Ползваме ли или не СУПТО?

гост-автор: Данко Мицев

Ползвате ли Касов апарат (ЕКАФП)?
Ползвате ли софтуер (СУПТО) с Фискален принтер (ФПр)?
Ако ползвате СУПТО, за какво е ФПр?
Не е ли време да сте наясно? Имате ли време да изяснявате неясното?

Закон за ДДС
Допълнителни разпоредби

41. "Търговски обект" е всяко място, помещение или съоръжение (например: маси, сергии и други подобни) на открито или под навеси, във или от което се извършват продажби на стоки или услуги, независимо че помещението или съоръжението може да служи същевременно и за други цели (например: офис, жилище или други подобни), да е част от притежаван недвижим имот (например: гараж, мазе, стая или други подобни) или да е производствен склад или превозно средство, от което се извършват продажби.
84. "Софтуер за управление на продажби в търговски обект" е всеки софтуер или модул от софтуер, независимо от технологиите за реализацията му, използван за обработка на информация за извършване на продажби на стоки и/или услуги в търговски обект, за които е налице задължение за издаване на фискален бон.


Наредба Н-18
Допълнителни разпоредби

19. "управление на продажбите" чрез използване на софтуер за управление на продажбите в търговски обект е процес по автоматизирана обработка на информация за извършване на продажби на стоки или услуги, включващ проследяване на движението на стоките или изпълнението на услугите от заявяването им до тяхното предоставяне и/или извършване на плащане.

И така:
Ползвате или не СУПТО?

  • Ако в търговски обект при заявяване от клиента на стока или услуга при въвеждане данните за продажбата и изчисляването на стойността, която клиентът трябва да заплати, на нито едно работно място не използвате компютърна система и софтуер; ако плащането на продажбата се осъществява в брой, с карта или с друго платежно средство заместващо парите и го документирате чрез издаване на фискален бон от касов апарат (ЕКАФП) в ръчен режим на работа.
  • Ако ползвате софтуер единствено за въвеждане и отпечатване на фактура:

- обобщаваща въведени, обработени и извършени вече продажби посредством касов апарат (ЕКАФП) в ръчен режим

- отразяваща продажба с плащане по банков път.

Вие не ползвате СУПТО.

Ще дам следния пример:

- Ако в търговския обект ползвате касов апарат (ЕКАФП) с програмирани департаменти(групи) с различни наименования и данъчни ставки или програмирани артикули с цени и баркодове и въвеждате продажбата ръчно с количества и стойност по даден департамент или по количество и цена на програмирани артикули и при поискване от клиента след издаването на фискалния бон (първичен счетоводен документ за продажба) въвеждате и отпечатвате фактура (вторичен счетоводен документ за продажба), обобщаваща и документираща продажбата, може да го направите със софтуер, който няма функциите на СУПТО.

- Ако в търговски обект при заявяване от клиента на стока или услуга, въвеждате данните за продажбата в софтуер подробно по количества и цени на стоки или услуги и след обработване и изчисляване на данъчната основа и стойността на продажбата, отразявате плащането да стане в брой, с карта или с други платежни средства заместващи парите, вие сте в режим на ползване на СУПТО, защото сте използвали компютърен софтуер за да обработите, изчислите и запазите данните за продажбата.

Фискалният бон не може да бъде издаден впоследствие в ръчен режим.

Дори фискален бон за авансово плащане също трябва да се извърши чрез СУПТО в режим на фискален принтер на фискалното устройство.

Ако в търговския обект въвеждането на продажбата от заявяването на стоката или услугата от клиента до предоставянето й, поне на едно работно място използвате компютърна система и софтуер по каквато и да е технология (дори това да е файл тип електронна таблица), в който въвеждате количества и цени на стоките или услугите за да обработите и изчислите дължимата сума, вие ползвате СУПТО, без значение как е извършено плащането.

Моментът на въвеждането и обработването на продажба не е свързано с нейното плащане и начина по който е направено то. Ако плащането по определена продажба обработена чрез СУПТО е в брой, с карта или с друго платежно средство заместващо парите, фискален бон за плащането може да издадете само чрез ФУ, свързано в режим фискален принтер чрез СУПТО.

