автор: Боряна Георгиева

Съгласно чл.155 от Кодекса на труда, работникът/служителят има право да ползва платен годишен отпуск съобразно правото му, зачитащо се за трудов стаж.

Чл. 155. Всеки работник или служител има право на платен годишен отпуск.

.............   

(4) Размерът на основния платен годишен отпуск е не по-малко от 20 работни дни.

Законът постановлява едно ограничение за ползването му – наличието на 8 месеца трудов стаж

Чл. 155 (2) При постъпване на работа за първи път работникът или служителят може да ползва платения си годишен отпуск, когато придобие най-малко 8 месеца трудов стаж.

 

На горепосоченото основание се позова и обезщетението по чл.224 от Кодекса на труда за неизползван платен годишен отпуск:

Чл. 224. При прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за текущата календарна година пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, и за неизползвания отпуск, отложен по реда на чл. 176, правото за който не е погасено по давност.

 

Кога се дължи обезщетение по чл. 224 КТ?

Нека да уточним някои основни правила, които се отнасят за начисляването и изплащането на обезщетение по чл.224 от Кодекса на труда:

• Обезщетението без съмнение се дължи при прекратяване на трудовото правоотношение. Изплащането предварително преди прекратяване на трудовия договор поради натрупана отпуска е абсолютно незаконосъобразно.

 

• Обезщетението по чл.224 се изплаща за времето зачитащо се за трудов стаж

Тук има едно разграничение между чл.155 и чл.224 от КТ – Обезщетение по чл.224 от КТ се дължи дори за служител който няма 8 месеца трудов стаж НО при едно условие – да има минимум един месец трудов стаж в предприятието.

Чл.42 ал.3 от НРВПО (3) Работникът и служителят имат право на парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, когато е придобил поне 1 пълен месец трудов стаж. Последният месец при трудов стаж повече от 1 месец се счита за пълен, ако работникът и служителят са прослужили най-малко половината от работните дни на месеца.

• Обезщетението по чл.224 от КТ се дължи във всеки един случай на прекратяване на трудовотото правоотношение.Неговото прихващане поради неспазено от работника предизвестие или в случай на дисциплинарно уволнение е незаконосъобразно.

 

Изчисляване на обезщетението

Обезщетението за неизползвания платен годишен се изчислява по реда на чл. 177 КТ към деня на прекратяването на трудовото правоотношение.

Чл. 177. (1) За времето на платения годишен отпуск работодателят заплаща на работника или служителя възнаграждение, което се изчислява от начисленото при същия работодател среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползуването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни.

(2)  Когато няма месец, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни при същия работодател, възнаграждението по ал. 1 се определя от уговорените в трудовия договор основно и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер.

 

При изчисляването на обезщетението, следва ли да се използва коригиращ коефициент съгл. чл. 18 ал 2 от НСОРЗ ?

Не, не следва. Ето един отговор от сайта на МТСП:

Въпрос:
При изчисляване на обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ, следва ли среднодневното брутно трудово възнаграждение по чл. 177 КТ да се коригира с коефициента, получен от отношението на броя на работните дни на месеца, приет за база, и броя на работните дни на съответния месец, в който се начислява обезщетението?

Отговор:

Съгласно чл. 224, ал. 2 от КТ обезщетението за неизползван платен годишен отпуск се изчислява по реда на чл. 177 към деня на прекратяването на трудовото правоотношение. Тази законова разпоредба препраща към чл. 177 от КТ, а прилагането на чл. 177 от КТ е свързано с разпоредби на Наредбата за структурата и организация та работната заплата (НСОРЗ). Това не означава обаче, че разпоредбите на НСОРЗ, свързани с определяне на възнаграждението за платен годишен отпуск, са автоматично приложими при изчисляване на обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ.
Чл. 224, ал. 1 от КТ е основание за плащане на обезщетение, а чл. 177 е основание за плащане на възнаграждение. Двете плащания имат различен характер. Поради тази причина чл. 18, ал. 2 от НСОРЗ не би могъл да се приложи при изчисляване на обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ, тъй като установеният с него принцип на коригиране с коефициент цели да се коригира разликата, която би се получила в брутното трудово възнаграждение, изплатено през месец, когато не се ползва отпуск и това, което се получава през месец, в който ще се ползва платения годишен отпуск, тъй като е възможно двата месеца да имат различен брой работни дни (ако не се извърши такова коригиране, това все едно би означавало да се допусне работникът или служителят да получава различни по размер заплати в месеци с различен брой работни дни).

Сумата, която се изплаща на основание чл. 224, ал. 1 от КТ, е обезщетение, което се изплаща еднократно, а размерът му зависи от броя на работните дни неизползван платен годишен отпуск, а не от броя на работните дни в месеца, в който е прекратено трудовото правоотношение.

 

Какво се случва когато служителят е бил два месеца в неплатен отпуск и след това трудовото правоотношение бъде прекратено ?

В този случай обезщетението по чл.224 от КТ се дължи към датата на прекратяването на трудовото правоотношение, а базата е месецът с най-малко 10 отработени дни, дори това да е преди 2-3 месеца като период. Ограничението тук е,че базата за изчисляване на обезщетението не може да бъде по-малка от минималната работна заплата към датата на прекратяване на трудовия договор.

