Проект на нов данък върху разходите в натура

От началото на 2016 се появи понятието   „данък уикенд”. Това са случаите, в които фирмата е ползвала данъчен кредит за придобиване на имущество и впоследствие то се използва за лични нужди (т.е за цели, несвързани с дейността) . Личното ползване на активи на предприятието се  приравнява на облагаема доставка за целите на ЗДДС и фирмата дължи ДДС.

Един от основните въпроси, за които към момента липсваше официална позиция от НАП, беше дали личното ползване на служебни активи следва да се облага като доход в натура на физическите лица, ползващи активите. Доходът в натура се третира като oблагаем доход по ЗДДФЛ и съответно като осигурителен доход на лицето / защото е част от трудовото възнаграждение/ и за него се дължат осигуровки.

На първо четене миналата седмица Парламентът прие промени в Закона за корпоративното подоходно облагане, свързани с "данък уикенд".

Кои са основните промени:

  1. Отпада облагането с 10 % данък върху разходите, свързани с експлоатация на превозни средства, когато с тях се осъществява управленска дейност.

  2. Въвежда се облагане с 10% данък върху разходите в натура, свързани със собствени , наети или предоставени за ползване активи и или персонал, предоставени за лично потребление на работници, служители и лица наети по договор за управление и контрол, както и собственици на дружества, упражняващи личен труд в тях.
     

Каква е целта на посочените промени:

  1. Премества се тежестта на облагане и осигурителната тежест от наетите физически лица към данъчно задълженото юридическо лице - самото предприятие

  2. Отчита се, че в настоящите бизнес условия управленската дейност е необходима за всяка компания и тя не може да бъде осъществявана без използването на превозни средства.

Кои са разходите в натура?

Разходите в натура са счетоводните разходи, които са свързани с използването на собствени, наети или предоставени за ползване активи и и/ли персонал за лично потребление. Когато активите са данъчни амoртизируеми активи, вместо счетоводните разходи за амортизации се взимат предвид данъчните амортизации.

Кои разходи не са разходи в натура?

Онези разходи, които представляват придобит доход за физическото лице  съгласно ЗДДФЛ. Не са разходи в натура и разходите, свързани  с използването на активи и /или персонал,  когато за използването им се дължи възнаграждение.

Въвежда се право на избор. Фирмите, които до датата на обнародване на закона са третирали  личното потребление като непарични доходи на физическите лица по реда на ЗДДФЛ, могат да изберат  дали да продължат този ред до края на 2016 или да приложат новия начин на облагане с 10% данък върху разходите до края на 2016.

От 2017 г. в годишната си данъчна декларация за предходната година предприятията ще декларират дали през текущата година  личното потребление ще бъде третирано като доход на персонала в натура  или разходи в натура съгл. ЗКПО.

Изрично е посочено, че става въпрос само за използването на активи и/или персонал. Това вероятно е така, защото би могло да се предположи, че някои работодатели вместо да плащат заплата и осигуровки, биха използвали личното ползване на стоки и услуги като скрито изплащане на възнаграждение/10 % окончателен данък, вместо около 30% осигуровки/.

Как се определя данъчната основа за определяне на данъка върху разходите в натура?

Активите са групирани в три категории:

  1. Превозни средства

  2. Недвижимо имущество

  3. Активи, различни от посочените в първите две категории

При превозните средства данъчната основа може да се формира като съотношение между:

  • изминатите километри или
  • часовете/дните на използване или
  • като 50% от всички разходи, свързани с използването на превозните средства

При недвижимото имущество когато разходите не могат да бъдат разпределени чрез измерване, данъчната основа може да се формира като съотношение между:

  • площта и/или
  • часовете/дните на използване

За активи , различни от превозни средства и недвижимо имущество , данъчната основа е 20% от общия размер на всички разходи.

Кога се декларира и внася новият данък?

Данъкът  е окончателен и подлежи на деклариране и внасяне веднъж годишно - до 31 март на следващата календарна година. Законът влиза в сила от 1 януари 2016, с изключение на случаите, когато фирмата е третирала личното потребление като непаричен доход съгл. ЗДДФЛ и иска да приложи новия начин- в този случай това може да стане от 1-во число на месеца, следващ датата на обнародване на закона в ДВ.


Настоящото изложение има информативен и опознавателен характер. Изразява личното професионално мнение на авторите на сайта и не представлява конкретен съвет или консултация

Напиши коментар