гост-автор: Теодор Тодоров

Целта на настоящия материал е да маркира определени аспекти по отношение счетоводното третиране на ДА, като не претендира за изчерпателност.

Същност на ДА:

Определението за актив е: ресурс, контролиран от предприятието в резултат на минало събитие, от чието използване се очаква икономическа изгода. За да бъде признат един ресурс за актив, следва да може да бъде класифициран като такъв (да отговаря на определението за актив), както и да може да се оцени. От своя стана, дълготрайните активи са такива активи, които се използват повече от един отчетен период в дейността на предприятието и чиято стойност не се пренася еднократно, а пренасянето й се случва през целия срок на използването им. И така стигаме до същността на понятието дълготраен актив: 

Дълготраен актив е ресурс, контролиран от предприятието в резултат на минало събитие, който ще се използва в дейността му повече от един отчетен период, в резултат на което се очаква в предприятието да постъпи икономическа изгода, и който ресурс може да бъде оценен. 

Икономически живот и амортизация на ДА:

За всеки признат актив (категория активи), предприятието следва да определи модела, по който ще пренася стойността му във времето. Най-често това се прави на база на времевото използване на актива, на база на предварително определения му срок на икономически живот. Възможно е обаче да се използва и друга база, която не е свързана с времето, а отразява фактическото натоварване на актива. Без значение от базата, пренасянето на стойността на актива се осъществява чрез амортизирането му.

По същество, амортизацията на актива представлява пренасяне (признаване) на предварително определена част от стойността му в разходите за създавания продукт или услуга или за издръжка на дейността.

Признаване на ДА:

В момента, в който предприятието прецени, че даден ресурс (право) изпълнява дефиницията на ДА, то следва да го признае в отчетите си. Преценката дали даден ресурс да се признае или да не се признае за актив следва да бъде направена през призмата на (изхождайки от) съществеността на ресурса за предприятието.

Съществеността е преценка на управлението и елемент на счетоводната политика на всяко предприятие. Съществеността може да има количествен (най-често стойностен) измерител, който като счетоводители много добре познаваме под формата на стойностен праг на същественост за признаване на ДА.

Съществеността обаче не се измерва единствено в стойност. Тя има и качествен измерител, чието определяне преминава през отговор на въпроса доколко даден ресурс е от съществено значение за дейността на предприятието. И точно преценявайки от тази гледна точка, може да стигнем до извода, че група сходни ресурси, които по отделно не покриват стойностния праг на същественост, трябва да бъдат разглеждани като едно цяло и признати като един актив. 
 

Пример: В един ресторант кухненската посуда се състои от множество тигани, тенджери, тави, вилици, лъжици, ножове и т.н. Стойността на всяка една от тези единици, с изключение на редки случаи, в никакъв случай не надвишава стойностния праг на същественост за признаване на актив. Обаче разгледани в своята съвкупност, всички те са от съществено значение за ресторантьорския бизнес. И в своята съвкупност следва да бъдат признати като ДА

............................

Тази статия е част от ZnamKak.com, нашата платена платформа. 

Целта на настоящия материал е да маркира определени аспекти по отношение счетоводното третиране на ДА, като не претендира за изчерпателност :

• Същност на дълготрайния актив
• Икономически живот и амортизация на ДА
• Признаване на ДА
• Оценки на ДА

Искаш ли да знаеш повече и да ти е лесно ?

Чакаме те в ZnamKak.com!

За да може да прочетеш всички статии , трябва да се абонираш или ако вече си го направил, влез в своя профил от бутон Вход