гост-автор: Деяна Илиева
 

През юни 2011 година самолет Ту-134 се разбива край Петрозаводск. В катастрофата загиват 47 от 52 пътници и екипаж на борда. 
Според експертите, причината за катастрофата е погрешно взетото решение от екипажа да не се прави втори кръг и да се започне снижаване под установената безопасна височина при липса на видимост на наземните ориентири.

Как се е стигнало до погрешното решение? Командирът на полета предал управлението на самолета на щурмана, който "проявявал повишена активност и се намирал в лека степен на опиянение".

Как алкохолът е свързан с безопасността?
Изследванията показват, че при алкохол в кръвта до 0,5 промила се наблюдава отслабване на фините координационни движения, вниманието и съобразителността. Нарушава се възприятието за дистанция и скорост. Самоувереността, обаче, се повишава, а при комбинация с медикаменти проявите могат да бъдат много по-сериозни.
При концентрации от 0,3 до 0,9 промила рискът за транспортни злополуки е 7 пъти по-голям!
При леката степен на опиянение (от 0.5 до 1, 5 промила) има умерено изразени нарушения в движенията, лесна уморяемост, забавени реакции.
Според токсиколозите, такава степен на опиянение се характеризира с погрешна оценка на обстановката, склонност към повишена инициативност и недооценяване на риска при намалено чувство за отговорност.
От гледна точка на безопасността погрешните действия в критична ситуация могат да бъдат с разрушителни резултати - спомнете си разбиването на самолета.
 

Алкохолът на работното място
Употребата на алкохол преди или по време на работа все още е съществуващ проблем в редица фирми не само в България.
Данни от проучвания в рамките на Европейския съюз сочат, че в зависимост от държавите, секторите и професиите от 5 % до 20 % от работниците са зависими или изложени на риск да станат зависими от алкохола.
Най-често консумация на алкохол се среща в секторите строителство, транспорт, хотелиерство, ресторантьорство и кетъринг.
Редовната употреба на алкохол се оказва голяма сред земеделските работници, водачите на МПС, строителните работници, сервитьорите и барманите, както и работещи физически труд. 
Всички свързани с алкохола показатели са често обратнопропорционални на нивото на образование.
Колкото по-високо е нивото, толкова по-малка е вероятността работниците да пият. Висока степен на прекомерна консумация на алкохол се наблюдава, обаче, в някои държави сред професионални групи, като лекари и мениджъри.
Повечето европейски държави имат някакъв вид общо законодателство или договореност за забрана на консумацията на алкохол на работното място, но това е направено по различен начин.
В някои държави, включително България, се прилагат „дисциплинарни“ подходи за забрана на употребата на алкохол на работното място, заложени в кодексите на труда.
В други този въпрос се разглежда от законодателството по безопасност и здраве при работа като работодателят е длъжен да оцени риска и да приложи мерки.
В някои страни, като Белгия, Дания и Германия, употребата на алкохол на работното място е регулирана от колективни договорености. Много държави имат специални разпоредби за употребата на алкохол в чувствителните сектори и професии, като транспорт, строителство, здраве и образование, където злоупотребата с алкохол може да бъде особено опасна и да доведе до много неблагоприятни резултати.

Какво е българското законодателство относно употребата на алкохол
Както посочихме, в България въпросите, свързани с употреба на алкохол на работното място, са уредени в Кодекса на труда. Съгласно чл. 187 КТ нарушение на трудовата дисциплина е "явяване на работника или служителя на работа в състояние, което не му позволява да изпълнява възложените му задачи".
Съответно, в задълженията на работещите, описани в чл. 126, е включено и задължението работникът или служителят "да се явява на работа в състояние, което му позволява да изпълнява възложените задачи и да не употребява през работното време алкохол или друго упойващо вещество".
Това означава, че работодателят има право да наложи дисциплинарно наказание, което може да бъде забележка, предупреждение за уволнение, уволнение. 

Отделно от това има още една разпоредба в Кодекса на труда, свързана с употребата на алкохол - временно отстраняване от работа.
В чл. 199 е посочено, че "работодателят или непосредственият ръководител може да отстрани временно от работа работник или служител, който се явява в състояние, което не му позволява да изпълнява трудовите си задължения, употребява през работно време алкохол или друго силно упойващо средство".
Отстраняването продължава, докато работникът или служителят възстанови годността си да изпълнява определената му работа и за това време работещият не получава трудово възнаграждение.
С това текстовете свършват, като няма установени правила как точно се установява състоянието и как се преценява кога работникът е възстановил годността си. Няма предвиден ред и условия за извършване на проверката за употреба на алкохол.

