гост-автори:

адв. Димитър Джутев
адв. Цвета Спартанска

Сред най-акцентираните предимства на новата правна уредба в сферата на защитата на личните данни - Общият регламент относно защитата на данните (GDPR), е разширяването кръга на правата на физическите лица като субекти на данни. Сред “новите” права е правото на изтриване (право да бъдеш забравен), което не съществува в този вид в отменената Директива 95/46/ЕО, предшественик на Регламента.

Това право на субектите на данни е уредено в чл. 17 от Регламента, който е озаглавен Право на изтриване (право “да бъдеш забравен”). С разпоредбите се гарантира, от една страна, правото на всеки субект на лични данни да поиска от съответните администратори да изтрият свързаните с него лични данни, а от друга - правото на администраторите да откажат изтриването на данни при наличието на определени обстоятелства.

Личните данни следва да бъдат изтрити в хипотезата на:

отпадане на необходимостта от обработването им

оттегляне на съгласието на субектите (когато не съществува друго правно основание),

възразяване срещу обработването

констатиране на незаконосъобразно обработване

необходимост от спазване на правно задължение съгласно националното или европейското законодателство

даване на съгласие за обработване

когато субектът на данни е бил дете.
 

Доколкото изтриването на определен обем лични данни на едно физическо лице може да засегне правата и интересите на неопределен кръг субекти, включително на обществото като цяло, Регламентът изброява изрично определени случаи, в които изтриването на данните е недопустимо:

при упражняване на правото на свобода на изразяването и правото на информация

при спазване на правно задължение съгласно националното или европейското законодателство

поради причини от важен обществен интерес или при установяване

упражняване или защита на правни претенции и други.

Основополагащ случай, свързан с “правото да бъдеш забравен”, е делото Google Spain (Google Spain SL and Google Inc. v Agencia Española de Protección de Datos (AEPD) and Mario Costeja González), чието решение е постановено още при действието на Директивата. То разширява кръга на отговорните администратори на лични данни.

Повод за делото е искане на испански гражданин за изтриване на статия от испански всекидневник и заличаване от страна на Google Inc. и Google Spain на резултати, свързани с публикацията, които се появяват при търсене на името му. Данните са свързани с продажба на негово недвижимо имущество на търг за събиране на вземания, като жалбоподателят твърди, че вече е изпълнил надлежно задълженията си и тази информация е изгубила своята релевантност.

Съдът на Европейския съюз постановява, че дейността на Google, изразяваща се в намиране на публикувана или въведена в интернет от трети лица информация, го прави администратор на лични данни и съответно отговорен за поисканото заличаване от списъка на резултатите, дори когато информацията в интернет сайтовете е законно публикувана.

Съдът приема, че всеки има право на изтриване на връзки към определени данни, когато те са неадекватни, ирелевантни или прекомерни по отношение на целите на обработването, но при съобразяване на ролята, която има лицето в обществения живот.

В резултат на това съдебно решение сега всеки субект може да поиска от лицето, предоставящо услуги за търсене в интернет на територията на съответната държава членка на Съюза, да бъдат заличени връзките към интернет страници, съдържащи информация, която нарушава неговите права, дори и в случаите, когато публикуването на информацията само по себе си е законно. Към момента в интернет страницата на Google функционира платформа за упражняване на това право.

Съгласно официалната статистика на интернет търсачката, към м. юни 2019 г. от България са постъпили над 3 000 молби за премахване на над 16 000 връзки към резултати (URL), като над 25% от връзките са премахнати - предимно към публикации в български онлайн медии или глобални социални мрежи.

Регламентът укрепва правото на изтриване, като пояснява, че администраторите, направили личните данни публични, които имат задължение да изтрият същите, следва да информират другите администратори, които обработват личните данни, че субектът на данни е изискал от тях изтриването на всички връзки, копия или реплики на тези лични данни. Разпоредбата обаче е само за уведомяване, като не предвижда задължение за постигане на реален резултат.

Във връзка с правото на изтриване в контекста на обработването на лични данни за журналистически цели, и в частност за публикуването на информация за съдебно минало, Комисията за защита на личните данни публикува свое становище с полезни насоки и разяснения.

Комисията е била сезирана от няколко медии във връзка с изпратени до тях искания за упражняване на правото на изтриване на данни във връзка с публикувани от тях статии и снимки, свързани с осъждането на субект на лични данни с влязла в сила присъда за престъпление срещу личността. Надзорният орган приема, че за да се обработва информация за целите на журналистическата дейност, информацията трябва да касае въпроси относно обществено значими ценности. КЗЛД посочва, че оповестяването на информация за извършените престъпни деяния от едно лице съдейства за реализиране на целите на генералната превенция като елемент от наказателната политика на държавата и насърчава гражданите към по-голяма бдителност. По аргумент на противното, правото на изтриване би било безспорно приложимо при заявление за изтриване на медийни публикации за наказателно преследване на лице, което впоследствие е напълно оправдано.

Очакванията са формиращата се в момента практика по приложението на Регламента да внесе повече яснота относно различните аспекти в приложението на правото “да бъдеш забравен”, включително по отношение на териториалния му обхват. Съдът на ЕС е сезиран с преюдициално запитване по този въпрос по делото Google v CNIL и предстои да се произнесе с решение дали лицето, управляващо интернет сайт, е длъжно да изтрие данните от всички домейни, които използва, или само от тези, свързани със Съюза. Ако съдът отговори положително на този въпрос, то би означавало, че всяко физическо лице ще има правото на изтриване на свои лични данни, включително от национални домейни на държави извън Европейския съюз.

Правото на изтриване или правото “да бъдеш забравен” не е абсолютно и безусловно право. Неговото приложение има редица изключения и ограничения, наложени в защита на обществения интерес. При разглеждане на всяко искане за упражняване на това право от субект на лични данни администраторите следва да извършват комплексно изследване на всички аспекти на дадената операция по обработване на лични данни, адекватността и пропорционалността спрямо поставените цели.

--------------

Автори:

адв. Димитър Джутев, LL.M., съдружник в Адвокатско дружество “Георгиева и Джутев”, dzhutev@gdlaw.bg
адв. Цвета Спартанска, адвокат в Адвокатско дружество “Георгиева и Джутев”, spartanska@gdlaw.bg

Важна забележка!
Настоящото изложение не съставлява правно становище, препоръка за действия или бездействия. То отразява единствено мнението на авторите.
Винаги търсете правна помощ и съдействие по конкретни въпроси от своята дейност.

Илюстрация: Business vector created by freepik - www.freepik.com