гост-автор:адв. Цвета Спартанска

С цел защита на своите интереси все повече работодатели използват различни технически способи за наблюдение и контрол на работния процес. Осъществяването на видеонаблюдение на работното място е едно от най-използваните средства.
Съгласно дефиницията, дадена в чл. 4 от Общия регламент относно защитата на данните (Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета или GDPR), обработване на лични данни е “всяка операция или съвкупност от операции, извършвана с лични данни или набор от лични данни чрез автоматични или други средства като събиране, записване, организиране, структуриране, съхранение, адаптиране или промяна, извличане, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване или друг начин, по който данните стават достъпни, подреждане или комбиниране, ограничаване, изтриване или унищожаване”.

По своята същност видеонаблюдението представлява операция по обработване на лични данни, доколкото чрез видеозаписите може да се разкрие физическата идентичност на едно лице и да се установят конкретни обстоятелства, свързани с него.

Използването на технологии за наблюдение на работното място неизменно поражда въпроси относно законосъобразността на тази дейност, правата и задълженията, които работодателят има като администратор на лични данни, и не на последно място - гарантирането на неприкосновеността на личния живот на работниците и служителите.

Обработването на лични данни чрез осъществяване на видеонаблюдение следва да се осъществява при спазване разпоредбите на Регламента и Закона за защита на личните данни. Основните принципи, заложени в GDPR, са законосъобразност, добросъвестност и прозрачност; ограничение на целите; свеждане на данните до минимум; точност; ограничение на съхранението; цялостност и поверителност; отчетност.

Законосъобразност, добросъвестност и прозрачност

GDPR посочва изчерпателно основанията за законосъобразност на обработването на лични данни. В повечето случаи използването на системи за видеонаблюдение не е изрично предвидено в закон или подзаконов нормативен акт.

В Наредба за системата от мерки, способи и средства за физическата сигурност на класифицираната информация и за условията и реда за тяхното използване например се въвежда задължение за осъществяване на видеонаблюдение като мярка за повишаване на физическата защита и подпомагане на звеното за сигурност и охрана в обектите.

Съгласието на работниците и служителите рядко може да се приеме за законосъобразно основание, доколкото страните по трудовото правоотношение не са равнопоставени, а даденото съгласие следва да бъде свободно изразено. В конкретни случаи като правно основание може да се посочи защитата на жизненоважни интереси на субектите на данни или на други лица.

От друга страна, работодателят най-често обосновава законосъобразността на осъществяваното наблюдение с необходимостта от защита на неговите легитимни интереси. За да бъде обработването на лични данни законосъобразно на това основание, трябва да са едновременно налице две обстоятелства:

• обработването да е пряко необходимо за целите на конкретните му законни интереси;
   
• основните права и свободи на работниците и служителите да нямат преимущество пред тези интереси.

Видеонаблюдението следва да се осъществява по начин, който гарантира защитата на неговите интереси, като същевременно защитава и неприкосновеността на личната сфера и опазването на достойнството на работниците и служителите по време на изпълнение на работата по трудовото правоотношение съгласно вмененото в чл. 127, ал. 2 от Кодекса на труда задължение за работодателя.

Скрити камери

Интересен казус представлява поставянето на скрити видеокамери от работодателя с цел установяване и разкриване на неправомерно поведение от страна на негови работници или служители. Европейският съд по правата на човека се е произнасял по подобни казуси (Köpke v Germany; López Ribalda & Ors v Spain), тълкувайки чл. 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ), който гарантира правото на неприкосновеност на личния и семейния живот.
Съдът приема, че в определени случаи (при осъществяване на скрито видеонаблюдение на широк и неопределен кръг от лица в продължителни и нелимитирани периоди от време) мерките за защита интересите на работодателя чрез поставяне на скрити видеокамери се явяват непропорционални и небалансирани спрямо принципа, заложен в чл. 8 от ЕКПЧ.

Технически и организационни мерки при въвеждане на видеонаблюдение

Прозрачността при обработване на данните предполага изчерпателно уведомяване на субектите на лични данни относно обработването на лични данни, неговия обем и цел, както и приложимите им права като субекти на тези данни. В съответствие с този принцип работодателят следва:

• да приеме и имплементира вътрешни процедури и правила за обработването на данните от видеонаблюдението;

• да предприеме действия за поставяне на уведомителни съобщения и/или графични знаци, предупреждаващи посетителите за използването на технически средства за наблюдение на територията на конкретния обект;
   
• да уведоми по леснодостъпен и разбираем начин работниците и служителите за обстоятелствата по чл. 12 и чл. 13 от GDPR, включително за начина, по който те могат да упражнят правата си като субекти на лични данни;
   
• да осигури ефективни механизми за упражняване правата на субектите на данни.

Свеждане на данните до минимум
Комисия за защита на личните данни (КЗЛД) е категорична в своята практика, че е недопустимо и незаконосъобразно поставянето на видеокамери в стаи за почивка, санитарни и други обслужващи помещения. С оглед на това броят на видеокамерите следва да бъде сведен до необходимия минимум, а тяхното разположение и обхват - съобразени с поставените от работодателя задачи и цели.

Ограничение на целите
На следващо място, данните от осъществяваното видеонаблюдение трябва да се обработват за конкретните и изрично указани от работодателя цели, като не се използват по начин, несъвместим с въпросните цели. В случай че работодателят е декларирал намерение да използва камерите с цел обезпечаване на физическата сигурност, но в допълнение ги използва и за да следи своя персонал при изпълнението на трудовите му функции, то ще е налице несъвместимост с поставените цели.

Точност
Следването на този принцип изисква гарантиране на своевременно изтриване или коригиране на неточни лични данни. С оглед конкретния вид обработване принципът за точност е по-тясно приложим, но като задължение на работодателя може да се вмени удостоверяването на точни дата и час на генерираните видеозаписи.

Ограничение на съхранението
Работодателят трябва да определи разумен срок за съхранение на личните данни, като предприеме мерки за тяхното заличаване след неговото изтичане - за идентифициране на субектите на данни за период, не по-дълъг от необходимото за целите, за които се обработват съответните данни. Не са установени общи законови срокове за съхранение на данни от видеонаблюдение, поради което решението е индивидуално. Следва да се има предвид, че по отношение на изпълнителите на частна охранителна дейност има законоустановено задължение за съхранение на генерираните видеозаписи за срок от 2 (два) месеца.

Цялостност и поверителност
Задължение на работодателя е предприемането на подходящи мерки за защита на данните от неразрешено или незаконосъобразно обработване, загуба, унищожаване или повреждане. Мерките са както от технически, така и от организационен характер.

Отчетност
Работодателят, действащ в качеството си на администратор на лични данни, трябва да има възможност във всеки един момент да докаже спазването на изброените по-горе принципи.

Въвеждането на видеонаблюдение като технически способ за контрол и наблюдение на работното място поставя редица предизвикателства пред работодателите в качеството им на администратори на лични данни. Постигането на баланс между интересите на работодателя и правата и свободите на физическите лица като субекти на лични данни трябва да бъде основен принцип и отправна точка за осигуряване на законосъобразност на обработването на лични данни.

-----------------------

Авторът Цвета Спартанска e адвокат в Адвокатско дружество “Георгиева и Джутев” spartanska@gdlaw.bg www.gdlaw.bg 

Важна забележка!
Настоящото изложение не съставлява правно становище, препоръка за действия или бездействия. То отразява единствено мнението на автора.
Винаги търсете правна помощ и съдействие по конкретни въпроси от своята дейност.

Илюстрация: https://www.tedsystems.com