Безумието, наречено ДДС

гост-автор Теодор Тодоров
 
 
За създател на съвременната система на ДДС се счита французина Моурис Льоре (Maurice Lauré), който през 1954 г. въвежда за пръв път данъка във Франция. Преди него обаче, през 1918 г. в Германия концепция за облагане подобна на ДДС е предложена от Гьорг Вилхем фон Зименс (Georg Wilhelm Von Siemens), като алтернатива на каскадния ефект, предизвикван от данъка върху продажбите, с който се облага реализацията от търговец към краен клиент. Освен тях, подобна концепция е предложена в САЩ и от Томас Сиуъл Адамс (Thomas Sewall Adams) през 1921 г., като алтернатива на облагането с корпоративен данък.

Всички, които сме имали “удоволствието” да работим с ДДС, знаем много добре как действа механизмът му на облагане.
Нека го илюстрираме:
 
 
Това е възможно най-опростената схема, но тя е достатъчна за да демонстрира как работи механизма.
 
Търговец ”А” продава на търговец “Б” стока на цена от 120 лв., която се състои от продажна цена 100 лв. и ДДС 20 лв. Търговец ”Б” продава на краен клиент същата стока на цена от 180 лв., която се състои от продажна цена 150 лв. и ДДС 30 лв.
Търговец “А” получава или ще получи от търговец “Б” 20 лв. и ще ги плати в бюджета. За търговец “Б” тези 20 лв. са данъчен кредит, който той ще приспадне от дължимият от него ДДС, ако реализира стоката в рамките на до 3 месеца.
 
Ако обаче продажбата към краен клиент се отложи повече от 3 месеца, бюджетът ще трябва ефективно да възстанови на търговец “Б” въпросните 20 лв. Търговец “Б” получава или ще получи от краен клиент 30 лв. и ще ги плати на бюджета. Крайният клиент има само задължение да плати 30 лв. и няма право на никакъв данъчен кредит.
 
От гледна точка на бюджета, веднъж получава 20 лв. от търговец “А”, след това ефективно ги възстановява на търговец “Б” и след това получава от търговец “Б” 30 лв.
 
Не Ви ли прилича вече на едно голямо недоразумение?
 
Бюджетът първо трябва да вземе от един, да върне на друг и пак да вземе от този друг. А сега си представете какво ще се случи ако търговец “Б” прилага т.нар. обратно начисляване. За бюджета ще е все едно да приложи системата на данък оборот,с който се облага реализацията към краен клиент, защото търговец “А” няма да плати нищо, на търговец “Б” няма да се възстановява нищо, а само ще се очакват 30 лв.от търговец “Б”.
 
Обратното начисляване се прилага в България по отношение на покупката на отпадъци и на земеделска продукция. И докато отпадъците са уредени така от доста време, то за земеделската продукция вероятно причината за въвеждане на обратното начисляване е липсата на капацитет у администрацията да оказва достатъчно качествен контрол и защото “покрай сухото” започна “да гори” и твърде много “мокро”. Разбира се и при вътреобщностните сделки има обратно начисляване, но специално при тях причината е, че не съществува единен европейски бюджет.
 
Къде всъщност е проблемът?
Проблемът е, че когато съществува право на данъчен кредит и ефективно възстановяване т.е.има възможност от бюджета да се плащат пари, то винаги ще се намери някой с желание да получи неправомерно плащане. Говорим за данъчна измама. Говорим и за корупция, защото ако някой може да вземе неправомерно 1 000 лв., няма да му е проблем да “стимулира” когото трябва с 100 лв.-200 лв.Все ще му останат едни 900 лв.-800 лв., нали? И за да се предотвратят данъчни измами, упражняване правото на данъчен кредит е обвързано с тежки формални изисквания.
 
Вероятно 80% от ревизиите (проверките) на НАП, са свързани с ДДС и независимо, че има формални изисквания, в крайна сметка има и субективен фактор във всяка ревизия. Кото се вземе в предвид, че от 50% до 100% от времето на счетоводителя е заето с ДДС при ревизия, изискванията за месечна отчетност по ДДС, безбройните ксерокопия на документи, изисквани в процеса на ревизия, потрошените нерви от страна на счетоводство и администрация, обжалванията пред съдебни инстанции и картинката започва да изглежда още по-безумна. И всичко това, само защото в системата на ДДС е предвидено право на данъчен кредит и ефективно възстановяване.

Когато се въвежда през 1954 г. във Франция, данъкът е трябвало да работи точно по този механизъм. Тогава френското правителство се е финансирало чрез тримесечни облигации и се е стремяло да избегне плащането на лихвите по тях. Механизмът на ДДС е обслужил перфектно целите му. Всички търговци си плащат данъка и ефективно си го възстановяват след три месеца. За три месеца бюджета вместо с облигационен дълг се финансира с парите на търговците под формата на ДДС, за което не плаща лихви. Само че, след първите три месеца, трябва ефективно да се връщат пари и има постъпления в бюджета само ако икономиката работи и цените растат. А да, и възможности и желания за неправомерни инкасирания на суми.