И така накратко:
Ако в момента когато започнете да въвеждате продажба на стока или услуга:

1. На всяко работно място в търговския обект „посягате“ към касов апарат (ЕКАФП) в ръчен режим, дори и да ползвате последващо издаване на фактура, обобщаваща и документираща продажбата извършена на касовия апарат. Вие НЕ ПОЛЗВАТЕ СУПТО.

2. На поне едно работно място в търговския обект „посягате“ към компютърна система (стационарна или мобилна) и ползвате софтуер, създаден по каквато и да е технология за да въведете и обработите продажба и поне за една от тези продажби се изисква издаване на фискален бон. Вие ПОЛЗВАТЕ СУПТО.

Или още по накратко:
[Касов апарат (ЕКАФП)] = [СУПТО + Фискален принтер (ФПр)]

За да изясня всичко оттук нататък:

Всички изисквания, въведени за [ЕКАФП] важат и за [СУПТО + ФПр].

1. Започната продажба в СУПТО не може да бъде отменена, изтрита или заличена.

2. Започване на продажба в СУПТО може да се извърши само ако комуникацията с ФПр и статуса му са коректни.

3. За всяка започната продажбата в СУПТО задължително се „генерира“ УНП (Уникален номер на продажба) дори продажбата да е с нулева стойност и независимо дали по нея е направено плащане.

Дори за продажби, за които последващото плащане се извършва по банков път също задължително се „генерира“ УНП от СУПТО.

УНП се „генерира“ от СУПТО на базата на фабричния номер на ФПр, с който СУПТО комуникира в момента на „започване“ на продажбата, съдържа уникалния номер на оператора, регистриран в СУПТО и има непрекъсваема последователност.

Например:
„DT987654-0001-0000344“
„DT987654-0003-0000345“
са УНП на две последователни продажби в СУПТО „генерирани“ от работно място със „закачен“ ФПр с фабричен номер DT987654 от двама различни оператора (с кодове 0001 и 0003), но с пореден номер, формиран отделно за този фабричен номер ФПр и нарастващ възходящо със стъпка 1.

Комуникацията с ФПр при започване на продажба се налага единствено за да се ползва фабричния номер на ФПр от СУПТО за „генериране“ на УНП на продажбата. При започване на продажба във ФПр не се записва и не се отпечатва нищо. Коректната му свързаност се използва единствено за „регистриране“ на начало на продажба в СУПТО и „генериране“ на съответен УНП. 

4. Коригирането на продажба се извършва задължително с последваща „сторно“ продажба, която също получава УНП и задължително посочва кой УНП коригира. Въвеждането на „сторно“ продажба може да се извърши при свързаност с ФПр различен от този, който е ползван за „генериране“ на УНП на продажбата, за която се извършва „сторно“. Например:
УНП на „сторно“ продажба: „DT987654-0001-0000344“
УНП на продажба, по която се прави сторно: „ZK998877-0003-0000123“

5. Когато по въведена продажба се извършва плащане в брой, с карта или с друго средство заместващо парите, задължително се издава фискален бон от ФПр, като на фискалния бон се отпечатва задължително УНП „генериран“ от СУПТО. ФПр изпраща обобщени данни за фискалния бон, включително УНП като отделно поле до 5 мин. към НАП-сървъра. Информация за УНП на продажби, за които са направени плащания по банков път не постъпва в НАП-сървъра. Те се съхраняват и могат да бъдат проследени единствено в базата данни, която се попълва от СУПТО.

6. Данните в Базата данни попълвана от СУПТО се пази в сроковете по ДОПК (5 години)

7. СУПТО задължително осигурява достъп на инспекторите на НАП за справки и експорт в стандартизиран формат на всички въведени данни за продажби за целия период за който ДОПК задължава те да се съхраняват.

Какви са проблемите, свързани с тази „технология“ на работа на СУПТО и задълженията на производители, разпространители и ползватели на СУПТО са обект на следващ анализ.

Ползването на СУПТО не е по-различно от ползването на Касов апарат.