 

Обезщетение при връщане след майчинство

Когато лице се връща след дълго отсъствие поради майчинство е възможно заплатата по договор и последната заплата с 10 отработени дни, да е под минималната заплата към момента на прекратяване на трудовото правоотношение. В този случай базата за изчисляване на обезщетението по чл.224 от КТ е минималната заплата за страната, делена на месеца с последни отработени 10 дни. В случай че няма такъв месец, изчислението е минималната заплата за страната, делена на текущия месец.

 

Избор на месец за начисляване на обезщетението

При избор на месец за начисляване на обезщетението, от съществено значение е датата на прекратяване на договора.

Съгласно чл. 228 ал.1 от КТ, брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено.

 

Пример:

1. Ако лицето работи до 16.10.2017, считано от 17.10.2017 то не е на работа, тогава възниква основание за съответото обезщетение- месец за база ще се вземе месец 09 /предходният месец/. Обезщетението е дължимо и начислимо към заплатата за м.10.2017.

 

1. Ако лицето работи до 31.10.2017, считано от 01.11.2017 то не е на работа, тогава възниква основание за съответото обещетение- месец за база ще се вземе месец 10 /предходният месец/. Макар датата на прекратяване на договора фактически да е 01.11.2017, обезщетението се дължи и начислява към заплатата за м.октомври.

 

Кои възнаграждения влизат в изчисляването на обезщетението по чл. 224 от КТ ?

В чл. 17, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ) е предвидено, че в брутното трудово възнаграждение за определяне на възнаграждението за платен годишен отпуск по чл. 177 КТ или на обезщетенията по чл. 228 от кодекса се включват:

1. основната работна заплата за отработеното време;

2. възнаграждението над основната работна заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда;

3. допълнителните трудови възнаграждения, определени с наредбата, с друг нормативен акт, с колективен или с индивидуален трудов договор или с вътрешен акт на работодателя, които имат постоянен характер;

4. допълнителното трудово възнаграждение при вътрешно заместване по чл. 259 от Кодекса на труда;

5. възнаграждението по реда на чл. 266, ал. 1 от Кодекса на труда;

6. възнаграждението, заплатено при престой или поради производствена необходимост, по чл. 267, ал. 1 и 3 от Кодекса на труда;

7. възнаграждението по реда на чл. 268, ал. 2 и 3 от Кодекса на труда.

(2) В брутното трудово възнаграждение за определяне на възнаграждението за платен годишен отпуск по чл. 177 от Кодекса на труда се включва съответната пропорционална част от допълнителните периодични или годишни възнаграждения, изплатени след ползването на платения отпуск, като за целта се преизчисляват изплатените възнаграждения за платен отпуск.

 

Разпоредбата по чл.17 ал.1 от НСОРЗ за мен лично е малко неясна и неточна, затова ще дам някои допълнителни изяснения:

• Допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит (т.нар. процент за прослужени години - „клас“), както и това за нощен труд, са допълнителни възнаграждения с постоянен характер, защото те се изплащат постоянно заедно с полагащото се за съответния период основно възнаграждение и са в зависимост единствено от отработеното време. Поради това те следва да се включват в брутното трудово възнаграждение, от което се определя размерът на дължимото обезщетение за неизползван платен годишен отпуск

 

• По прилагането на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата са издадени Указания № ПК 25-1 от 23.07.2007 г. на Министъра на труда и социалната политика. В тях се посочва, че с колективен трудов договор и/или във вътрешните правила за организация на работната заплата в предприятието, могат да се договарят и определят и други допълнителни трудови възнаграждения, които да се считат за допълнителни възнаграждения с постоянен характер.

 

• В обхвата им не може да се включва допълнителното трудово възнаграждение за извънреден труд, независимо от въведената организация на труда и отчитането на работното време, както и други допълнителни трудови възнаграждения с временен (инцидентен) характер. Възнаграждението за извънреден труд има инцидентен характер, поради което не се включва в базата за обезщетението за неизползван отпуск.

 

• Бих искала да подчертая,че възнаграждение с постоянен характер не е възнаграждение което се изплаща всеки месец, а това, което се изплаща всеки месец поради регламентиране в колективен,индивидуален договор или заложено във вътрешните правила на предприятието.

 

• В брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по чл. 228 КТ не се включва възнаграждението за „платен отпуск“, ползван през месец, който се използва за база. В случаите когато не са отработени всички работни дни в базовия месец, се прилага разпоредбата на чл. 19 НСОРЗ.

 

Кога е дължимо обезщетението по чл. 224 КТ ?

Обезщетението по чл.224 от КТ е дължимо при изплащане на последното възнаграждение на служителя.В случай на недобросъвестно задържане то може да бъде търсено по съдебен ред в 3 годишен давностен срок. Давностният срок тече от деня,следващ този на прекратяването на трудовото правоотношение.

 

Още за обезщетенията при уволнение  може да прочетете в тази  статия

------------

Боярна Георгиева е Специалист ТРЗ,основател на Група на практикуващи ТРЗ и ЛС във Фейсбук

 

Илюстрация: Designed by Freepik