[Znamkak.com] Някои практически аспекти по приложение на OSS режим за целите на ДДС

гост-автор: Теодор Тодоров

Българско дружество, регистрирано по ЗДДС и до момента извършва дистанционни продажби на стоки използвайки единствено ПЛАТФОРМА. ПЛАТФОРМАТА всеки месец му издава инвойс за таксите си, като се идентифицира с немски (DE) ДДС номер. Стоките се купуват от България и се изпращат чрез пощенски пратки, като стойността им е най-често ниска, около 10 лв. до 20 лв.
 Клиентите на дружеството са физически лица (ДНЗЛ), установени предимно в трети страни, но и в ЕС.

Предвид ниската стойност на пратките, ръководството на дружеството е преценило, че не е рентабилно да оформя митническа декларация за износ за всяка пратка и начислява 20% български ДДС на всяка продажба.

Какво се променя след 01.07.2021 г.?

Като допълнителни обстоятелства, ръководството на дружеството счита, че:

1. За пратките към трети страни, ПЛАТФОРМАТА се явява “market place”

2. За пратките към европейските страни трябва да следи оборот от 10 000 евро, но не е сигурно от кога – от 01.01.2021 г или от 01.07.2021 г.

3. По новите правила в сила от 01.07.2021 г., в качеството си на “market place”, ПЛАТФОРМАТА се явява “междинен доставчик” – т.е. приписано му е качеството на получател (по доставката от българското дружество) и доставчик (по доставката към физическите лица). Счита, че трябва да фактурира на ПЛАТФОРМАТА с 0% ДДС, защото ПЛАТФОРМАТА се е идентифицирал с немски ДДС номер, но има определени колебания за основанието за неначисляване на ДДС.

4. Дружеството извършва и класически drop shipping. Стоки от Алиекспрес се предлагат през профила на българското дружество в ПЛАТФОРМАТА. Стоките се изпращат директно от китайския доставчик към клиент физическо лицe, а българското дружество се явява посредник. Ръководството твърди, че не знае от къде тръгват стоките – дали от трети страни (Китай) или от европейски склад и има съмнения как би следвало да третира подобни продажби.

Промените в ДДС,. в сила от 01.01.2021 г., определено засягат дейността на българското дружество. За да ги приложи коректно обаче, следва да направи анализ, чиято цел е да определи дали ПЛАТФОРМАТА се третира “интерфейс, улесняващ доставката”. Без съмнение е, че ПЛАТФОРМАТА е “market place”, но е друг въпрос дали има качеството на “интерфейс, улесняващ доставката”.

Член 5б от Регламент (ЕС) 2019/2026 постановява, че ДЗЛ НЕ СЕ счита за улесняващо доставката, ако е изпълнило едновременно следните три критерия:

1. ДЗЛ не определя нито пряко, нито непряко което и да е от условията, при които се извършва доставката на стоки
2. ДЗЛ не е ангажирано нито пряко, нито непряко с разрешаването на фактурирането на разходите на клиента във връзка с направено плащане
3. ДЗЛ не е ангажирано нито пряко, нито непряко с поръчката или доставянето на стоките

В крайна сметка вариантите на заключения са два алтернативни – ПЛАТФОРМАТА “Е” или “НЕ Е” интерфейс, улесняващ доставката.

Ако заключението е, че “НЕ Е”, то..............

 

Този текст е част от платеното съдържание на нашата платформа ZnamKak.com !

Ако си наш абонат, влез от бутон ВХОД  и я прочети!

Ако все още не си в нашия отбор, направи АБОНАМЕНТ ! Цената е символична и ще ти даде достъп до всички  полезни статии и процедури, които да приложиш веднага в своята счетоводна работа!  За да знаеш повече! 


Настоящото изложение има информативен и опознавателен характер. Изразява личното професионално мнение на авторите на сайта и не представлява конкретен съвет или консултация

Напиши коментар