Предимствата от ползване на СУПТО, ограничени и орязани в Наредба Н-18 без съобразяване с новата технологична среда е истинският проблем.

Налагането на необосновани инвестиции в устройства и методи на фискализация и контрол на събираемостта на данъците е недопустимо. Софтуерът не може да бъде „тежест“ и заплаха от санкции за този, който го ползва за да развива и оптимизира дейността си.

Още по темата:

Наредба Н-18 и фискалните устройства

Наредба Н-18 и „Софтуер за управление на продажбите в търговски обект“

Какво всъщност предстои с промените в Наредба Н-18?

НАП подготвя въпросник дали използваме софтуер за управление на продажбите.

 

------

Данко Мицев е собственик и управител на ДСОФТ ООД гр.Бургас
Учредител на БАРБС (Българска Асоциация за Развитие на Бизнес Софтуер https://babsd.org/)
От 1996 г. създава и внедрява собствен софтуер за управление и оптимизиране на търговски обекти, счетоводни системи и производствени предприятия.

 

Илюстрация:https://irmcs.asi


 


Настоящото изложение има информативен и опознавателен характер. Изразява личното професионално мнение на авторите на сайта и не представлява конкретен съвет или консултация

16 Коментари

  1. Avatar
    Ивелина 2019-03-18 13:58:18

    Здравейте,
    Бих искала да попитам следното. В момента в търговският ни обект има стар касов апарат и програма, която отговаря на условията за СУПТО. Управителя смята да ползва стария апарат до 31 март и след това да не закупува нов, а да мине на плащания по банков път /естеството на бизнеса го позволява/. При това положение трябва ли да декларираме програмата, която ползваме в НАП като СУПТО. Благодаря Ви предварително.

  2. Avatar
    присмехулник 2019-03-12 22:36:34

    тия там горе не са продали и един кибрит ама знаят какво е СУПТО - направо смях в залата те партиините кадри само с политика са се занимавали и бизнес не са правили и реалния живот ама изобщо не го познават щото той там на жълтите павета живота е друг
    кво счетоводство знаят тия там \\\"умниците\\\" и дали изобщо го знаят май не
    само два или три казуса от мненията по горе не могат да ги обяснят как ще станат

  3. Avatar
    бесен 2019-03-12 22:27:34

    абе то те не хващат стотиците тарикати - големите ай да не ги изреждам щото всички ги знаят а ще доят дребните

    нормалната счетоводна теория е че СУПТО трябва да е един склад или каквато и да е програма в която се заприхождават количества и когато се продава те да се спадат от някаква наличност а нито едно фактуриране или нещо дето не е склад не би трябвало да е СУПТО само се пазят данните на партньорите
    така че незнам какви финансови науки са учили тия малоумници дето са измислили наредбата

  4. Avatar
    бесен 2019-03-12 22:22:33

    нормално е едно просто фактуриране като това на микроинвест да не е СУПТО ноооо Владко горановия И Мента да не земе да се минат ама то като е всичко СУПТО то бизнеса няма за избелее а ще направо почернее
    даже и да има СУПТО и да има връзка с него като няма да се отразява ще има на ти стоката дай парата и после бандитите няма да раздават част от мойте данъци на сульо и пульо уж те ги дават ама ги даваме ние ай сиктир затваряму фирмите и ЧАО България

  5. Avatar
    Александър Ценов 2019-01-30 20:24:58

    Изпратих мейл преди 3 дни на office@accountingnews.bg , но нямам отговор все още.
    Моя мейл е Alex_DIlan@abv.bg

