автор: Ваня Иванова

В брой: 99 на ДВ, от дата 17.12.2019 беше обнародван Законът за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2020 г.

В Преходните и заключителните разпоредби  са направени промени в Кодекса за социално осигуряване , Закона за Националната служба за охрана и и в Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“. В същия брой е обнародван и Законът за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2020 г.

Кои са по-съществените промени в осигуряването през 2020 г., които предстоят:

Относно осигуровките

• Запазва се размерът на осигурителната вноска за фонд „Пенсии” и фонд „Пенсии за лицата по чл. 69” на ДОО на нивото от 2019 г. Запазват се и размерите на осигурителните вноски за другите фондове на ДОО, а също и съотношенията между осигурителите и осигурените лица;

•  За 2020 г. не са договорени минимални осигурителни доходи (МОД) по икономически дейности и квалификационни групи професии. Без налагане на административно увеличение на МОД и при планирано увеличение на минималната работна заплата с 8,9 на сто, средното увеличение на МОД през 2020 г. е около 5,4 на сто; / през 2019 г. беше около 4,7 на сто/ Приложение 1

• Увеличава се минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица от 560 лв. на 610 лв.;

• Увеличава се минималният месечен размер на осигурителния доход за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители – 420 лв.; /Предложението в проктозакона беше 610 лв и не беше прието/

• Запазва се максималният осигурителен доход за всички осигурени лица  на 3 000 лв.;

• Определя се размерът на осигурителната вноска за фонд „Трудова злополука и професионална болест“ по групи основни икономически дейности за 2020 г. съгласно Приложение № 2.

• За 2020 г. не се внасят вноски за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“.

• Определя се максимален размер на гарантираните вземания по чл. 22, ал. 2 от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя за 2020 г. – 1525 лв. /За 2019 г. беше 1 400 лв./

• Размерът на задължителната здравноосигурителна вноска за 2020 г. остава 8%

Относно обезщетенията:

• Запазват се минималният и максималният дневен размер на обезщетението за безработица, съответно – 9,00 лв. и 74,29 лв.;

• Запазват се периодът на изплащане на паричното обезщетение за бременност и раждане – 410 дни, и размерът на обезщетението за отглеждане на дете до двегодишна възраст – 380 лв.;

• И през 2020 г. продължава да действа въведената през 2017 г. възможност за майките (осиновителките), които имат право да ползват отпуска при бременност и раждане до навършване на едногодишна възраст на детето, но не го използват, да се върнат на работа и да получават обезщетение от ДОО в размер 50 на сто от полагащото им се обезщетение при бременност и раждане;

• Запазва се режимът на изплащане на паричните обезщетения за временна неработоспособност съгласно чл. 40, ал. 5 от КСО – първите три работни дни от временната неработоспособност се изплащат от осигурителя, а от 4-ия ден на настъпване на неработоспособността - от ДОО;

•  Запазва се периодът, доходът за който се взема предвид при изчисляване размерите на краткосрочните обезщетения при временна неработоспособност – 18 календарни месеца, а при бременност и раждане, и безработица – 24 месеца;

•Запазва се размерът на еднократната помощ при смърт на осигурено лице –  540 лв.;

Относно пенсиите:

Определя се следният минимален размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване за 2020 г.:

1. от 1 януари до 30 юни – 219.43 лв.;

2. от 1 юли до 31 декември – 250 лв.

Промени в КСО

Част от направените промени в КСО са свързани с изпълнението  на стратегията за развитие на електронното управление в Националния осигурителен институт - „е-осигуряване” 2018-2023, и пътна карта за изпълнение на тази стратегия.

• изрично се регламентира видът на документите, които осигурителите следва да съхраняват с оглед защита на осигурителните права на гражданите, срокът за съхранение на тези документи, както и задължителната писмена форма на заявлението за предаване на тези документи в НОИ при прекратяване дейността на осигурителите без правоприемник;

Чл. 5 (7) Осигурителят е длъжен:

1. да съхранява за срок 50 години, считано от 1 януари на отчетния период, следващ отчетния период, за който се отнасят, ведомости за заплати, трудови договори, допълнителни споразумения, заповеди за назначаване, допълнителни споразумения/заповеди за преназначаване, заповеди за ползван неплатен отпуск общо над 30 работни дни в една календарна година, заповеди за прекратяване на трудови или служебни правоотношения; документите се съхраняват по реда, определен в Закона за Националния архивен фонд;

