гост-автор: Теодор Тодоров

       Наскоро стана известно, че НАП изпращат писма до физически лица, за които  имат данни от куриерски фирми, че са получили големи суми през 2016 г. и не са ги декларирали. Колко са големи сумите, знаят само от селекцията на НАП. И това действие на НАП взе, че предизвика смут. А смут не би трябвало да има, ако поне малко се знае какво е бизнес, доход, и че за реализирани доходи се плащат данъци. Поне така е според законодателството.

Първи бяха  “куфарните търговци”      

В зората на демокрацията в България, някъде през 1989 г. – 1990 г. “куфарни търговци” щурмуваха Турция. Купуваха стока и я препродаваха у нас. Пазарът в Димитровград се беше превърнал в нарицателно за изобилие от стока, едновременно евтина и качествена. Причината за това явление беше, че на едно място има стока, а на друго има търсене на тази стока. И търговията започва да се развива. Времената обаче се менят и тази търговия вече я няма. Интернет се разви и промени много от традиционните представи и навици. Търговията се пренесе в Интернет. Първоначално се появиха корпоративни сайтове за пазаруване, където производители и търговци предлагаха своите стоки.

Появи се обаче и Ма Юън, по известен като Джак Ма.

Какво толкова е направил? Кандидатства за 30 различни работни позиции в различни компании и навсякъде получи отказ. Спомня си как са кандидатствали 24 човека за работна позиция в KFC. От тях, 23-ма са били приети на работа. Единственият отхвърлен е бил той. Понякога настоящето ни подтиква към предопределението ни, като ни затваря всички други възможни врати, буквално под носа. През април 1995 г., със заем от 20 000 USD, Джак Ма стартира компания, която създаде сайт, обединяващ информация за различни китайски компании. Този сайт е Aliexpess.com и се превърна в най-големият световен портал за електронна търговия с Китай. В началото китайските компании копираха дизайн и технологии на световни производители и продаваха евтино. Превърнаха се в синоним на фалшификатори. Но докато копираха, започнаха да развиват и собствен продукт като повишиха и качеството му. И пак продаваха евтино. В момента има един шеговит лаф:”Телефонът ми е китайски, поне е оригинален.” По същия път преди китайците бяха минали японците и южно корейците но, като че ли те останаха верни на корпоративния начин на диструбуция на производството си.

По-късно се появиха и други сайтове, наречени платформи, инструменти и как ли още не.

Появи се eBay със всичките му разширения .com,  .co.uk, .de и т.н. Появи се възможността физически лица да се регистрират и продават употребявани лични вещи и много бързо тези физически лица започнаха да развиват и чиста търговия.

Въпреки, че времената се промениха, нищо в (както казват философите) архетипът не се промени. На едно място има стока, на друго място има търсене на такава стока. И търговията се развива. Разликата е единствено в техниката: в момента стоката се поръчва он-лайн и се продава пак он-лайн. Физически се изпраща по поща или куриерска фирма. Няма нужда от магазини, персонал и наем. Най-много да е нужно помещение използвано за склад, където да се съхранява купената стока до момента на реализацията й. Разбира се, нужен е компютър свързан с интернет и платформа (сайт) през който да се продава. Де-факто, няма разлика между бизнеса на “куфарните търговци” от 1990 г. и бизнеса на съвременните он-лайн търговци – физически лица.

Развиха се и начините за разплащане.

Традиционният банков трансфер никога не  е бил особено обичан. От една страна заради високите банкови такси, от друга заради проследимостта на банковите транзакции. Предпочита се плащане чрез наложен платеж, както и алтернативни подходи – например PayPalи разплащания с криптовалути.

Търговци ли са физическите лица, занимаващи се с он-лайн търговия?

Някои от физическите лица, занимаващи се с он-лайн търговия, също както и част от “куфарните търговци” през 90-те, създадоха свои дружества или се регистрираха като еднолични търговци. По този начин се декларираха като търговци и “излязоха на светло”. Други обаче продължават да търгуват скрито с увереността, че няма нужда от официалности. Важно е да върви “алъш-вериша”. По същество тези лица също са търговци. Статутът им законодателно е уреден в чл.1 (3) от ТЗ още от 1991 г.:

“За търговец се смята и всяко лице, образувало предприятие, което по предмет и обем изисква неговите дела да се водят по търговски начин.....”

Чл.2 от ТЗ изрично урежда кои лица не са търговци:

“Не се смятат за търговци:

1. физическите лица, занимаващи се със селскостопанска дейност;

2. занаятчиите, лицата, извършващи услуги с личен труд или упражняващи свободна професия, освен ако тяхната дейност може да се определи като предприятие по смисъла на чл. 1, ал. 3;

3. лицата, извършващи хотелиерски услуги чрез предоставяне на стаи в обитаваните от тях жилища.”

