, или

в) не са предмет на специален ред за облагане на маржа на цената за стоки втора употреба, произведения на изкуството, предмети за колекции и антикварни предмети.

(2) За целите на ал. 1, когато стоките, които се доставят, изпращат или транспортират от трета страна или територия и се внасят от доставчика в държава членка, различна от тази, в която транспортът до получателя приключва, приема се, че стоките са изпратени или транспортирани от държавата членка на вноса.

Чл. 20. (1) Мястото на изпълнение на доставка на стоки при условията на дистанционна продажба по чл. 14 е на територията на държавата членка, където транспортът приключва, когато са налице едновременно следните условия:

1. доставчикът е регистрирано по този закон лице на основание, различно от това за регистрация за вътреобщностно придобиване;

2. извършените от лицето по т. 1 доставки при условията на дистанционна продажба за държава членка надвишават за текущата календарна година или са надвишили за предходната календарна година сумата, определена в законодателството на тази държава членка;

3. стоките се изпращат или транспортират от или за сметка на доставчика от територията на страната.

-------------

Мария Янчева е управител на Счетоводна кантора АРКФИН, office@arcfin.org

Илюстрация: http://www.freepik.com/pixabay


Настоящото изложение има информативен и опознавателен характер. Изразява личното професионално мнение на авторите на сайта и не представлява конкретен съвет или консултация

Напиши коментар