Единствените изисквания в нашето законодателство, свързани с проверка за употреба на алкохол, има при транспортните работници.
Как на практика се урежда въпросът за проверки
Тъй като няма нормативни изисквания, остава в ръцете на работодателя да определи правилата за проверки. Това най-често става чрез длъжностната характеристика и с правилника за вътрешния трудов ред.
В някои случаи се прилагат специфични процедури, създаващи правила конкретно по отношение на употребата на алкохол на работното място.
Важен момент в тези писмени правила е определянето на начина, по който се извършва тестването. Проблемът тук идва от необходимостта да се намери равновесната точка.
От една страна - зачитането на правото на работника за неприкосновеност на личния живот и необходимостта от съгласие за такъв тест. От друга - опазването на живота и здравето, особено при дейности с висок риск.
 

Световната здравна организация (СЗО) препоръчва следните добри практики:
• Политика: Да има писмена политика, с която да бъдат запознати всички работещи. Тя да съдържа мерки за превенция, идентификация, консултиране и подробности за начина и момента, в който ще се предприемат дисциплинарни действия.
• Конфиденциалност: Строго съблюдаване на конфиденциалността.
• Качество: Методите за първоначален скрининг и потвърждение трябва да се основават на различни принципи на аналитичната химия. Тестовете да се извършват с калибрирани уреди по установени процедури.
• Консултации: Политиката да се разработи след консултации с работещите или техните представители.
• Преглед: Процедурите редовно да се преразглеждат и подобряват.
СЗО препоръчва още политиката в областта на алкохола на работното място да обхваща не само проверките, но и информационни и обучителни програми.
По отношение на проверките, важно е да отбележим още:
• Работещите трябва да са запознати с въведените правила относно начина за извършване на проверките, какви са отговорностите и санкциите при установена употреба.
• Работещите трябва да са дали съгласието си (например чрез декларация) да спазват въведените правила и да бъдат проверявани за употреба на алкохол.
• Трябва да се използват проверени и калибрирани технически средства. Да има ясно установени процедури за начина/технологията на извършване на проверката.
• При извършване на проверката, трябва да се спазват инструкциите на производителя за използване на техническите средства.

Има ли допустима граница за алкохол в кръвта на работното място?
Водени от законодателството, свързано с движение по пътищата, някои работещи смятат, че и на работното място може да има допустима граница.
Да припомним, че съгласно Закона за движение по пътищата на административно наказание подлежи водач, който е с концентрация на алкохол в кръвта от 0,5 до 1, 2 промила. Шофирането с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 промила е престъпление и в Наказателния кодекс е предвидено наказание лишаване от свобода до 1 година.
На работното място, обаче, ситуацията е различна. В свое тълкувателно решение по отношение на чл. 126, т.2* Висшият касационен съд казва следното:
"Работникът или служителят, поставяйки се сам под въздействието на алкохол, независимо от какъв вид и в какво количество, сам поставя живота и здравето си в опасност, когато това състояние е от естество да допринесе за настъпване на произшествие при работа и за трудова злополука."
От тази гледна точка, употребата на алкохол по време на работа, освен че представлява нарушение по чл.126, т.2 от КТ, представлява и "рисково, лекомислено и самонадеяно поведение на работещия".
Това особено е важно в случаите, когато работата е свързана с дейности, които са свързани с необходимост от прецизност и повишено внимание както за осигуряване на нормален работен процес, така и за осигуряване на безопасни условия на труд.
Алкохолът е наркотично средство, предизвикващо опияняване, с което се свързва както високият риск от болести, така и рискът от травми и смърт не само за пиещия, но и за околните.
Именно поради това, нулевата толерантност към алкохола на работното място е една от мерките, които водещите компании прилагат и следват.

* Решение №232/31.03.2010 по дело №227/2009 на ВКС, ГК, IV г.о.
 

 -----
Деяна Илиева e инженер-химик по "Безопасност на производствата'', доктор по „Ергономия и промишлен дизайн“, одитор на системи за управление на здравословни и безопасни условия на труд OHSAS 18001:2007. Активната й дейност е свързана с извършване на обучения, одити и консултации по здравословни и безопасни условия на труд. Един от авторите на информационния сайт https://otgovori.info/- онлайн информационна система, предназначена за специалистите по ЗБУТ

Илюстрация Party photo created by freepik - www.freepik.com