  6. Avatar
    Акаунтинг нюз 2019-01-26 22:27:23

    До Александър Ценов
    Изпратете някакви координати на нашия имейл

  7. Avatar
    Александър Ценов 2019-01-26 10:40:26

    Имам специфичен дребен бизнес. Мога ли да си поръчам при вас (Данко Мицев) специално СУПТО за моята фирма (Бургас) ?
    Стандартните програми за склад магазин не стават, бизнеса е специфичен, но не е сложен.
    Имам образец на ексел с който работим от 22 години.
    Държа да е максимално опростено, без никакви административни възможности, за да ги нямат и НАП съответно. Държа да е офлайн базирано(като ексела и без физическа връзка с интернет) от съображения за сигурност. Да има експорт към ексел, за да мога да обработвам в последствие информацията с наличния ми към момента аналитичен софтуер в центарлния ми офис. (Не в обектите! )
    Повечето ми фирми не са регистрирани по ДДС и мога да протакам до юни .
    \\\"Дребен\\\" бизнес не значи, че не мога или не искам да си платя колкото е необходимо. За мен това е живота ми, така че............. моля за съдействие !

  8. Avatar
    Томи Томев 2019-01-22 14:07:23

    Антон Александров пропуснали сте да добавите дали за тези 8 работни места трябва да закупите 8 касови апарата които никога няма да позвате за издаване на бонове

  9. Avatar
    Юлианна 2019-01-17 21:06:19

    1. Търговски обект който продава с касов апарат. Ако клиента поиска фактура то тя се изготвя на отделен софтуер след като е издаден касовия бон. Този начин на работа остава ли или ще изисква СУПТО ?
    2. Търговски обект който не води отчетност на стоката. Трябва ли да има СУПТО ?
    3. Търговски обект който има складова програма но за лична информация. Трябва ли да има СУПТО ?

  10. Avatar
    Данко Мицев 2019-01-05 21:48:35

    Съжалявам, че не мога да отговоря на въпросите ви изчерпателно и навреме поради доста сериозно натоварване във връзка със синхронизирането и въвеждането в съответствие на множеството варианти на софтуери, които съм създал и внедрил и се налага да декларирам като СУПТО.

    Нпак: Смятам, че няма нужда да променяте каквото и да било в начина по който работите и отчитате магазина. Не е необходимо да купувате и инсталирате компютър и софтуер в обекта, ако обслужването на клиентите ви не го налага и е достатъчно да ползвате касов апарат. В касовия апарат могат да се програмират достатъчно на брой артикулни групи или артикули и на база дневните отчети по департаменти или артикули от касовия апарат да си водите коректна счетоводна отчетност. Консултирайте се и със счетоводителя си, както и потърсете и други мнения разбира се.

    Антон Александров: Не очаквайте НАП да ви отговори персонално. Ако смятате, че ще намерите отговор от НАП следете сайта им и отговорите и тълкуванията които дават в раздела за СУПТО. Не смятам, че тези тълкувания имат някаква юридическа стойност. Едиствено могат да ви насочат в псоката,, в която мислят идеолозте на промените в Н-18. С промените в Н-18 се променя съществено \\\"ролята\\\" на фискалното устройство в търговската дейност, когато обекта използва СУПТО. Фискалното устройство вече не отразява единствено ПЛАЩАНИЯТА в брой, то се явява и РЕГИСТРАТОР на всяка продажба въведена в софтуера. При въведеното изискване при въвеждане на продажба да е задължително обръщение към фискално устройство и проверка на коректния му статус, е необходимо да осигурите директен достъп на софтуера от всяко работно място на което се извършва продажба до фискално устройство. Поради технологията на комуникация на фискалните устройства с компютър (сериен порт) и невъзможността използването след промените на междинни програми ( FPrint, Dprint, F-link, Tremol-com server и др.) това е изключително сериозен проблем за технологията на търговия която описвате и която се ползва от огромна част от търговците на едро. УНП се генерира при въвеждане на ВСЯКА продажба в софтуера. Кога и как ще бъде платена няма никакво значение. Ако по въведена продажба се извършва плащане в брой, на фискалния бон задължително се посочва УНП на продажбата по която се плаша и това УНП се подава и изпраща като отделен параметър към фискалното устройство и съответно сървъра на НАП. С един фискален бон не може да платите в брой няколко УНП генерирани в софтуера. За всяко то тях трябва да издадете отделен фискален бон. Ако имате авансово плащане в брой смятам че трябва да се въвежда като продажба за която се генерира УНП и която се плаща в брой и се издава фискален бон. Ако се плаща продажба за която е генериран УНП по банков път това може да се види при проверка само в софтуера и в справките които сте длъжни да предоставите на НАП. Такова плащане НЕ СЕ ПОДАВА към НАП посредством фискалното устройство и в сървъра на НАП няма информация нито за това УНП нито кога е платено. Сигурно и вие сте не по малко потресен от това което казвам, но авторите на Н-18 не са и си помисляли за изключително разнообразните практитки и технологични решения в търговията, което наистина е жалко и притеснително. Наистина с няколко думи няма как да изчерпим темата. Поздрави!

