[Znamkak.com] Някои въпроси относно условието за достъпност при предоставянето на ваучери за храна
Ваучерите за храна са все повече предпочитан и използван метод от фирмите в България за предоставяне на допълнителни социални придобивки на служителите.
Съгласно Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г. не се облагат с данък върху разходите социалните разходи за 2022 г. по чл. 204, ал. 1, т. 2, буква "б" от ЗКПО в размер до 200 лв. месечно, предоставени под формата на ваучери за храна на всяко наето лице при условията на чл. 209, ал. 1, т. 1 - 3 от ЗКПО.
За целите на данъчното облагане понятието „социални разходи, предоставени в натура“ е дефинирано в § 1, т. 34 от допълнителните разпоредби на ЗКПО, чиито критерии трябва да са изпълнени едновременно, за да може определени разходи да се квалифицират като социални и да се третират по реда на част четвърта от закона „Данък върху разходите“.
Според определението, дадено в данъчния закон, като социални могат да бъдат определени отчетените като разходи социални придобивки по чл. 294 от Кодекса на труда (КТ) и предоставени по реда и начина, определени от чл. 293 от КТ или от ръководството на предприятието, при условие че придобивките са достъпни за всички работници и служители за лицата, наети по договор за управление и контрол.
Някои от основните въпроси, свързани с условието за достъпност, които един работодател си задава, са:
- Може ли ваучерите за храна да не се предоставят на работници и служители, които отсъстват от работния процес - например в продължителен болничен, майчинство или неплатен отпуск ?
-
Може ли работодателят да предостави ваучери за служители на непълен работен ден пропорционално на отработените часове ?
- Налице ли ще е условието за достъпност при предоставяне на ваучери за храна за лицата, наети по два трудови договора (основен и допълнителен трудов договор при същия работодател) ?
В ZnamKak.com обобщихме актуалните отговори на НАП по тези въпроси. Влез и прочети - за да знаеш повече!
Предоставяне ваучери за храна при лица на основен и допълнителен трудов договор - (znamkak.com)
---------
Чл. 204. (1) С данък върху разходите се облагат следните документално обосновани разходи:
1. представителните разходи, свързани с дейността;
2. социалните разходи, предоставени в натура на работници и служители и лица, наети по договор за управление и контрол (наети лица); социалните разходи, предоставени в натура включват и:
а) (изм. - ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) разходите за вноски (премии) за допълнително доброволно осигуряване, за доброволно здравно осигуряване и за застраховки "Живот";
б) разходите за ваучери за храна;
Чл. 209. (1) Не се облагат с данък социалните разходи по чл. 204, ал. 1, т. 2, буква "б" в размер до 80 лв. месечно, предоставени под формата на ваучери за храна на всяко наето лице, когато са налице едновременно следните условия:
1. договореното основно месечно възнаграждение на лицето в месеца на предоставяне на ваучерите е не по-малко от средномесечното договорено основно възнаграждение на лицето за предходните три месеца;
2. към края на месеца, през който са начислени разходите за ваучери, данъчно задълженото лице няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения; за целите на предходното изречение не са налице задължения, когато към края на месеца, през който са начислени разходите, задълженията не са отразени в данъчно-осигурителната сметка или не са отразени като предявени за принудително изпълнение в Националната агенция за приходите;
3. ваучерите са предоставени на данъчно задълженото лице от лице, получило разрешение за осъществяване на дейност като оператор от министъра на финансите въз основа на конкурс;
34. "Социални разходи, предоставени в натура" са отчетените като разходи социални придобивки по чл. 294 от Кодекса на труда и предоставени по реда и начина, определени от чл. 293 от Кодекса на труда или от ръководството на предприятието. Социалните придобивки трябва да са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол. Не е налице предоставяне на социални разходи в натура, когато между работодателя или възложителя и лицата по изречение второ са налице парични взаимоотношения под каквато и да е форма по отношение на получените социални придобивки.
Чл. 293. (1) КТ Начинът на използуването на средствата за социално-битовото и културното обслужване се определя с решение на общото събрание на работниците и служителите.
(2) Средствата за социално-битовото и културното обслужване не могат да се изземват и използуват за други цели.
Чл. 294 КТ Работодателят може самостоятелно или съвместно с други органи и организации да осигурява на работниците и служителите:
1. организирано хранене съобразно рационалните норми и специфичните условия на труд;
2. търговско и битово обслужване, като изгражда и поддържа търговски обекти и бази за услуги;
3. транспортно обслужване от местоживеенето до местоработата и обратно;
4. бази за дълготраен и краткотраен отдих, физическа култура, спорт и туризъм;
5.бази за културни занимания, клубове, библиотеки и други;
6. подпомагане на младите и на новопостъпилите работници и служители;
7. задоволяване на други социално-битови и културни потребности.
Настоящото изложение има информативен и опознавателен характер. Изразява личното професионално мнение на авторите на сайта и не представлява конкретен съвет или консултация