[Znamkak.com] Право на ползуване – счетоводни и данъчни аспекти
гост-автор: Теодор Тодоров
Фактическа обстановка:
Юридическо лице закупува недвижим имот за 90 хил. лв. Същият е класифициран като инвестиционен и признат като такъв в баланса на дружеството. Известно време след покупката (около месец), дружеството възмездно срещу 100 хил. лв. учредява на физическо лице пожизнено право на ползуване (това е точното название на термина в Закона за собствеността) върху имота.
Казус:
Какви са счетоводните и съответно данъчните аспекти от подобна сделка?
Решение:
За да си изясним счетоводните аспекти, се налага да знаем как юридически е уредено правото на ползуване.
Юридически аспекти:
Правото на ползуване е ограничено вещно право, произтичащо от правото на собственост. Същото е уредено в чл.56 – чл.62 на Закона за собствеността (ЗС). При правото на ползуване имаме отделяне от правото на собственост на ограничено вещно право (право на ползуване), чийто владелец става лице наречено ползувател, което лице е различно от собственика. Правото на ползуване включва (чл.56 ЗС):
1. Правото да се използва вещта съгласно нейното предназначение и
2. Правото да се получават добиви от вещта, без тя да се променя съществено
Ползувателят не може да отчуждава възмездно или безвъзмездно своето право, но може да го отстъпва на друг. Пример за отстъпване е отдаването на вещта под наем, като в този случай правото на ползуване гарантира на ползувателя, че той е този, който има законното право да получи наема.
Учредявайки право на ползуване, собственикът губи своите права да ползва вещта и да получава добиви от нея. Съответно тези права се прехвърлят към ползувателя. Получавайки правото на ползуване обаче, ползувателят поема и определени задължения (чл.57):
1. Да плаща разноските, свързани ползуването на вещта, включително данъците и другите такси
2. Да подържа вещта в състоянието, в което я е приел
3. Да я върне на собственика след прекратяване правото на ползуване
4. Да застрахова вещта в полза на собственика и да плаща премиите по застраховката, ако не е уговорено друго
5. Да съобщи на собственика за всяко посегателство върху собствеността на вещта
6. Ползувателят не отговаря за овехтяването и изхабяването на вещта, които се дължат на обикновената употреба. Това последното не е задължение, а освобождаване от отговорност на ползувателя за овехтяването и изхабяването на вещта.
Правото на ползуване се прекратява (чл.59 ЗС):
1. Със смъртта на ползувателя (съответно прекратяване на юридическото лица), освен ако не е учредено за по-кратък срок
2. С погиване на вещта
3. Ако не се упражнява в продължение на 5 години
4. По съдебен път, в предвидените случаи
Относно прекратяването на правото на ползуване по съдебен път, чл. 61 от ЗС дава право на собственика да иска от съда прекратяване на ползуването алтернативно в следните случаи:
1. Ако ползувателят, въпреки отправеното му предупреждение , продължава да си служи с вещта по начин, който застрашава същата с разрушаване или със значително увреждане
или
2. Ако ползувателят нарушава своите съществени задължения
или
3. Ако ползувателят съществено променя вещта
Счетоводни аспекти:
Дружеството придобива ресурс (инвестиционен имот) и малко след това се разпорежда с ресурса си (учредява право на ползуване), като в резултат на разпореждането:
...........
Тази статия е достъпна само за абонати на ZnamKak.com. Ако имаш активен абонамент, влез в своя профил от бутон Вход.
А ако нямаш, ще се радваме да се присъединиш към нашия отбор! Абонирай се, цената е по-малка от половин кафе на ден ! Ние сме в ZnamKak.com и те чакаме !
Настоящото изложение има информативен и опознавателен характер. Изразява личното професионално мнение на авторите на сайта и не представлява конкретен съвет или консултация