Болничен от първия работен ден

автор: Ваня Иванова

Може би ще се случи  на всеки:

Назначено е лице на трудов договор от определена дата. То се явява на работа, но след 2 часа му става лошо и го приемат в болница. Представя болничен лист за временна нетрудоспособност с начална дата първия работен ден. От НОИ не признават болничния лист и не изплащат болничния, независимо, че няма прекъсване на осигуряването  от предходния работодател.

Прави ли са НОИ?

Доводите са свързани с определението за “осигурено лице”  и в тази връзка има указание на НОИ № 91-01-161 от 19.05.2010 Г.      

Съгласно чл. 10. от Кодекса за социалното осигуряване /КСО/, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.

Съгласно § 1, т. 3 от допълнителните разпоредби на КСО “осигурено лице” е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от кодекса, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 – 3 и 5. Самоосигуряващите се лица и лицата по чл. 4а, ал. 1 се смятат за осигурени лица през времето, за което са внесени дължимитеосигурителни вноски.

Следователно , за да се счита едно лице за осигурено по смисъла на КСО и да има право на парични обезщетения и помощи, предвидени в кодекса, е необходимо да са налице едновременно следните условия:

    - да извършва трудова дейност, която е основание за осигуряване по чл. 4 или 4а от КСО;

    - да са внесени или дължими осигурителни вноски върху възнаграждение (получено, начислено, но неизплатено или неначислено), без възнаграждението по чл. 40, ал. 4 от КСО.

По аргумент на противното не се считат за осигурени лицата по чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от КСО, за които денят на встъпване в длъжност по трудово, служебно или друго правоотношение съвпада с първия ден от периода на временната неработоспособност. Не се считат за осигурени и тези, които от първия ден на встъпването си в длъжност излизат в неплатен отпуск по реда на чл. 160 от Кодекса на труда или аналогичен на него отпуск, предвиден по реда на Закона за държавния служител, Закона за Министерството на вътрешните работи, Закона за отбраната и въоръжените сили на РБългария и др. В тези случаи лицата не се считат за осигурени до изтичането на разрешения отпуск.

    Лицата по чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от КСО, които са поискали платен годишен отпуск от първия ден на встъпването си в длъжност, се считат за осигурени. Те имат право на парично обезщетение, ако представят болничен лист през този период, при условие че първия ден от неработоспособността не съвпада с първия ден на встъпването в длъжност.

   Поради това, че лицата не се считат за осигурени, за периодите на временна нетрудоспособност не се подават даннис декларация образец № 1 “Данни за осигуреното лице”.

Как би могло лицето да получи обезщетение:

  • Болничният лист да бъде издаден от следващия ден

Съгласно Чл. 9. (1) от Наредбата за медицинската експертиза  , болничният лист се издава в деня, в който се установи временната неработоспособност. Не се допуска издаване на болничен лист, в който датата на започването на отпуска е по-късна от датата на издаването му. Изключение се допуска само в случаите, когато временната неработоспособност е констатирана в деня, в който лицето е било на работа, независимо от отработените часове или след изтичане на работното му време, както и когато болничният лист е продължение. В тези случаи отпускът, даден за временна неработоспособност, започва задължително от следващия календарен ден, независимо че той може да е неработен за болния

  • Уведомлението по чл. 62 за трудовия договор да бъде анулирано поради неявяване на работа на лицето и болничният лист да бъде издаден към стария работодател

Съгласно Чл. 42 (2) Когато временната неработоспособност поради общо заболяване, трудова злополука или професионална болест е настъпила до 2 месеца от прекратяването на трудовия договор или осигуряването, паричното обезщетение се изплаща за срока на неработоспособността, но за не повече от 75 календарни дни. В тези случаи паричното обезщетение не се изплаща на лица, които получават пенсия или обезщетение за оставане без работа, изплащано по Кодекса на труда, Закона за държавния служител и Закона за висшето образование. Изплатените парични обезщетения за временна неработоспособност се възстановяват от лицата за периода, за който им е отпусната пенсия.

  • Работникът си търси правата в съда.

Ето Решение на Върховният административен съд на Република България , което признава правото на болничен, когато няма прекъсване на осигуряването.

Напиши коментар

x
Чрез този сайт се събират и обработват лични данни, Моля прочетете нашето инф. писмо относно защитата на личните данни, за да продължите сърфирането Повече информация. Разбрах