  11. Avatar
    Антон Александров 2019-01-03 15:08:06

    Здравейте,
    Днес изпратих в НАП следното писмо и с нетърпение очаквам да видя какво ще отговорят:

    Здравейте,

    Казвам се Антон Александров и съм управител на Протеус ЕООД

    Основна дейност на Протеус ЕООД е разработка и внедряване при клиенти на счетоводен софтуер.

    Във връзка с промени в наша програма за управление на продажбите съобразно промените в Наредба Н-18 имаме проблеми с тълкуването на текстове от наредбата, касаещи формирането на уникален номер на продажба (УНП) и с някои от справките, които са описани в т. 18 от приложение № 29 към наредбата.

    Инсталирали сме наш софтуер във фирма, условно наречена Фирма А със следния модел на отношения със своите клиенти:

    Фирма А сключва договор с всеки свой клиент, съгласно който се определя кредитен лимит. Снабдители на клиентите взимат стоки от Фирма А, понякога внасят в брой суми, понякога счетоводителя на клиента превежда по банков път суми, като салдото се следи по клиент да не надвишава договорения лимит, тъй като такива са договорените условия.

    Фирма А има следната организация на работа:

    В едно помещение има 8 работни места, на които търговци договарят с клиенти доставки на стоки/услуги и издават фактури и приемо-предавателни протоколи. В съседно помещение има едно работно място на касиер, който има касов апарат и при него се извършва внасяне на суми в брой от клиенти. На всички работни места, включително и на касиера, има инсталиран един и същ софтуер, като касиера няма права да създава фактури и приемо-предавателни протоколи, а търговците нямат права да отразяват в базата данни плащания. Работните места са свързани в мрежа и базата данни е на SQL сървер.

    Ето примерно описание на процеса на взаимоотношения с един клиент (реално поредицата от продажби и плащания може да е произволна и тук е описан опростен вариант, като служителя, работещ на касата няма достъп до информацията за постъпващите плащания по банков път)

    Договорен кредитен лимит 5000 лв.

    Ден_1 - Снабдител взима стока за 1500 лв. Издава се фактура за 1500 лв. Клиента дължи 1500 лв.

    Ден_2 - Снабдител взима стока за 3000 лв. Издава се фактура за 3000 лв. Клиента дължи 4500 лв.

    Ден_3 - Служител на клиента внася на каса 4000 лв. Клиента дължи 500 лв.

    Ден_4 - Снабдител взима стока за 2000 лв. Издава се фактура за 2000 лв. Клиента дължи 2500 лв.

    Ден_5 - Счетоводител на клиента превежда 3000 лв по банков път. Клиента има надвнесени 500 лв.

    Ден_6 - Тъй като са изминали 5 дни от Ден_5 се издава фактура за аванс за 500 лв. Клиента има да взима стока за 500 лв.

    Ден_7 - Снабдител взима стока за 1600 лв. Издава се фактура за 1100 лв. Клиента дължи 1100 лв.

    Ден_8 - Служител на клиента внася на каса 2000 лв.Клиента има надвнесени 900 лв.

    От примера е видно, че процеса е много различен от процеса в кварталния супермаркет.

