Въпрос от страницата на МТСП , раздел Въпроси и отговори

Допустима ли е нормалната продължителност на работния ден в утвърден график да бъде 8 часа и 30 минути, а не 8 часа, при непрекъсваем процес на работа при трудов договор, който регламентира, че „работата се извършва на пълно работно време 8.00 часа“ и длъжностна характеристика, в която е посочено, че „заемащият длъжността работи на 8-часов работен ден и 5-дневна работна седмица по утвърден график в условията на ненормирано работно време“?

Чл. 151. (3) от Кодекса на труда гласи:

„В производства с непрекъсваем процес на работа и в предприятия, в които се работи непрекъснато, работодателят осигурява на работника или служителя време за хранене през работното време“.

Означава ли това, че времето за хранене е включено в „пълното работно време от 8 часа“ ?

В българското законодателство е въведено задължението за прекъсване на работата през определени интервали, за да се даде възможност на работниците и служителите да възстановят своите сили с цел избягване на прекомерното им натоварване, което може да бъде предпоставка за настъпване на трудови злополуки.

Обичайната организационна форма на работното време е прекъсването му с една или няколко почивки, съгласно чл. 151, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/. В случай на непрекъсваем работен процес е необходимо въвеждането на различна организационна форма, към която е приложима разпоредбата на чл. 151, ал. 3 от КТ, според която времето за хранене се включва в работното време.

С тълкувателно решение № 8 от 14.11.2014 г. по тълк. д. № 8/2013 г., ОСГК на ВКС е постановено, че при непрекъсваем производствен процес (смени, дежурства) нормативно определеното време за хранене се включва в работното време, ако работникът или служителят е длъжен да присъства физически на място, определено от работодателя.

Разпоредбата на чл. 151, ал. 3 от КТ, според която в производства с непрекъсваем процес на работа и в предприятия, в които се работи непрекъснато, работодателят осигурява на работника или служителя време за хранене през работно време. Тази разпоредба ясно разграничава почивката за хранене при прекъсваем производствен процес (чл. 151, ал. 1, изречение второ от КТ), която не се включва в работното време (чл. 151, ал. 2 от КТ), от времето за хранене, осигурявано от работодателя при непрекъсваем производствен процес, което е част от работното време.

От изложеното е видно, че времето за хранене следва да е част от работното време когато при непрекъсваем процес на работа работникът или служителят е длъжен да присъства физически на място, определено от работодателя.

Какво сме обобщили на тема Време за хранене и почивка за хранене в ZnamKak.com виж ТУК