Социалните партньори започнаха работа по нов механизъм за изчисляване на минималната работна заплата. Обявената цел е той да се приложи за определянето на МРЗ за 2027 г.

Какво важи днес

ПМС № 243 от 13.11.2025 г. (обн. ДВ, бр. 98 от 18.11.2025 г.), на основание чл. 244, ал. 1, т. 1 КТ: минимална месечна заплата 620,20 евро (1213 лв.), минимална часова 3,74 евро (7,31 лв.).

Влиза в сила: 1 януари 2026 г. и важи до определяне на нов размер.

Защо изобщо се преговаря

Чл. 244, ал. 2 КТ предвижда МРЗ за следващата година да се определя до 1 септември като 50% от средната брутна заплата за периода юли на предходната година – юни на текущата година. С § 46 от ПЗР на Закона за държавния бюджет за 2026 г. обаче е предвидено тази разпоредба да не се прилага през 2026 г. Действащата формула е временно изключена, а нов механизъм все още не е приет.

Какво е договорено и какво не

Договорени са законоустановен модел, четири критерия (покупателна способност и издръжка на живота, общо равнище и разпределение на заплатите, темп на растеж на заплатите, дългосрочна производителност на труда) и оценка на адекватността веднъж на четири години.

Не са договорени тежестите на индикаторите, а това е същинският спор. За 2027 г. вместо издръжка на живота най-вероятно ще се ползва индексът на малката потребителска кошница, защото НСИ още няма методика. Спори се и за периода на производителността: една, пет или седем години.

Обявената референтна стойност 50 на сто от средната основна заплата също не е обща позиция. Пламен Димитров заяви на 14 август, че КНСБ не е давала и няма да даде съгласие за нея.

Тук е разликата, която не се вижда от заглавията

Едно и също „50 на сто“, приложено върху две различни бази, дава различен резултат. Досегашната база е средната брутна работна заплата, в която влизат и допълнителните възнаграждения – за стаж, нощен и извънреден труд, премии и др. Обсъжданата база е средната основна работна заплата, без тези добавки.

Ако например допълнителните възнаграждения представляват 15% от брутната заплата, основната е 85% от нея и 50% от основната се равняват на 42,5% от брутната. При добавки от 20% от брутната резултатът пада до 40% от брутната. Процентът формално остава 50%, но базата е по-ниска, а с нея – и крайният размер.

Има и статистически въпрос. НСИ разполага с утвърдена регулярна статистика за брутните възнаграждения, докато за основната заплата се предвижда да се използват данни от новия регистър на заетостта. КНСБ поставя под въпрос доколко този източник е достатъчно надежден и проверим.

Числата, които се въртят

Никое от тях не е решение. Това са позиции и сметки на страните:

• КНСБ, Пламен Димитров: очаква между 670 и 680 евро и не допуска размерът да остане на сегашното ниво, дори да няма съгласие по механизма;
• КТ „Подкрепа“, Атанас Кацарчев: по формулата на Министерството на финансите излизат 649 евро, а по стария механизъм 690 евро. Собствената позиция на конфедерацията е за около 750 евро нетно, което не е съпоставимо с останалите числа тук, защото те са брутни;
• БСК, Добри Митрев: няма основания за двуцифрен ръст, при 5 до 6 на сто би излязло около 650 евро, но конкретно число не е обсъждано.

Какво зависи от МРЗ и какво не

Зависи: минималната часова заплата, основното възнаграждение при пълно и пропорционално при непълно работно време, гарантираното изплащане по чл. 245 КТ, минималните осигурителни доходи по дейности (не могат под МРЗ), несеквестируемият доход по чл. 446 ГПК.

Не зависи автоматично: минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се. Той се определя със ЗБДОО, не с постановлението по чл. 244 КТ. От 1 август 2026 г. е 620,20 евро, съвпадението с МРЗ не е правна връзка.

И още едно важно уточнение за европейските правила

Директива (ЕС) 2022/2041 не определя конкретен размер на минималната заплата и не задължава държавите да използват една и съща формула. След решението на Съда на ЕС от 11 ноември 2025 г. по дело C-19/23 отпадна и задължението националният механизъм непременно да включва точно четирите критерия, посочени първоначално в чл. 5, § 2.

В сила обаче остава възможността адекватността на МРЗ да се оценява чрез ориентири като 50% от средната брутна и 60% от медианната брутна заплата. Това са референтни стойности, а не задължителна формула.

Затова и спорът за МРЗ за 2027 г. е преди всичко национален – какъв механизъм ще бъде избран, какви тежести ще имат отделните показатели и върху каква база ще се изчислява минималната заплата.

Източници

• Кодекс на труда, чл. 244 (ал. 2 нова, ДВ, бр. 14 от 2023 г.)
• ПМС № 243 от 13.11.2025 г. (обн. ДВ, бр. 98 от 18.11.2025 г.)
• ПЗР на ЗДБРБ за 2026 г., § 11, т. 1-4 и § 46
• Конституционен съд, дело по искане на омбудсмана, образувано 5 август 2026 г., допуснато по същество 6 август 2026 г.
• Съобщения на МФ и МТСП от 11 август 2026 г. и изявления на страните от 14 август 2026 г. по БТА
• Директива (ЕС) 2022/2041 и Решение на СЕС от 11 ноември 2025 г. по дело C-19/23
• Конвенция № 131 на Международната организация на труда

Автор: Ваня Иванова

При подготовката на материала е използван изкуствен интелект, под редакцията и експертния контрол на автора.