гост-автор Боряна Георгиева

Трудовият договор за определени дни от месеца и допълнителният трудов договор са все повече популярни като форми на заетост.

Между тях обаче има разлики, които ще се опитаме да посочим в настоящето изложение.

• Договорът за определени дни /на основание чл.114 от КТ/ може да бъде както основен така и допълнителен трудов договор, докато договорът по чл.111 от КТ може да бъде само допълнителен трудов договор т.е трябва да има наличен основен договор, за да бъде сключен

Чл. 114 от КТ  Трудов договор може да се сключва и за работа през определени дни от месеца, като това време се признава за трудов стаж.

Чл. 111. от КТ Работникът или служителят може да сключва трудови договори и с други работодатели за извършване на работа извън установеното за него работно време по основното трудово правоотношение (външно съвместителство), освен ако не е уговорено друго в индивидуалния му трудов договор по основното му трудово правоотношение.

• Договорът на основание чл.114 от КТ е само за определени дни от месеца т.е отработването по него на всички работни дни от месеца е неправилно и незаконосъобразно. От своя страна договорът на основание чл.111 от КТ изисква отработването през целия месец на договорените часове по трудовото правоотношение.

Тук има едно разграничение,което твърде често в практиката  е повод за грешки.

Основното правоотношение не е това възникнало с повече договорени часове по трудов договор, а първото възникнало по време. Това означава, че  дори договорът по чл.111 да бъде сключен за 8 часа, той си остава допълнителен, а не основен договор.

При договора по чл.114 се плаща на ден, а не на месец затова е редно при сключването му да се упомене дали е допълнителен договор или основен. Възможно е служител да има два трудови договори по чл.114 от КТ, от които единият да е основен, а другият допълнителен. Затова е важно те да се обвържат със съответното нормативно основание.

• Разпоредбата на чл.113 от КТ визира един важен момент при изпълняването на трудовото правоотношение при договора по чл.111- писмено съгласие пред работодателя, страна по допълнителното правоотношение.

Чл. 113. (1) Максималната продължителност на работното време по трудов договор за допълнителен труд заедно с продължителността на работното време по основното трудово правоотношение при подневно изчисляване не може да бъде повече от:

1. 40 часа седмично - за ненавършилите 18-годишна възраст работници и служители;

2. 48 часа седмично - за другите работници и служители.

(2)При изричното им писмено съгласие работниците и служителите по ал. 1, т. 2 могат да работят и повече от 48 часа.

(3) Работникът или служителят по чл. 110 и 111 дава писменото си съгласие за работа повече от 48 часа седмично на работодателя, при когото работи. В случай че работникът или служителят не даде съгласие, той не може да бъде задължен да работи повече от 48 часа седмично, като отказът му не може да доведе до настъпване на неблагоприятни последици за него.

(4) Писменото съгласие на работника или служителя по чл. 111 за работа повече от 48 часа седмично се дава на работодателя - страна по трудовия договор за допълнителен труд.

(5) В случаите по ал. 3 и 4 продължителността на работното време се изчислява за период не по-дълъг от 4 месеца.

(6) Във всички случаи на полагане на допълнителен труд общата продължителност на работното време не може да нарушава непрекъснатата минимална междудневна и седмична почивка, установена с този кодекс.

(7) Работодателите водят документация за всеки работник или служител, който работи повече от 48 часа седмично. Документацията се държи на разположение на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", която от съображения, свързани с безопасността и/или здравето на работниците и служителите, може да забранява или ограничава възможността за превишаване на седмичната продължителност на работното време.

(8) При поискване работодателите предоставят на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" информация за случаите, в които работниците и служителите са дали съгласие да работят повече от 48 часа седмично.

Видно от разпоредбата служителите, назначени на допълнителен договор на основание чл.111 и чл.110 от Кодекса на труда могат да работят повече от 48 седмично при спазване на междудневните и междуседмичните почивки по КТ, само ако са декларирали писмено съгласие пред работодателя, страна по допълнителното правоотношение.Тази алинея не задължава служителите назначени на допълнителен договор на основание чл.114 от КТ да декларират подобно съгласие.

Декларирането съгласие по чл.113 ал.3 от КТ важи за период максимум 4/четири/месеца т.е дори в предприятието да е в режим на шест месечно сумирано отчитане на работното време за служителите назначени по чл.111 и чл.110 от Кодекса на труда отчитането може да бъде на максимален период от 4/четири/ месеца .Такова ограничение няма при договора на основание чл.114 от Кодекса на труда.

• Договорите за допълнителен труд на основание  чл.114,чл.111 и чл.110 от Кодекса на труда ползват едно специфично прекратяване на основание чл.334

Чл. 334.  Освен в предвидените в този кодекс случаи трудовият договор за допълнителен труд (чл. 110, 111 и 114) и трудовият договор с условие за стажуване по чл. 233б, ал. 1 може да бъде прекратен от работника или служителя или от работодателя и с предизвестие от 15 дни.

(2) При уволнение по предходната алинея не се прилага чл. 333.

От това основание не може да се ползва договор по чл.114 когато не е допълнителен трудов договор

-------------------

Боряна Георгиева е Специалист ТРЗ,основател на Група на практикуващи ТРЗ и ЛС във Фейсбук

Илюстрация: Designed by Freepik