гост-автор: Теодор Тодоров

Дълготрайните материални активи са установими нефинансови ресурси, контролирани от предприятието, които се очаква да бъдат използвани през повече от един отчетен период.

Иначе казано, придобиваме ги защото възнамеряваме да ги използваме в дейността си. Преди време (а дори и сега) се наричаха “Основни средства”. И ако към това им наименование добавим и “за производство”, ще придобием представа за тяхното предназначение – “Основни средства за производство”. Като под производство разбирайте целия спектър продукти от дейности, стоки и услуги, които предлагате, а не просто продукцията на производствено предприятие.

Понякога обаче, в предприятието се “появяват” земи или сгради, които нито по пряк, нито по косвен начин не са свързвани с основната му дейност.
В последствие ръководството започва да преценява какво да ги прави, а активите си стоят неизползвани. Или ръководството започва да ги отдава под наем, докато им намери някакво приложение свързано с дейността. Понякога подобни активи си стоят просто така години наред. Очевидно, тези земи или сгради не са ДМА. Те са инвестиционни имоти.

Дефиницията за инвестиционен имот е: “Земя или сграда, държани от предприятието по-скоро за отдаване под наем или за увеличение стойността на капитала, отколкото за използване в оперативната дейност.”

Една сграда, придобита от предприятието, в зависимост от плановете на ръководството за нейното използване, може да се класифицира както като ДМА, така и като инвестиционен имот.
Нормално е плановете на ръководството да се променят с времето. Може да се случи първоначално сграда да е придобита като инвестиционен имот, а впоследствие да се трансформира в ДМА. Възможна е и обратната ситуация – от ДМА да бъде трансформирана в инвестиционен имот. В този случай обаче се проявява един “малък” порок на ЗКПО, който има потенциал да създаде “от нищото” голямо задължение за корпоративен данък. Преди да го коментираме, ще прегледаме как е регламентирано счетоводното отчитане на ДМА и инвестиционни имоти, както и как се третират те за целите на ЗКПО.

............

Целта на ЗКПО е да бъде неутрален т.е. каквато и счетоводна политика да следваме, какъвто и модел или оценъчна база да изберем, данъчният финансов резултат да бъде един и същ. В този казус обаче, това не се изпълнява.

Прочетете защо:

Целият материал е достъпен за абонати на ZnamKak.com.  Вече имаш абонамент?  Логни се.

гост-автор: Теодор Тодоров

илюстрация:Business photo created by jcomp - www.freepik.com