Събития след края на отчетния период - обновена

гост автор Мария Янчева

/Обновено с измененията на ЗКПО  чл.75, ал.3 и чл.79 ЗКПО (ДВ 97/06.12.2016г.) считано от 01.01.2017г.

Дейността на едно предприятие е непрекъснат процес и съвсем логично събитията, настъпващи след датата на годишния финансов отчет (ГФО), са свързани със събитията, които са отразени в него. Кога обаче тези нови факти трябва да намерят отражение в съставените вече отчети? И дали това отражение следва да се изрази в корекция на суми и признаване на нови суми или е достатъчно да бъде оповестена допълнителна информация?

Отговор на тези въпроси дават СС 10 “Събития, настъпили след датата на годишния финансов отчет” и МСС 10 “Събития след края на отчетния период”.

Събития след датата на ГФО (след края на отчетния период) са тези, които възникват в периода между края на отчетния период и датата, на която финансовите отчети са одобрени за публикуване (утвърдени за издаване).

Датата на ГФО е  последната дата от отчетния период, за който е съставен отчета. В общия случай в България това е 31 декември. Възможно е тази дата да е различна, например в случаи на прекратяване на дейността при ликвидация или ако закон изисква съставяне на ГФО към друга дата.

Дата на официално одобрение за публикуване (дата на утвърждаване за издаване) е датата, на която управляващият орган на предприятието взема решение за публикуване (издаване) на ГФО. Тази дата зависи от структурата на управление, от уставните и процедурни правила на предприятията за изготвяне на финансови отчети, както и от нормативните изисквания. Когато има изискване тези отчети да бъдат одобрени от собствениците или от надзорен орган след тяхното публикуване (издаване), то:

- Датата на официалното одобрение за публикуване е датата на първоначалното им публикуване, а не датата, на която те са били одобрени за публикуване от собствениците или надзорния орган (СС 10, §2); или

- Датата на утвърждаване за издаване е датата на издаването им ръководството на предприятието, а не датата, на която те са били одобрени от собствениците или надзорния орган (МСС 10, §5 и §6).

Събитията след края на отчетния период могат да бъдат два вида – коригиращи и некоригиращи.

Коригиращите събития доказват условия, които са съществували към края на отчетния период, макар че са възникнали след това. Поради тази причина те следва да бъдат признати във финансовите отчети чрез коригиране на вече представени суми или чрез представяне на нови статии. Актуализират се и съответните оповестявания. Примери:

  • Решение по съдебен спор, влязло в сила след датата на финансовите отчети, което потвърждава вземания или задължения към тази дата, които не са били признати или са били признати в различни размери;

 

  • Заличаване на търговски партньор, с когото предприятиието има неудовлетворени разчети към датата на финансовите отчети;

 

  • Получаване на надеждна информация след датата на финансовите отчети, която показва, че има активи, които към тази дата са били обезценени (например продажба на материални запаси след датата на ГФО, която може да покаже нетната им реализируема стойност към края на отчетния период;

 

  • Събития, които конкретизират стойности, за които предприятието е ползвало приблизителни оценки към датата на финансовите отчети (например установяване на постъпления от активи, продадени преди края на отчетния период);

 

  • Установяване на измама или грешка, показващи че финансовите отчети не са верни.

Изключително важно изискване и на двата стандарта (национален и международен) е да не се съставят финансови отчети на основата на принципа на действащо предприятие, ако след края на отчетния период ръководството вземе решение да ликвидира предприятието или да преустанови дейността му.

Некоригиращите събития са показателни за условия, настъпили след края на отчетния период. В такива случаи предприятията не следва да коригират признати суми или да признават нови статии във финансовите отчети. Но когато тези събития са важни за дейността, съществени за решенията, които ползвателите на информацията биха взели въз основа на отчетите, се оповестява естеството на събитията и прибилизителна оценка на техния финансов ефект или изявление, че такава оценка не може да се направи. Примери:

  • Значима бизнес комбинация, осъществена след датата на финансовите отчети;

 

  • Приемане на план за преструктуриране на дейността след датата на финансовите отчети;

 

  • Необичайно големи промени на цени или валутни курсове след датата на финансовите отчети;

 

  • Промени в данъчното законодателство, които имат съществен ефект върху активите и пасивите по отсрочени данъци;

 

  • Погиване на важни за предприятието активи след датата на финансовите отчети;

 

  • Значителни обвързвания на предприятието, поемане на ангажименти или условни пасиви след датата на финансовите отчети (например издаване на значителни гаранции);

 

  • Започване на съществен съдебен спор, произтичащ от събития, настъпили след датата на финансовите отчети.

