гост-автор:Теодор Тодоров

Какво всъщност са временните разлики ?

Счетоводството на всяко предприятие (всеки бизнес) съществува, за да дава картина (представя информация) за имущественото и финансовото му състояние.

Тази задача постига като възприема определени модели на отразяване (преценка, класификация, признаване и оценяване) и докладване на стопанските операции, регламентирани в приложимите счетоводни стандарти, прибави към тях определени очаквания (визии) на ръководството относно развитието на бизнеса и приблизителни оценки относно ресурсите, задълженията и ефектите. Целият този “микс” се нарича счетоводна политика.

В реда на нормалното е, счетоводната политика на бизнеса да не съвпада с вижданията на бюджета по отношение операциите, които се осчетоводяват. Все пак бизнес и бюджет имат различни цели. Бизнесът да генерира пари и да расте, а бюджетът да напълни хазната, като вземе част от заработеното от бизнеса. Разбира се, на бизнеса въобще не му харесва да му взимат каквото и да е и ако зависи от него, не би платил нищо, особено ако не осъзнава, че няма как да си богат и преуспял, ако средата, в която съществуваш, не е богата и преуспяла и как се управляват публичните финанси, но това е един друг въпрос.

И така, бизнесът си разработва счетоводна политика, комбинирайки съвсем законно всякакви алтернативи и подходи за признаване, класификация, признаване и оценяване на ресурси, задължения и стопански събития, регламентирани в приложимите счетоводни стандарти. Само че различните алтернативи и подходи водят до различна картинка за финансовото състояние (затова и счетоводната политика трябва да е последователно прилагана), а от там и до различен размер на печалбата.

А от печалбата на бизнеса по пътя на преките данъци, бюджета пълни хазната. И на бюджета никак не му е все едно дали ще обложи с 10% данък печалба от 1 млн.лв. или загуба от 10 хил.лв., като във втория случай даже няма и какво да обложи. И за да елиминира всякакви възможности чрез счетоводната политика да се “наглася” резултата, бюджетът има свои правила, чрез които определя основата, която ще облага. Целта на тези правила е да направи така, че независимо дали финансовия резултат на бизнеса е печалба от 1 млн.лв. или загуба от 10 хил.лв., основата за облагане да е една и съща.

У нас тези правила са регламентирани в ЗКПО и всяка година ги спазваме, когато подготвяме годишните данъчни декларации на бизнеса. От друга страна бизнесът, като един (предполага се!) разумен субект, е възприел такава счетоводна политика, която е преценил като разумна и която да гарантира високо качество на финансовата информация в отчетите му.

В резултат на различията между счетоводната и бюджетната политика се пораждат ефекти, които се наричат временни разлики. Разбира се, тук не става въпрос за постоянни разлики, такива като липса на документална обоснованост, въобще непризнати за данъчни цели разходи или приходи (колкото и да е странно, има и такива) т.е. суми, които веднъж посочени в ГДД никога повече няма да се “обърнат” обратно. Временните разлики са такива суми, които се облагат по-рано или по-късно от момента, в който ги включваме във финансовият си резултат.

Пасиви и активи по отсрочени данъци:

СС-12 разделя временните разлики на намаляеми и облагаеми от гледна точка на последващото им влияние върху облагаемата печалба.

Намаляеми са тези суми, които в текущия период са обложени, а в последствие ще се признаят за данъчни цели.

Облагаемите са такива суми които независимо, че сме признали във финансовия си резултат не са обложени в момента (посочени са в намаление за текущата ГДД), ще доведат до облагане в следващ период.

И така, временната разлика е сумата, с която ще се намали или увеличи данъчния финансов резултат. Ефектът върху корпоративния данък от тази сума се нарича актив или пасив по отсрочен данък и се изчислява като временната разлика се умножи по данъчната ставка.

Смисъл от временните разлики, пасивите и активите по отсрочени данъци

Ключът към разбирането на важността на временните разлики се крие в разбирането на пасивите по отсрочени данъци, които пораждат. В тази връзка е разбираемо защо в нашата практика остават неразбрани. Причината се крие в това, че ЗКПО поражда преди всичко временни разлики, свързани с активи по отсрочени данъци. А един актив по отсрочен данък е нещото, което по никакъв начин не отговаря на определението за актив.

Преоценката (увеличението на балансовата стойност до справедливата цена) на инвестиционните имоти, преоценката на биологичните активи по справедлива цена, намалена с предварително оценените разходи за продажба (когато е по-висока от цената на придобиване или себестойността), по-бързото амортизиране на ДА за данъчни цели, както и оценката на земеделската и животинската продукция по справедлива цена, намалена с предварително оценените разходи за продажба (когато е по-висока от себестойността) са може би единствените временни разлики в нашето законодателство, които пораждат пасив по отсрочен данък. Смисълът от неговото признаване ще демонстрираме със следния пример (данните за стойности са фиктивни):......

Това е част от статия от нашата платена платформа ZnamKak.com. Временните разлики и възникващите от тях пасиви или активи по отсрочени данъци са най-недолюбваното или най-неразбираемото нещо за счетоводителите. 

Ето защо събрахме на едно място всички материали, които сме публикували по тази тема

Влез и прочети, за да знаеш повече:

Временни разлики. Пасиви и активи по отсрочени данъци.

Осчетоводяване на активи и пасиви по отсрочени данъци чрез приложение на балансовия метод

Таблица с примери за най-често срещаните временни разлики

Данъчни разлики - практически аспекти

Един съвет:  Ако тепърва Ви се налага да се сблъсквате с тази материя, четете последователно !

И още нещо важно. До 9 март НЕЗАВИСИМО от избрания абонамент, подаравяме един месец повече! А на 10 март ще изберем един от всички, направили годишен абонамент, и ще му подарим ваучер за безплатно посещение на наш семинар в Бургас

Чакаме те в ZnamKak.com ! За да знаеш повече! И да ти е лесно!