    Нашето разбиране е, че има осъществена продажба когато са прехвърлени на купувача правата и рисковете, свързани със стоката или услугата. В наредба Н-18 липсва дефиниция на понятието \\\"продажба\\\" и затова следва да се ползват легалните дефиниции на чл. 6 и 9 от ЗДДС. Съгласно ЗДДС дневник \\\"продажби\\\" се формира на база на всички фактури за доставки на стоки и услуги, независимо дали са платени и независимо от начина на плащане. Съответно откриване на продажба би трябвало да е начало на въвеждане в СУПТО на информация за продажбата, а приключване на продажбата би трябвало да е запис на тази информация в базата данни на СУПТО и генериране на протокол за предаване на стоки и услуги и/или фактура. Плащанията сами по себе си не са продажби, УНП включва в себе си индивидуален номер на ФУ и затова би трябвало да се формира УНП ако се извърши плащане по някоя продажба, за което се изисква издаване на ФБ.

    В един търговски обект може да се извършват продажби, за които се заплаща както в брой така и по банков път. Ако трябва да се формира УНП и за продажбите, които ще бъдат заплатени по банков път това означава, че при повредено ФУ няма да могат да се извършват продажби, заплащани по банков път, независимо, че за тях не се изисква издаване на ФБ и съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18 тези продажби не се регистрират на фискално устройство.

    Моля за Вашето становище:

    А. Относно организацията на работа във Фирма А

    1. Трябва ли на всички работни места на търговци да се инсталират касови апарати и да им се дадат права да приемат плащания и да ги отразяват в базата данни или може да се тълкува, че само отделното помещение, в което работи касиера е търговския обект по смисъла на чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18, в който се приемат плащания в брой и само това помещение следва да има касов апарат и евентуално СУПТО?

    Б. Въпроси относно формирането на уникален номер на продажба (УНП)

    2. Трябва ли да се формира УНП при отразяване в софтуера на информация за продажба, която ще се плаща по банков път и ако въпроса се разгледа по - общо правилно ли е УНП да се формира и записва към данните за продажбата не при въвеждане в софтуера на информация за продажбата, а при първо плащане по съответната продажба, за което се изисква издаване на ФБ.
    3. Ако е задължително записване в базата данни на УНП за всяка продажба как ще се формира УНП, ако фискалното устройство не работи и в софтуера се въвежда информация за продажба, която ще се плаща по банков път или в брой с издаване на касова бележка от кочан. Обръщам внимание, че съгласно хипотезата на чл 37 от наредба Н-18 касови бележки се издават от кочан в продължение на до 7 дни, а фактури трябва да се издадат до 5 дни от датата на плащането. Обръщам внимание и на факта, че ако касовия апарат не работи не може да се комуникира с него за да се вземе индивидуалния номер на ФУ, който номер участва при формирането на УНП. Неприложим е според нас варианта в тази ситуация УНП да се формира на база на заложен преди повредата индивидуален номер на ФУ, защото е възможно повреденото устройство да не бъде отремонтирано, а вместо това да бъде закупено ново устройство и формираните УНП със стария номер на ФУ да се окажат недостоверни.

    4. За Ден_1 и Ден_2 - трябва ли при въвеждане на информация за продажбата да се формира УНП при положение, че не се знае дали ще се плаща в брой.

    5. УНП за коя продажба трябва да се включи във ФБ, издаден за плащането в Ден_3 след като сумата 4000 лв надвишава всяка една от реализираните продажби до момента на плащането.

    6. Какъв УНП следва да се присвои на продажбата в Ден_6

    7. Какъв УНП следва да се присвои на продажбата в Ден_7 след като не се знае как ще бъде платено

    8. Какъв УНП следва да се отпечата на ФБ, издаден в Ден_8 след като клиента внася 2000 лв. и за 900 лв. от тях все още няма осъществена продажба.


    В. Въпроси относно справки по т. 18 от приложение 29 към наредбата

    9. Трябва ли в справките по т. 18.2 да се включват и плащанията по банков път

    10. Трябва ли в справките по т. 18.6 да се включат стоки, които са произведени в предприятието и ако да то каква сума на доставката следва да се посочи за тях.
    С уважение,


