гост-автор: Теодор Тодоров

В ДВ бр.96/2019 г. в ДР на ЗСч. се създаде §5б със следния текст:

“В случай че съгласно приложимите счетоводни стандарти, разходите за развойна дейност са признати за нематериален актив, не се разрешава разпределянето на дивиденти от предприятието до пълното амортизиране или отписване на този нематериален актив, освен ако стойността на резервите (фондовете) на предприятието, за които е допустимо разпределение съгласно изискванията на нормативен акт, и неразпределената печалба от минали години е най-малко равна на балансовата стойност на признатия нематериален актив.”

На пръв поглед §5б изглежда безумно. В условията на свободен пазар и икономическа свобода, ограничаване правото на собственика да се разпорежда с печалбата на дружеството си, като я разпредели към себе си под формата на дивидент, изглежда абсурдно. Но в §5б е вложен учудващо много за родните законотворци здрав разум.

14.04.2000 г. завинаги ще остане в световната история с названието “Черен петък”. На тази дата борсовият индекс NASDAQ се срива. За цялата седмица, индексът загубва 25% от стойността си. Защо обаче се стига до тази ситуация и каква е връзката й с промяната в нашия ЗСч.? 

Историята започва през деветдесетте години на XX век. Технологиите се развиват и се появи Интернет. Тогава се нароиха множество високотехнологични компании, чийто бизнес беше свързан със световната мрежа. Домейните им завършваха с “дот ком” (.com). Тези нови компании изключително бързо бяха припознати от различни спекуланти като “златна възможност” за печалба и акциите им бързо започнаха да набират стойност. “Златната треска” обхваща и множество млади предприемачи, които се отправят към Силициевата долина, за да откриват нови дот ком компании.

Пари се харчат без задръжки и акциите се покачват неимоверно. На практика, компании с големи загуби и без нищо материално, струваха милиарди. Балонът, който се надуваше, се спука през 1999 – 2001 г. Сред най-известните в дигиталната мърша, която залива интернет пространството, са труповете на pets.com, boo.com, theglobe.com, webnav.com и т.н. Други успешни компании, като Yahoo!, понасят сериозни загуби. След спукването на балона обаче, остава развитата инфраструктура на мрежата и компаниите, създадени с ясна идея какво и как ще правят – amazon.com и e-bay.com например. Ражда се и гигантът google.com.

Нещо подобно се наблюдава и сега. Много предприемачи (програмисти) отварят свои компании (регистрират дружества) и започват да правят програми, приложения и игри, работещи през или в интернет среда. За добро или лошо мрежата се превърна в неизменна част от живота на всички ни. Залива ни море от информация и откровени лъжи, намираме полезни неща и ни облъчват реклами. Къпем се в спам, поръчваме си пица и пазарим, гледаме телевизия, разплащаме се в мрежата. Изкарваме личния си живот на показ в социалните мрежи и вероятно, загубата на профил във Фейсбук за някои е най-големият кошмар. В цялата тази среда, всеки търси своите възможности за реализация и естествено – за печалба.

Счетоводството и счетоводните стандарти се основават на здрав разум. Въпреки, че  предвид последните промени в МСФО, подобно твърдение подлежи на опровержение, нека го приемем за вярно.

Съгласно стандартите, създаването на един нематериален актив преминава през две фази:

• изследователска и
• развойна.

Разходите по изследователската фаза следва да се признават като текущи, а след изпълнение на строго определени критерии разходите по развойната фаза следва да се признават като активи.

Колкото и да са строги обаче критериите, счетоводните стандарти единствено ги регламентират, но не поставят до главата на всеки управител/счетоводител пазач, който да следи за спазването им. Съответно е много лесно да бъдат “престъпени”, още повече и ако се преследва определен ефект.

В полза на капитализирането на разходи (обърнете внимание!) още от изследователската дейност, е и чл. 51 (2) ЗКПО. Та, ако преднамерено не искаш да отчиташ текущи разходи, а искаш да ги капитализираш, е много лесно счетоводно решение. И защо да го правиш? Ето защо:

За разлика от страните с развит капиталов пазар, у нас инвестирането в бизнес се осъществява най-вече под формата на заеми. Не че не съществува правната форма като на АДСИЦ, но създаването и функционирането му е свързано с толкова административни регулации, че най-често въобще не се разглежда. Така де – предприемачът в момента има възможност, от която ако не се възползва, идеята му ще се реализира от някой друг. Кой ще се занимава в такъв момент да учредява АДСИЦ и да събира капитал. Давай по линията на най-малкото съпротивление. Инвеститорът дава едни пари, оформяме ги като заем и приключваме.