Ето някои дефекти които се породиха в практиката у нас в резултат на механизма на облагане. Списъкът въобще не е пълен и всеки може да добави по нещо от собствената си практиката:

- Изисквания за доказване на намерения за бъдещо използване, за да се упражни правото на ДК. Това е изключително безумие! Ако намерението бъде реализирано до началото на данъчна ревизия добре, но ако има причини да не бъде реализирано, тогава се започва със страшни хипотези.

- ДДС остава дължимо независимо, че доставчик не може да си събере вземането. В ЗДДС има предвиден режим, за който иска да го използва, наречен “касова отчетност”. Проблемите с него обаче са, че увеличава три пъти документооборота, както и, че създава проблем на тези, които не го прилагат. В резултат, чисто практически режимът не се използва.

- До около 2005 г. се отказваше ДК на всеки един търговец по веригата, защото някъде в началото й, търговец не можел да бъде открит на данъчен адрес или не можел да докаже от къде е придобил стоката или услугата. В резултат всички дължаха ДДС, но никой нямаше право на ДК и така няколко пъти се събираше данък върху една и съща стока. След това излезе решение на ВАС което постанови, че само при неизрядност на непосредствен доставчик може да се откаже ДК.

- Отказ на ДК, защото във фактура липсва определен реквизит, примерно място на данъчно събитие или дата на възникване на данъчно събитие. Няма значение, че дружествата са все регистрирани в България, че сделката е с място на изпълнение в България и е с такъв характер, че никой не би се усъмнил, че е реална. Освен инспекторите от НАП.
 
- ДДС-сметка. Феномен, който вече не съществува. Всички разплащания за ДДС се извършваха по специална банкова сметка, която не може да се използва за нищо друго. За да се “освободят” пари от нея, задължително се минаваше през ревизия.
 
- Отказ на ДК, защото доставчик не може да докаже материална осигуреност за извършване на доставка или има неуредени задължения. Като, че ли клиентът може да знае, а и да бъде отговорен, какви ги върши или не ги върши доставчикът му.Според НАП е знаел или е бил длъжен да знае.

- Законодателно ограничение на правото на ДК за леки автомобили и за представителни разходи. Парадоксалното за автомобилите е, че за такива с над 6+1 места няма подобно ограничение. Вносители и търговци на автомобили предоставят сертификат за хомоголация “N1” т.е. лекотоварния автомобил по документи се води тежкотоварен. Ако автомобилите и представителните разходи са свързани с дейността, не виждам защо трябва да бъдат ограничавани. Изглежда законодателя смята, че бизнесът си умира от желание да прави колкото се може повече подобни разходи. Истината е, че тези разходи не са любими на бизнеса и наличието им е по-скоро изключение или необходимост. Защото за да се изхарчат едни пари, те първо трябва да бъдат изработени.

Какво може да се промени?

Елементът, създаващ проблеми, е ефективното възстановяване. За да се предотвратят проблемите, трябва да се отмени правото на данъчен кредит и ефективното възстановяване. За сметка на това трябва да се намали данъчната ставка. Ако нормата на печалба е 10% при условие, че всички разходи за с право на ДК и ДДС ставката е 20%, ефективно в бюджета постъпват 2% (20% от 10% норма на печалба). Тъй като не винаги нормата на печалба е 10%, а и не всички разходи са с право на ДК (примерно разходите за труд), нека ставката да е 4% или 5%. Няма особена опасност нормата на печалба да се повиши така, че да надхвърли нормални граници. Практиката показва, че в случаи на свръхпечалби, на пазара се появяват нови субекти и огромното предлагане “свива” маржа на печалбата до разумното. Тогава, ако всеки оборот бъде облаган с по-ниска ставка и покупките са без право на ДК, ще се спестят проблемите, описани малко по-горе.
 
Теоретично, би трябвало да се понижат и цените, но това едва ли би се случило. Причината е, че според теорията и закона, ДДС се начислява върху продажната цена. На практика ДДС се “отделя” от продажната цена. И ако справедливата цена на една стока е 100 лв. с включен ДДС, то тя ще продължи да се търгува между информирани, независими и желаещи сключването на сделката продавач и купувач на цена от 100 лв., даже и ако данъчната ставка или механизмът на облагане с ДДС се промени.
 
Тогава как би изглеждал за бюджета, примерът използван за илюстрация в началото, ако ставката за ДДС е 4% и страните нямат право на ДК за покупките?
От първата доставка в бюджета биха постъпили 4.61 лв. ((120 лв./1.04)*4%), от втората 6.92 лв.((180 лв./1.04)*4%) или общо 11.53 лв. И то, без спорове дали търговец “Б” има или няма право на ДК и без ефективно плащане на пари от бюджета. За сравнение, по “нормалния ред” в бюджета ефективно остават 10 лв.
 
Подобен механизъм на облагане в България съществува по отношение на застрахователните премии. Що се отнася до тях, всички сме го приели и поне аз не съм чувал да има опити за данъчна измама. Вероятно защото простите неща и механизми, работят по-ефективно от усложнените.
 

-------

Теодор Тодоров e одитор във FicadexBulgaria / Одит - консулт М ЕООД (www.ficadexbulgaria.com)

Илюстрация: Designed by Freepik
 

Настоящото изложение има информативен и опознавателен характер. Изразява личното професионално мнение на авторите на сайта и не представлява конкретен съвет или консултация

Напиши коментар