Предложените или декларирани дивиденти след датата на финансовите отчети не следва да се признават като задължение към края на отчетния период, но следва да бъдат оповестени в приложението.

В практиката може да случи така, че финансовите отчети да се одобрят за публикуване (издаване) след изтичане на срока за подаване на годишна данъчна декларация (ГДД) по чл.92 ЗКПО. Декларацията се подава до 31 март на следващата година, а одобрението на отчетите от ръководството може да е след тази дата, тъй като то е ограничено във времето единствено от срока за публикуване на ГФО, а именно до 30 юни следващата година (чл.38 ЗС). Изненадващо с чл.245 от Търговския закон е въведено изискване само по отношение на акционерните дружества да съставят ГФО до 31 март.

Възможно е възникнали коригиращи събития след крайния срок за подаване на ГДД да променят счетоводния финансов резултат, който е база за данъчно преобразуване и определяне на данъчния финансов резултат. В ЗКПО не бе предвиден специален ред за корекция на ГДД на това основание. Следователно оставаше единствено възможността промяната да се отрази по реда за коригиране на счетоводни грешки съгласно чл.75 ЗКПО.

Считано от 01.01.2017г. това е и нормативно уредено с изменението на чл.75, ал.3 и чл.79 ЗКПО (ДВ 97/06.12.2016г.). Когато промяната е свързана с предходната година е предвидена възможност за подаване на коригираща данъчна декларация до 30 септември на текущата година. След този срок изменение може да се направи като  писмено се уведомява компетентния орган по приходите, който има задължението в 30- дневен срок да предприеме действия и да актуализира данъчния финансов резултат.

С изрична разпоредба е допуснато този режим да се приложи и по отношение на възникнали коригиращи събития за 2016г., като предприятията могат еднократно да подадат коригираща ГДД до 30.09.2017г. Приложението на чл.75 ЗКПО е обвързано и с начисляване на лихви, в случай че корекцията води до увеличение (или възникване) на дължим корпоративен данък, считано от датата, на която е следвало да бъде внесен данъка за предходната година (чл.80 ЗКПО).    

Основни разпоредби от ЗКПО, използвани в текста:

Чл.75(3) (Изм., в сила от 01.01.2017г.) В случаите по ал. 1 при откриване през текущата година на счетоводна грешка, свързана с предходната година, за която е подадена годишна данъчна декларация и законоустановеният срок за подаването й е изтекъл, данъчно задълженото лице може еднократно в срок до 30 септември на текущата година да коригира данъчния финансов резултат и данъчното задължение чрез подаване на нова декларация. В останалите случаи по ал. 1 данъчно задълженото лице уведомява писмено компетентния орган по приходите, който в 30-дневен срок от получаване на уведомлението предприема действия за промяна на данъчния финансов резултат и на задължението за съответния данъчен период.

Чл. 79. (Изм. в сила от 01.01.2017г.) Разпоредбите на тази глава се прилагат и за грешки, различни от счетоводни грешки, включително за грешки при преобразуване на счетоводния финансов резултат за целите на определяне на данъчния финансов резултат, както и за коригиращи събития по смисъла на приложимите счетоводни стандарти.

§ 50. При откриване през 2017 г. на счетоводни или други грешки и при отразяване на коригиращи събития по смисъла на приложимите счетоводни стандарти, свързани с 2016 г., данъчно задълженото лице може еднократно в срок до 30 септември 2017 г. да коригира данъчния финансов резултат и данъчното задължение чрез подаване на нова декларация за 2016 г.

 

 

 

 

 

---------------

Мария Янчева е управител на Счетоводна кантора АРКФИН, office@arcfin.org

Илюстрация:Designed by Freepik


Настоящото изложение има информативен и опознавателен характер. Изразява личното професионално мнение на авторите на сайта и не представлява конкретен съвет или консултация

Напиши коментар