гост-автор: Теодор Тодоров
 

Последните няколко месеца промениха света. “Короната” се появи като от никъде и остави своя траен отпечатък върху всички и всичко. Като цяло, всички бизнеси бяха засегнати. Някои жестоко и спряха частично или цялостно дейност, други малко по-малко, трети пък неочаквано и за самите тях увеличиха обема на работата си.

И съвсем както си му е редът, започнаха да се чуват различни въпроси, свързани с амортизирането на дълготрайните активи: “При сегашната ситуация трябва ли да се амортизират през това време?”, “Ами то само едни загуби ще се трупат...”, “Ама, няма смисъл....” и така нататък.

Целта на този материал е да се опита да даде някои отговори на подобни въпроси в съответствие с Националните счетоводни стандарти, а също така и в съответствие с данъчното им третиране по ЗКПО.

В счетоводен смисъл, амортизацията представлява пренасяне на стойността на дълготраен актив в стойността на произвеждания продукт (или услуга) или признаването на същата тази стойност за разход през отчетните периоди, според времето на неговата заетост в конкретната дейност. Според теорията, амортизационните отчисления са онези разходи, които позволяват на предприятието да генерира чрез приходите си свободни средства (резерви), така че да позволи на предприятието да подновява активите си, когато икономически те се изхабяват. 

Отчитането на амортизациите според националните стандарти е уредено със “СС № 4 – Отчитане на амортизациите”. Още т.1, буква г), второ тире от СС-4 регламентира, че стандартът не се отнася за консервираните активи, през периода за който не се употребяват в дейността.
Чудесно! Значи за консервираните активи изискванията на стандарта..............

Това е част от статия от нашата платена платформа ZnamKak.com. Влез и прочети до края, заслужава си!

Чакаме те в ZnamKak.com ! За да знаеш повече! И да ти е лесно!