Облагането доходите на тези физически лица би следвало да стане в съответствие с чл.26(7) от ЗДДФЛ:

“По реда на ал. 1 - 6 се облагат и доходите от стопанска дейност на физическо лице, което е търговец по смисъла на Търговския закон, но не е регистрирано като едноличен търговец.”

По-просто казано, облагат се така, все едно са еднолични търговци и попадат под същите разпоредби на ЗС, ЗДДФЛ, КСО и ЗДДС, под които попадат и ЕТ-тата.

Видно от тези разпоредби, лицата занимаващи се с он-лайн търговия, колкото и да не им се ще, са определени като търговци и реализираните от тях печалби подлежат на облагане. Затова е учудващо защо изобщо действията на НАП предизвикаха някакъв смут? Може би защото всички тези “търгаши” бяха решили, че като не се регистрират т.е. не се декларират като търговци, ще останат на “тъмно” и независимо какви обороти или печалби реализират, няма да платят и 1 ст.данък. Освен това, някои ще продължат да се водят като регистрирани безработни без доходи, някои дори с право на обезщетения и детски добавки и в същото време ще подържат приличен жизнен стандарт. Изненада! Не може повече да продължават така. Този път действията на НАП би трябвало напълно да бъдат подкрепени от обществото.

Още повече, че НАП би трябвало да стигнат и по-нататък в анализите си.В момента отправната точка в подходът им е да вземат информация за получените наложени платежи от куриерските фирми. Ако искат да “задълбаят”, достатъчно е да анализират информацията за профилите на търговците по сайтовете за търговия. Всеки сайт дава статистика за регистрираните “търговци”, както и за тяхната “репутация” и за историята на продажбите им. “

Липса на документи за покупка

Най-честото оплакване на физическите лица он-лайн търговци е, че нямат фактура за покупката, защото купуват он-лайн или от физически лица, и съответно нямат документално доказана цена на стоката, която продават и ще им обложат целия приход, а не само печалбата.

Твърдението им е несъстоятелно.

Дали се търгува през сайт/платформа/он-лайн инструмет или физически магазин, разликата е само във физическото проявление на мястото за търговия. При покупко-продажбата от едната страна има продавач, от другата страна има купувач.

Ако продавач и купувач са разположени на територията на страната, то документирането на операциите става чрез издаване на документ, съдържащ реквизитите по чл.6 (1) от ЗС:

“Първичният счетоводен документ, адресиран до външен получател, съдържа най-малко следната информация:

1.      наименование и номер на документа, съдържащ само арабски цифри;

2.      дата на издаване;

3.      наименование или име, адрес и единен идентификационен код от Търговския регистър или единен идентификационен код по Булстат или единен граждански номер или личен номер на чужденец на издателя и получателя

4.      предмет, натурално и стойностно изражение на стопанската операция.”

Как ще се нарече документът – договор, протокол, сметка или по друг начин, няма значение. Нужно е само да се състави. Относно изпълнението на изискването за документална обоснованост се прилагат разпоредбите и на ал.5 и ал.6   

“(5) Документална обоснованост е налице, когато в първичния счетоводен документ липсва част от изискуемата информация по ал. 1 и 3, но за нея има документи, които я удостоверяват.

(6) Освен в случаите по ал. 5 документална обоснованост е налице и когато първичният счетоводен документ е издаден от лице, което не е предприятие по смисъла на този закон, и в документа липсва част от изискуемата информация по ал. 1, когато този документ отразява вярно документираната стопанска операция.”

            Ако покупката на продаваната стока е извършена от чужбина, няма как да се задължи продавача да спазва изискванията на ЗС. Тогава изисването за документална обоснованост се изпълнява с разпечатка на заявката за покупка от сайта и извършеното плащане. Освен това  независимо, че стоката е получена по пощата, ако продавача е от страна, която не е член на ЕС, купувачът може да се обърне към митницата и да му се оформи митническа декларация за вноса. Митническата декларация е задължителна за оформление, когато за вносът се дължат мита и ДДС. В общия случай ДДС се дължи при вноса на стока, чиято цена надвишава равностойността на 15 евро. Мито се дължи ако равностойността на стоката надвишава 150 евро.

            Ама трябва да се плаща и ДДС ли?

Ами да, трябва! Защото когато се изисква някакво действие, няма как да се черпи изгода от собственото бездействие, колкото и да има подобни желания.

--------

Теодор Тодоров e одитор във FicadexBulgaria / Одит - консулт М ЕООД (www.ficadexbulgaria.com)

Илюстрация: Designed by Freepik