гост-автор:Боряна Георгиева

Стигне ли се до принудително изпълнение, едно от първите неща, които  съдебният изпълнител прави, е да  наложи запор върху заплатата на длъжника.

 

Какво е добре да се знае в такава ситуация?

Първо съдебният изпълнител изпраща запорно съобщение до работодателя на длъжника. В запорното  съобщение до работодателя се съдържа запитване, дали работодателят признава  вземането, върху  което се налага запора, за основателно. В много случаи работодателят или негов представител се обърква от този въпрос и изразява мнение в отговор дали е основателно вземането или не. Всъщност съдебният изпълнител се интересува не от мнението на работодателя. Съдебният изпълнител всъщност пита, дали трудовото възнаграждение на длъжника е над секвестируемия минимум /размера на минималната работна заплата за страната/ и дали вече няма наложени други запори, по които се правят удръжки от получаваното трудово възнаграждение от страна на длъжника.

 

При запорите важи принципът на първия по право т.е удържането на вноски едновременно на 2-3 и повече запори е незаконосъобразно,както и удържането на суми под секвестируемия минимум.

Подобна е хипотезата и при налагане на запор върху пенсията  на длъжника. В  този случай се изпраща запорно съобщение до НОИ.  От  НОИ трябва да дадат отговор, дали пенсията на длъжника е  в размер  над минималната заплата за страната,  в който случай само могат да се правят удръжки по принудителен ред и дали вече няма наложени запори за събиране на вземания на други кредитори.

С новата разпоредба на чл.446а от ГПК законодателят уточнява спорния въпрос дали върху обезщетенията се държи удръжка по силата на ГПК. Съгласно новия норматив, запорното съобщение не поражда действия върху помощите и обезщетенията като цяло, като изключение правят пенсиите, които са несеквестируеми до размера на минималната заплата. При задълженията за издръжка не се взима предвид несеквестируемия доход.

Чл. 446а. (Нов - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) (1) Несеквестируемостта на доходите по чл. 446, както и на помощи и обезщетения съгласно друг нормативен акт, се запазва и ако са постъпили по банкова сметка, но не по-рано от един месец преди налагане на запора.

(2) Запорното съобщение не поражда действие по отношение на помощите и обезщетенията по ал. 1 изцяло, както и спрямо пенсията до размера на минималната работна заплата, освен за задължения за издръжка.

(3) Когато от основанието на постъпленията по банковата сметка е видно, че те представляват възнаграждения за работа, банката не изпълнява запора до размера на минималната работна заплата, освен за задължения за издръжка.

(4) Банката превежда по сметката на съдебния изпълнител дължимите суми, като съобщава на съдебния изпълнител в срока и по реда на чл. 508, ал. 1 причините за неизпълнението, съответно че по запорираната сметка на длъжника постъпват доходи от пенсия или възнаграждения за работа.

(5) В едноседмичен срок от получаване на съобщението по ал. 4, съответно от възражението на длъжника за наличието на несеквестируем доход съдебният изпълнител уведомява банката за частта, която следва да се превежда съгласно чл. 446.

 

Работодателят в ЕДНОСЕДМИЧЕН срок от получаване на запорното съобщение,  респективно НОИ, трябва да даде писмен отговор на съдебния изпълнител.  В отговора се съдържа изявление, дали работодателят  има готовност да прави удръжки от трудовото възнаграждение на длъжника и в какъв размер. Ако вече има наложени други запори, работодателят трябва да съобщи тази информация на съдебния изпълнител. В случай, че размерът на заплатата на длъжника не позволява от нея да се правят удръжка, тази информация също трябва да бъде съобщена на съдебния изпълнител от работодателя .

Чл. 508. (1) (Изм. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) В едноседмичен срок от връчването на запорното съобщение третото лице трябва да съобщи на съдебния изпълнител:
1. признава ли за основателно вземането, върху което се налага запорът, и готово ли е да го плати;
2. има ли претенции от други лица върху същото вземане;
3. наложен ли е запор и по други изпълнителни листове върху това вземане и по какви претенции;
4. (нова - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) превежда ли суми по банкова сметка на длъжника, банката, в която е открита сметката, както и размера на сумата.
(2) Поканата за даване на тези обяснения се съдържа в самото съобщение за налагане на запора.
(3) Ако третото лице не оспорва своето задължение, то внася дължимата от него сума по сметката на съдебния изпълнител или му предава запорираните вещи.

 

 

Ако работодателят не изпълни разпореждането на съдебния изпълнител и не отговори на запитването му в законоустановения срок, съдебният изпълнител може да му налага  последователно глоби, докато не изпълни разпореждането  му.

 

Кои суми подлежат на запор?

На запор подлежи не само основаното трудово възнаграждение на длъжника, но и всяко друго парично възнаграждение /по договори за управление, по граждански договори, премии/,без обезщетенията и помощите изплащани по силата на нормативен акт или вътрешен акт от работодателя.

 

Каква сума може да бъде удържана?

Начинът, по който се определя какъв размер от трудовото възнаграждение може да бъде удържан по принудителен ред е следният:

1. От трудовото възнаграждение, в това число премии и надбавки, се изваждат дължимите суми за данъците и осигуровките. 