Всичко е много добре, но какво може (а и фактически) се случва?

ЕООД с 2 лв. (или 5 хил.лв. – все едно е) капитал и привлечени заеми от различни физически или юридически лица около 2 млн.лв., същите изхарчени “по проект”. Изхарчени “по проект” включва и наема на апартамент за управителя в престижен квартал, както и наема на спортен автомобил и фирмена кредитна карта, също ползвани от управителя, разходите за обяди и вечери в модерни заведения и всякакви глезотии като се започне от сатенени чаршафи и се стигне до границите на фантазията относно понятието “лукс”.

Проектът обаче не се оказва толкова успешен и носи приходи едва около 600 хил.лв., вместо очакваните 5 млн.лв. в рамките на до три години. И по-лошо, няма изгледи да донесе повече. С други думи – в момента няма, а и в бъдеще няма да има, пари за да се върне заема на инвеститорите. Нито обещаната доходност, нито главниците.

Предприемачът, който е и управител и собственик на ЕООД-то вече перфектно знае, че проектът му е мъртъв и от него пари няма да има. Обаче в банковата сметка има едни 600 хил.лв. и въпросът е как да ги вземе. Ами като капитализира, в нарушение на всякакви счетоводни правила, всички разходи в стойността на един нематериален актив, който даже може и да не започне да амортизира.

Корпоративен данък? Няма проблем! При 600 хил.лв. приход и печалба, КД е 60 хил.лв. Данък дивидент? 540 хил.лв. печалба след КД, данък дивидент е 27 хил.лв. и остават чисто 513 хил.лв. Деклариране и плащане на данъци до възможно най-близка дата до 01 януари и предприемачът/ собственик/ управител получава по банковата си сметка около 500 хил.лв. Вече спокойно може да “зареже” фирмата си и да “изчезне”. Парите му са чисти. Единственото му притеснение е да не би някой от инвеститорите да не “превърти” и да го потърси за да се саморазправи с него. С бухалка, щанга или пистолет.

Здравият разум, който е вложен в §5б ДР на ЗСч., е намерението да се предотврати източването на пари от дружествата по гореописания начин.

Личното ми мнение е, че мястото на този параграф не е в ЗСч, а в ТЗ. Освен всичко, параграфът има много малко общо с работата на счетоводителите, а ЗСч не е особено долюбван от юристите. Но пък, ако имате законодателна власт, какво по-добро има от това да сложите норма в нормативен акт, който юристите по принцип избягват да четат? Сами се сетете защо бихте го направили.

Освен това, колкото и да се опитва да има някакъв възпиращ ефект, нормата на §5б може и да не проработи, дажи и ако юристите отворят ЗСч. Защо ли?

Защото у българския счетоводител вече се създаде идеята какво е хипотезата за “скрито разпределение на печалбата” по смисъла на ЗКПО и се преодоля страхът да се прилага. В крайна сметка, скритото разпределение е разход въпреки, че за данъчни цели е приравнен и обложен като дивидент. Тогава, какъв дивидент, какви пет лева, какво ограничение за разпределение на печалбата?
 

-----------

Чл. 51. (1) Данъчни дълготрайни нематериални активи са:
1. придобити нефинансови ресурси, които:
а) нямат физическа субстанция;
б) се ползват през период, по-дълъг от 12 месеца;
в) имат ограничен полезен живот;
г) са със стойност, равна или превишаваща по-ниската стойност от:
аа) стойностния праг на същественост за дълготрайния нематериален актив, определен в счетоводната политика на данъчно задълженото лице;
бб) (изм. - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) седемстотин лева;
2. (отм. - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.)
3. начислените суми в резултат на стопански операции, водещи до увеличаване на икономическата изгода от наети или предоставени за ползване дълготрайни активи; тези суми не формират данъчен дълготраен материален актив.
(2) Счетоводните разходи, отчетени във връзка с придобиването на данъчен дълготраен нематериален актив преди възникването му, не се признават за данъчни цели в годината на отчитането им и участват при определянето на данъчната амортизируема стойност на актива. Когато в следваща година настъпят обстоятелства, определящи, че данъчно задълженото лице няма да придобие данъчния дълготраен нематериален актив, непризнатите разходи по изречение първо се признават за данъчни цели в годината на настъпване на обстоятелствата, ако са спазени изискванията на този закон.

Илюстрация: Background vector created by rawpixel.com - www.freepik.com