гост-автор: Теодор Тодоров

Не знаех за съществуването на този казус. Не го бях срещал и не предполагах, че е толкова актуален. Попаднах на него съвсем случайно на една онлайн среща на Смарт идея с лектор Димитър Войнов. Срещата беше планирана с продължителност 2 часа, но благодарение на коментарите и дискусиите, които казусът предизвика, самата среща се удължи двойно.

За успешното (ползотворното) провеждане на една подобна среща/семинар ключово необходими са няколко неща – темата, познанията на лектора и начинът на представянето на темата от негова страна.

Темата не ми звучеше като нещо особено, но лекторът беше друго нещо. Слушал съм го и преди, и горещо бих препоръчал на всеки колега да го слуша. Независимо по каква точно тема, стига да е свързана със счетоводство и ЗКПО. Освен че професионалният му път преминава през МФ, където е участвал в разработването на ЗКПО и експертизата му в тази област не подлежи на съмнение, лично съм се убедил, че познава счетоводните стандарти (национални и международни) на нивото, на което се очаква един регистриран одитор да ги познава, а може би и по-добре. Не съжалявам за 4-те отделени часа. Получи се много добра дискусия, а аз реших да Ви запозная с казуса.

Дружество („А“) притежава земя. Друго дружество („Б“) има желание, както и възможност да финансира изграждането и да управлява бъдещата експлоатация на фотоволтаична централа (със същия успех може да бъде и ветрогенераторна централа или друго подобно съоръжение, предвидено за дългосрочна експлоатация).

„Б“ споделя с „А“ идеята си и след разговори помежду им се стига до решение „А“ да учреди в полза на „Б“ срочно право на строеж за 35 г. върху собствената си земя. „Б“ ще построи инсталацията и ще я експлоатира в предвидения срок, като в края му ще възстанови земята в състоянието, в което се е намирала преди изграждането на фотоволтаиците.

Възнаграждението, за което се договарят „А“ и „Б“, е процент, определен от реализираната от ефективно произведената енергия от фотоволтаичната централа и подлежи на плащане през срока на експлоатация на централата. „А“ поема задължение да не пречи на „Б“ в плановете му.

И тук възникват въпроси, свързани с данъчното третиране (ЗДДС и ЗКПО) на подобна сделка, а както се оказва и на счетоводното третиране. Сигурен съм, че подобен казус се среща често (все пак, възможността да се „правят пари“ от слънцето или вятъра не е за пренебрегване).

Подобен казус - в него липсва единствено задължението на „Б“ да възстанови състоянието на земята и е допълнително уточнено, че пред нотариуса сделката ще се изповяда по експертна оценка, достига и до НАП. Отговорът на администрацията обаче поражда твърде много несигурност по отношение на решаването му, което всъщност го прави и интересен.

Питането е – какво да се прави с ДДС и с корпоративен данък ?

...........

 Тази статия е достъпна само за абонати на ZnamKak.com. Ако имаш активен абонамент, влез в   своя профил от бутон Вход. 

А ако нямаш, ще се радваме да се присъединиш към нашия отбор!  Абонирай се, цената е по-малка от половин кафе на ден ! В момента има Коледна отстъпка! Ние сме в ZnamKak.com и те чакаме