2. От получената чиста сума, се изчислява размерът на сумата, която може да бъде удържана по принудителен начин  чрез запор. В зависимост от нейния размер и обстоятелството, дали длъжникът се грижи за деца или не, частта от заплатата, която може да бъде удържана се изчислява по скала, съгласно чл. 446 ГПК. 

Остатъкът, получен след приспадане на удръжките за осигуровки и данъци, се  сравява с  несеквестируемия минимум –  минималният размер на работната заплата за страната, която към момента е 460 лева.

Чл. 446. (1) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г., изм. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Ако изпълнението е насочено върху трудовото възнаграждение или върху друго каквото и да е възнаграждение за труд, както и върху пенсия, чиито размери са над минималната работна заплата, може да се удържа само:

1. ако осъденото лице получава месечно възнаграждение в размер между минималната работна заплата и двукратния размер на минималната работна заплата - една трета част, ако е без деца, и една четвърт част, ако е с деца, които издържа;

2. ако осъденото лице получава месечно възнаграждение в размер между двукратния размер на минималната работна заплата и четирикратния размер на минималната работна заплата - една втора част, ако е без деца, и една трета част, ако е с деца, които издържа;

3. ако осъденото лице получава месечно възнаграждение в размер над четирикратния размер на минималната работна заплата - горницата над двукратния размер на минималната работна заплата, ако е без деца, и горницата над два пъти и половина размера на минималната работна заплата, ако е с деца, които издържа.

(2)  Месечното трудово възнаграждение по ал. 1 се определя, след като се приспаднат дължимите върху него данъци и задължителни осигурителни вноски.

(3) Ограниченията по ал. 1 не се отнасят до задължения за издръжка. В тези случаи присъдената сума за издръжка се удържа изцяло, а удръжките по ал. 1 за другите задължения на осъдения и за задължения за издръжка за минало време се правят върху остатъка от всичките му доходи.

(4) Върху вземания за издръжка не се допуска принудително изпълнение. Върху стипендии се допуска принудително изпълнение само за задължения за издръжка.

 

Пример 1

Служителят получава 950 нето след приспадане на осигуровки и данъци. Няма деца, които  да издържа. Според чл.446 ал.1 т.2 му се удържа ½ част. Удръжката е ½ част от цялото нетно възнаграждение, а не ½ част от горницата над 460 лв. Несеквестируемият доход е доход, който не може да удържан,но участва при изчисление сумата на запора
В конкретния случай ½ част от 950 лв е 475 лева и тъй като на лицето се изплаща повече от 460 нето му се удържа цялата сума.

Пример 2

Служителят получава 2000 нето след приспадане на осигуровки и данъци. Няма деца, които издържа.Според чл.446 ал.1 т.3 му се удържа горницата над 920 лева .В случая сумата е 1080 лева

Пример 3

Служителят получава 500 нето след приспадане на осигуровки и данъци. Няма деца,които издържа. Според чл.446 ал.1 т.1 му се удържа 1/3 част. Удръжката е 1/3 част от цялото нетно възнаграждение а не 1/3 част от горницата над 460 лв. Несеквестируемият доход е доход който не може да удържан, но участва при изчисление сумата на запора.
В конкретния случай 1/3 част от 500 лв е 166.67 лева ,но тъй като лицето трябва да получи минималния несеквестируем доход в размер на 460 лв, удръжката която може да се реализира реално е в размер на 40 лева

 

Вземанията за издръжка не се ограничават до секвестеруемия минимум

 

Запор може да бъде наложен и от публичен изпълнител

На основание чл. 198 ал.1 от ДОПК  публичният изпълнител може да наложи няколко вида обезпечения (възбрана, запор на банкови сметки, запор на движими вещи и т.н.) на общата сума до размера на вземането. Обезпечителната мярка се налага с постановление на публичния изпълнител, което трябва да има определени реквизити. Препис от постановлението се изпраща на длъжника и на третите лица, засегнати от действията

Запорът върху трудово възнаграждение се отнася не само за възнаграждението, посочено в запорното съобщение, но и за всяко друго възнаграждение на длъжника, получено срещу същата или друга работа при същия работодател или същото учреждение. Ако длъжникът премине на работа при друг работодател или в друго учреждение, запорното съобщение се препраща там от лицето, което първоначално го е получило, и се смята за изпратено от публичния изпълнител, наложил обезпечението. Третото лице уведомява публичния изпълнител за новото място на работа на длъжника и за размера на сумата, удържана до преминаването на другата работа.

Ограниченията при запор наложен по ДОПК са по-различни от тези по ГПК.Те са описани в чл.213 ал.1 т.5 и ал.2 от ДОПК

На длъжника се удържа сума без оглед на секвестируемия минимум и размера на минималната заплата за страната. Единственото ограничение е записано в чл.213 ал.1 т.5 от ДОПК:

Чл. 213. (1) Принудителното изпълнение се насочва върху цялото имущество на длъжника, с изключение на:

5. трудовото възнаграждение, обезщетението по трудово правоотношение, пенсията или стипендията - в размер до 250 лв. месечно.“

-------------------

Боряна Георгиева е Специалист ТРЗ,основател на Група на практикуващи ТРЗ и ЛС във Фейсбук

Илюстрация:Designed by Freepik