  12. Avatar
    Николай 2019-01-02 17:00:43

    Здравейте,
    Най-напред да кажа че си имаме истинско СУПТО което ще се борим да регистрираме в НАП (програма за търговски обекти) Имаме обаче една разработка софтуер за картотекиране и автоматизация на функциите на сервизи за касови апарати. Този софтуер е писан малко на приятелска основа и си има само 2ма клиенти. Програмата използва шаблон в MS Word за генериране на фактури. Тук идеята е клиента да може да обновява статичната информация а динамичната да се генерира от програмата като се използват букмаркове. Сега тук незная кое е СУПТО моята прогама или MS word. От една страна СУПТО е програмата тъй като тя генерира фактура със цени данъчна основа и ДДС, от друга страна WORD също е своего рода СУПТО защото след генериране на документа, операторът може да прави всичко в него с WORD. Сега да кажа че нямам намерение това СУПТО да бъде регистрирано в НАП, първо защото има само 2ма клиента. Второ усилията да стане истинско СУПТО са толоква че не си заслужава. Трето това СУПТО си няма оператори - то не са му нужни, а продажбите са толкова елементарни че идеята за начало, край на продажбата или пък различно по време плащане от самата продажба са направо абсурдни. Пиша всичко това защото съм убеден че има страшно много такива набедени СУПТО които не са замисляни като СУПТО и които въпреки това улесняват хората но поради, извинете ме за уличният език СУПТОвщината ще престанат да фунционират което ще доведе до създаване на известни неудобства у такива клиенти.

  13. Avatar
    Нпак 2018-12-10 19:17:34

    Здравейте! Имам малък търговски обект, в който продажбите се отчитат само от касов апарат в ръчен режим. Имам и програма за складово стопанство, но водя склада на личния си компютър вкъщи. Поддържам я само, за да мога да осигуря необходимите справки на счетоводителя си, работя сам и не ми е нужно да следя наличностите в магазина. Смисъл не извършвам продажби с нея, не издавам фактури. Влизам ли в обхвата на новата наредба и трябва ли да купувам нова, лицензирана програма и да имам компютър в обекта си?

  14. Avatar
    прост(о) счетоводител 2018-11-26 09:29:32

    Благодаря за отговора Ви!

    Не ми харесва, но причината не във Вас, а в състоянието на законодателството ни.

    Използвам случая да благодаря и за останалите материали, които подготвихте по темата и публикувахте тук!

  15. Avatar
    Данко Мицев 2018-11-23 22:42:36

    И в двата случая ползвате СУПТО. Ако в сроковете определени в Наредба Н-18 не се промени каквото и да е, най-вече самите срокове, е необходимо да съобразите софтуера с Приложение 29 на Н-18. Моето мнение е, че трябва да изберете една от опростените софтуери СУПТО за фактуриране, които ще се публикуват в сайта на НАП или да декларирате своята разработка като производител на СУПТО. Разбира се е необходимо да стиковате с производителя или разпространителя на този софтуер, както и с производителя на счетоводния софтуер за импортиране на въведенените данни от фактурния софтуер. Такава практика е доста разпространена и не е особено затруднителна в моята практика и коректните производители го предлагат.

  16. Avatar
    прост(о) счетоводител 2018-11-21 08:39:51

    Здравейте!
    Имам два въпроса и ще се радвам да чуя мнението Ви по тях:

    1. В счетоводната си кантора използваме \\\"софтуер\\\" (наша доработка в счетоводната ни програма, която автоматично осчетоводява операцията т.е. прави си контировки, които преди това са заложени) за издаване на фактури в края на всеки месец. Ако след това получим плащане в брой, пускаме ръчно касов бон от ЕКАПФП.
    Считате ли, че тази \\\"доработка\\\" следва да се третира като СУПТО?

    2. Някои от клиентите ни си издават фактурите (понякога и ние го правим от тяхно име), като използват екселска таблица. Самата фактура от Ексел представлява таблица с попълнени реквизити, като са въведени сборове и формули така, че да попълват единична цена и количество, а обща стойност, сума на всички продажби, данъчна основа, данък и обща стойност си ги пресмята таблицата. Касови бонове се пускат ръчно от ЕКАФП.
    Считате ли, че екселската таблица следва да се третира като СУПТО?

    Благодаря предварително за коментарите Ви и отделеното време!

Напиши коментар