2. по искане на осигурено лице или негов представител да издава безплатно, в 14-дневен срок, документи за осигурителен стаж и/или осигурителен доход, и/или категория труд за периоди преди 1 януари 2000 г.;

3. по искане на длъжностните лица по чл. 40, ал. 3, чл. 54ж, ал. 1 и чл. 98, ал. 1 да издава безплатно, в 14-дневен срок, документи за осигурителен стаж и/или осигурителен доход, и/или категория труд на осигурени при него лица, както и да удостоверява факти и обстоятелства, свързани с такива документи;

4. (в сила от 1.01.2022 г) до 25-о число на месеца, следващ месеца на прекратяване на осигуряването, да представи на Националния осигурителен институт документ, удостоверяващ продължителността на осигурителния стаж от първа и/или втора категория труд, придобит при него от лицето; в документа осигурителят вписва и съответната разпоредба от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране и/или от Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране ,по която предлага да се зачете осигурителният стаж.

 (8) (в сила от 1.01.2022 г.) Съдържанието на документите по ал. 7, т. 2, 3 и 4 и редът за тяхното представяне се определят с инструкция, издадена от управителя на Националния осигурителен институт. Данните в документите се използват за отпускане и изчисляване на пенсиите, паричните обезщетения и помощите.

Чл. 5 (10) При прекратяване на дейността на осигурителите, които нямат правоприемник, документите по ал. 7, т. 1, както и неполучените от осигурените лица трудови книжки, издадени удостоверения за трудов/осигурителен стаж и осигурителен доход и други съхранени от осигурителите документи, въз основа на които може да се установи осигурителен стаж и/или осигурителен доход, и/или категория труд, се предават в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт въз основа на писмено заявление по образец, освен ако в закон е определен друг ред за съхраняването им.Заявлението се подава по ред, определен с инструкцията по ал. 13.

• изрично се регламентира в КСО срокът, в който длъжностното лице по пенсионно осигуряване следва да се произнесе по заявлението за отпускане/изменение на пенсия/добавка, който до момента е уреден в Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС).- изменение в чл. 98, ал. 1 КСО,

а) в т. 1 се създават изречения второ и трето: „Разпореждането се издава в срок до 4 месеца от подаването на заявлението или от получаването на необходимите документи и/или данни съгласно предвиденото в наредбата по чл. 106. В случаите на прилагане на международен договор, по който Република България е страна, или на европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност разпореждането се издава в срок до един месец от получаването на всички необходими документи и данни.“;

б) в т. 2 се създава изречение второ: „Разпореждането се издава в срок до един месец от получаването на всички необходими документи и данни.“

• В поредността на осигурителните доходи с оглед ограничаване до максималния месечен размер на осигурителния доход, е добавен осигурителният доход като лица, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица /чл. 4а, ал. 6, т. 4 и в чл. 6, ал. 11, т. 3 /

• С новата алинея 8 на чл. 33 от КСО, се регламентира обменът на информация между НОИ и НАП, като за разлика от съществуващата преди ал. 8 на чл. 5 от КСО, не се посочват изрично основанията за предоставяне на информация

„(8) Националният осигурителен институт осъществява текущ обмен на информация с Националната агенция за приходите във връзка с изпълнение на правомощията им по ред, определен с инструкция, издадена съвместно от управителя на Националния осигурителен институт и изпълнителния директор на Националната агенция за приходите.“

•  Думите „лична банкова сметка“ се заменят с „лична платежна сметка, обозначена с Международен номер на банкова сметка (International Bank Account Number – IBAN), водена от доставчик на платежни услуги, лицензиран от Българската народна банка, или от клон на доставчик на платежни услуги, осъществяващ дейност на територията на страната“  / Текстовете на чл. 40, ал. 3 и чл. 54ж, ал. 4 от КСО се привеждат в съответствие със Закона за платежните услуги и платежните системи (в сила от 6 март 2018 г.) и издадената на основание на този закон Наредба № 3 на БНБ от 18 април 2018 г./

• думите „едновременно с осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване“ се заменят с „в сроковете по чл. 7 от Кодекса за социално осигуряване“. / Промяната е в чл. 158 от КСО и В чл. 40, ал. 1, т. 1от ЗЗО / ЗБНЗОК за 2020 г/ .