Отлагането на ползването на платения годишен отпуск е регламентирано в чл. 176 от Кодекса на труда /КТ/.

Чл. 176. (1) Ползването на платения годишен отпуск може да се отложи за следващата календарна година от:

1. работодателя - поради важни производствени причини при условието на чл. 173, ал. 5, изречение трето;
2. работника или служителя - когато ползва друг вид отпуск или по негово искане със съгласието на работодателя.

(2) Когато отпускът е отложен или не е ползван до края на календарната година, за която се отнася, работодателят е длъжен да осигури ползването му през следващата календарна година, но не по-късно от 6 месеца, считано от края на календарната година, за която се полага.

(3) Когато работодателят не е разрешил ползването на отпуска в случаите и в сроковете по ал. 2, работникът или служителят има право сам да определи времето на ползването му, като уведоми за това писмено работодателя най-малко 14 дни предварително.

Съгласно чл. 176, ал. 1 от КТ, ползването на платения годишен отпуск може да се отложи за следващата календарна година от: 1. работодателя - поради важни производствени причини при условието на ч. 173, ал. 5, изречение трето; 2. работника или служителя - когато ползва друг вид отпуск или по негово искане със съгласието на работодателя.

Както е видно от разпоредбата на чл. 176, ал. 1, т. 2 от КТ, всеки работник/ служител може да отложи ползването на платения си годишен отпуск в посочените случаи - когато ползва друг вид отпуск или по негово искане със съгласието на работодателя.

Според ал. 2 на чл. 37г от НРВПО, в случаите по чл. 173, ал. 4, чл. 176, ал. 1, т. 1 от КТ и когато по искане на работника или служителя ползването на платения годишен отпуск е отложено със съгласието на работодателя по чл. 176, ал. 1, т. 2 КТ, работодателят предоставя или отлага ползването на отпуска в писмена форма и своевременно уведомява работника или служителя.

Съгласно чл. 38 от НРВПО, в случаите по чл. 176, ал. 1, т. 2 от КТ, работникът или служителят подава писмено искане до работодателя за отлагане на ползването на платения годишен отпуск за следващата календарна година. Когато работникът или служителят ползва друг вид законоустановен отпуск, писмено искане до работодателя за отлагане на ползването на платения годишен отпуск за следващата календарна година не е необходимо.

На основание чл. 176а, ал. 1 от КТ, когато платеният годишен отпуск или част от него не е ползван до изтичане на две години от края на годината, за която се полага, независимо от причините за това, правото на ползването му се погасява по давност.

 В чл. 176а, ал. 2 от КТ е предвидено, че когато платеният годишен отпуск е отложен при условията и по реда на чл. 176, ал. 1, правото на работника или служителя на ползването му се погасява по давност след изтичане на две години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му.

Разпоредбата на чл. 38а от НРВПО указва, че когато ползването на платения годишен отпуск е отложено по реда на чл. 176, ал. 1, т. 2 от КТ поради ползване на друг вид законоустановен отпуск от работника или служителя, давностният срок за ползване на отложения отпуск започва да тече от края на календарната година, през която работникът или служителят се е завърнал на работа.

Предвид горното, работникът или служителят, с писмено разрешение на работодателя, може да ползва платения си годишен отпуск в рамките на посочения в разпоредбите 2-годишен давностен срок

ВЪПРОС от рубриката Въпроси и отговори от страницата на  МТСП

Относно натрупания годишен отпуск по време на майчинство:  Може ли работодателят по законов път да ме принуди да използвам натрупания отпуск наведнъж, непосредствено след връщането ми на работа или до края на календарната година?

В Кодекса на труда (КТ) не съществува задължение за работника или служителя да ползва отложения си платен годишен отпуск наведнъж, непосредствено или до края на календарната година, в рамките на която лицето се завръща на работа. Платеният годишен отпуск се ползва от работника или служителя по негово искане след разрешение на работодателя. Въпреки това, в чл. 173, ал. 4 от КТ са определени случаи, при които работодателят може едностранно да предостави ползването на платен годишен отпуск, което, от своя страна, е негова правна възможност, а не задължение. Такъв е случаят, когато работникът или служителят след покана от работодателя не е поискал отпуска си до края на календарната година, за която се полага.

Съгласно чл. 176а, ал. 2 от КТ, когато платеният годишен отпуск е отложен от работника или служителя поради ползването на друг вид отпуск, правото на работника или служителя на ползването на отложения отпуск се погасява по давност след изтичане на две години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му. В тази връзка бихме искали да уточним, че в трудовото законодателство не съществува разпоредба, съгласно която давността за ползване на платения годишен отпуск следва да спира или да се прекъсва, докато лицето ползва междувременно друг вид отпуск.

Искаш ли да прочетеш повече ?

Влез в ZnamKak.com !  ОТПУСКИ