гост-автор: доц. д-р Николай Колев
Партньор в Адвокатско дружество „Колев, Ангелов и Митева“

1. Обезщетение при прекратяване на договора за възлагане на управление се дължи, само ако е било уговорено в договора ¹ . При предсрочно прекратяване на договора за възлагане на управление управителят няма право да получи възнаграждението, което би получил до края на срока на договора ² .

2. При освобождаване на управителя с решение на едноличния собственик на капитала не се дължи обезщетение за неползван отпуск по чл. 224 КТ, защото то се дължи по силата на закона – Кодекса на труда, при прекратено трудово правоотношение, а правоотношението между управителя и ООД не е трудово, а гражданско; няма пречка страните по договора за възлагане на управление да уговорят право на управителя при прекратяване на договора да получи парично обезщетение съразмерно с времето, през което не е ползвал отпуск ³ .

ВКС приема, че когато в договора за възлагане на управление е установено право на управителя на платен годишен отпуск, но не е определен начинът на изчисляване на обезщетението, дължимо на управителя при неизползване на отпуска, то при определяне на размера на обезщетението за неизползван отпуск е допустимо прилагане по аналогия на чл. 177 КТ – обезщетение, съобразено с размера на брутното трудово възнаграждение за месеца, предхождащ прекратяването на договора ⁴. ВКС не е последователен и това разбиране се отклонява от принципното му разбиране, че договорът за възлагане на управление е граждански, а не трудов договор, и към не се прилагат правилата на Кодекса на труда.

Относно срока на погасителната давност за обезщетение за неизползван отпуск по договор за управление се прилага ЗЗД, а не КТ; давността е тригодишна по чл. 111, б. „в“ ЗЗД и началото на срока е датата на прекратяване на договора за управление ⁵ .

3. Не може да се зачита като трудов стаж периодът от време, през който физическото лице е било управител на дружеството въз основа на договор за управление, защото този договор е граждански – облигационен по своя характер, а не трудов. С оглед на това времето, през което лицето е работило по граждански договор като управител на дружеството, не представлява трудов стаж по смисъла на КТ. Стажът като управител може да бъде приравнен на трудовия стаж с оглед на възможността за получаване на конкретно обезщетение, предвидено в колективния трудов договор, само ако това изрично е посочено в колективния трудов договор или в договора за управление ^6.

4. ВКС приема, че в договора за възлагане на управление може да се предвиди, че той се прекратява при придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и в този случай членът на съвета на АД има право на обезщетение в размер на 2 месечни възнаграждения, а ако е работил при същия работодател през последните десет години – в размер на 6 месечни възнаграждения, ако не е ползвал това право на друго основание ⁷. Тук ВКС отново не е последователен, понеже договорът за възлагане на управление не е трудов договор, и затова при прекратяване на този договор не се дължи обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ, а времето, през което лицето е извършвало дейност по такъв договор, не се зачита за трудов стаж. В последващата си практика ВКС възприема именно разбирането за недължимост на обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ ⁸.

5. При освобождаване на управителя търговското дружество не разполага с правото по чл. 221, ал. 2 КТ ⁹ .

В А Ж Н О ! 

Имаш ли нужда да разбереш:

 - Каква е същността на Договора за управление?

 - Кои са страните по него и какви са техните права и задължения?

 - Прилагат ли се  правилата на Кодекса на труда ?

 - Имат ли задължения страните след прекратяването ?

Искаш ли да си изясниш тези въпроси веднъж завинаги?

 Каним те на онлайн семинар:

Договорът за управление на ООД и АД – трудности и възможни решения при сключването, изпълнението и прекратяването му

Лектор: доц. д-р Николай Колев

                                                                    Виж програмата и се регистрирай за участие  ТУК  !

                                                                   Защото е важно КАКВО знаеш!

----------

  1 Решение № 223 от 5.10.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4063/2016 г., IV г. о., ГК; Решение № 1784 от 6.11.2001 г. на ВКС по гр. д. № 395/2001 г., V г. о.; Решение № 318 от 1.06.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1363/2003 г., II г. о., ТК.

2 Решение № 72 от 30.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 740/2009 г., I т. о., ТК; Решение № 338/2006 г. на ВКС по гр. д. № 721/2005 г., ТК, I т. о.; Решение № 1085/2007 г. на ВКС по гр. д. № 658/2006 г., ТК, II т. о.

3 Решение № 226 от 10.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1298/2012 г., IV г. о., ГК; Решение № 135 от 18.11.2015 г. на ВКС по т. д. № 2634/2014 г., II т. о., ТК.

4 Решение № 159 от 9.12.2010 г. на ВКС по т. д. № 1127/2009 г., I т. о., ТК; Решение № 222 от 03.05.2016 г. на ВКС по т. д. № 3471/2014 г., I т. о., ТК (за целите на прилагане на правилото на чл. 177 от КТ при определяне на среднодневното брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, трябва да се вземе предвид дължимият размер на месечното възнаграждение по действащия за съответната година договор за възлагане на управлението, а не фактически полученото от изпълнителния директор месечно възнаграждение, част от което е изплащано без основание); срв. също Решение № 159 от 9.12.2010 г. на ВКС по т. д. № 1127/2009 г., I т. о., ТК.

 5  Решение № 159 от 9.12.2010 г. на ВКС по т. д. № 1127/2009 г., I т. о., ТК. Срв. Решение № 250 от 21.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 159/2019 г., IV г. о.

6 Решение № 919 от 8.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5128/2008 г., III г. о., ГК.

7 Решение № 150 от 29.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5272/2014 г., IV г. о., ГК.

8 Решение № 223 от 5.10.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4063/2016 г., IV г. о., ГК.

 9 Решение № 226 от 10.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1298/2012 г., IV г. о., ГК.