автор: Боряна Георгиева

В практиката не са редки случаите, в които на служителя се налага непланирано да отсъства от работа или отсъствията му превишават полагаемия платен отпуск за година.

В тези случаи може да се ползва т.нар. неплатен отпуск.

Чл. 160.(1) КТ Работодателят по искане на работника или служителя може да му разреши неплатен отпуск независимо от това, дали е ползувал или не платения си годишен отпуск и независимо от продължителността на трудовия му стаж

.......
(3) (Неплатеният отпуск до 30 работни дни в една календарна година се признава за трудов стаж, а над 30 работни дни - само ако това е предвидено в този кодекс, в друг закон или в акт на Министерския съвет.

Да уточним кои са основните особености:

- Неплатеният отпуск може да се ползва преди или след използването на платения годишен отпуск.

Много често специалистите не познават тази тънкост в закона и смятат,че е задължително използването на платен отпуск преди неплатения отпуск.

-Неплатеният отпуск може да бъде разрешен и над 30 работни дни за календарна година,но за стаж се зачита само 30 работни дни за година.

В този случай периодът над 30 работни дни се изважда от общия трудов стаж при приключване на трудовия му договор и се вписва отзад в трудова книжка в графа “Време незачитащо се за трудов стаж“. Там се вписва период „от-до“ и се смята времето без стаж в календарни дни.
В тези случаи се издава образец УП-3 за действителния стаж, а в книжката не се записва равенство между осигурителния и трудовия стаж.

Когато служителят ползва отпуска за периода 01 декември- 31 януари, му се зачитат:

22 работни дни / ако предположим,че декември е с 22 работни дни/ и

21 работни дни през януари, тъй като полагаемият неплатен отпуск зачитащ се за стаж е по 30 работни дни за всяка календарна година

-Неплатеният отпуск може да бъде само и единствено по искане на работника.

Тук объркването идва от чл.40 от ЗЗО който гласи следното:

„б) за лицата в неплатен отпуск, които не подлежат на осигуряване на друго основание, вноската се определя върху половината от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване; вноската е изцяло за сметка на осигуреното лице - когато неплатеният отпуск е по негово желание, и за сметка на работодателя - когато неплатеният отпуск е за отглеждане на дете по реда на чл. 167а от Кодекса на труда или поради производствена необходимост и престой; вноската се внася чрез съответното предприятие или организация до 25-о число на месеца, следващ този, за който се отнася;“

Съгласно чл.267 ал.2 от КТ „При престой по вина на работника или служителя той няма право на трудово възнаграждение за времето на престоя.“ -има възможност работникът да ползва неплатено отсъствие, но след доказването по коя вина е престоят и издаването на заповед във връзка с това.

Съгласно чл.173, ал.4 от КТ поради престой работодателят може да задължи работника да ползва платен отпуск а не неплатен такъв.

Неплатеният отпуск за гледане на дете на основание чл.167а от КТ

Съгласно чл.167а КТ

След използването на отпуските по чл. 164, ал. 1 всеки от родителите (осиновителите), ако работят по трудово правоотношение и детето не е настанено в заведение на пълна държавна издръжка, при поискване има право да ползва неплатен отпуск в размер 6 месеца за отглеждане на дете до навършване на 8-годишна възраст. Всеки от родителите (осиновителите) може да ползва до 5 месеца от отпуска на другия родител (осиновител) с негово съгласие.

• Този отпуск се зачита за трудов и осигурителен стаж и е по-желание на работника,който е длъжен да входира заявление/молба при работодателя минимум 10 работни  дни преди началната дата на отпуска.
• Полагащият се на работника  размер на отпуска може да се ползва изцяло или на части с продължителност най-малко 5 работни дни.
• Когато са налице условията за ползване на отпуск по чл. 167а от КТ, работодателят издава заповед по образец за ползване на отпуска. Ако лицето няма право на такъв отпуск, работодателят писмено го уведомява за това с писмо по образец (чл. 49, ал. 1 от НРВПО).
• Здравната осигуровка е за сметка на работодателя на основание чл.40 от ЗЗО.
• Работодателят отчита използвания отпуск по чл. 167а КТ в специална книга (чл. 49, ал. 7 НРВПО).

Внасяне на здравните осигуровки

Без значение за какъв период е неплатения отпуск на основание чл.160 от КТ, ако е по искане на работника и той не е осигурен на друго основание, здравната осигуровка е за сметка на работника. Тя се внася чрез работодателя, поради което е задължително подписването на декларация относно дължимостта на здравната осигуровка.

Отразяване на неплатения отпуск в декларация обр. № 1

В декларация обр. № 1 дните в неплатен отпуск зачитащ се за трудов стаж се подава в точка 16.4 с код на осигуряване според основанието на договора/в масовия случай 01,03,04/.

При преминаване на 30 дни, зачитащи се за стаж дните с осигуряване се прекъсват и се подава нова допълнителна декларация с код 28.

Важно е да се знае,че декларация с код 28 се подава само за лица ползващи неплатен отпуск незачитащ се за трудов стаж, които дължат ЗОВ за периода на отпуска. Код за вид осигурен 28 се използва ако няма данни по точки 16 и данните по декларация обр. № 1 са само за здравно осигуряване.

Подава ли се Декларация образец 1, когато по време на неплатения отпуск, лицето е осигурено по трудово правоотношение с друг работодател?

Ето част от писмо на НАП Изх. № 92-00-4 от 16.03.2011 г

.......

В случая, осигуряването на Вашия служител по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО – по трудово правоотношение с друг работодател, е достатъчно основание, за да отпадне задължението за внасяне на здравнооосигурителни вноски за периода на неплатения отпуск, ползван по основния трудов договор. Независимо, че за посочения период здравноосигурителни вноски от основния работодател ……. не се дължат, следва да подавате данни с декларация образец № 1 за периода на неплатения отпуск, който се зачита за осигурителен стаж. При попълване на декларацията дните в неплатен отпуск, които се зачитат за осигурителен стаж (до 30 работни дни през една календарна година – чл. 9, ал. 2, т. 3 от КСО) следва да отразите в т. 16.4 „Дни без осигурителни вноски, зачетени за осигурителен стаж”, в т. 15 „Ден, в който осигуряването е прекратено” трябва да се посочи последният ден в осигуряване, а полетата на т. 27 „Доход, върху който се дължат вноски само за здравно осигуряване” и т. 28 – процент осигурителни вноски за здравно осигуряване върху сумата в т. 27 не се попълват.

Декларация образец № 1 за времето след 30-я работен ден в неплатен отпуск, който не се зачита за осигурителен стаж по смисъла на КСО, се подава, когато лицето не е осигурено на друго основание и работодателят следва да го осигурява здравно по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1, буква „б” от ЗЗО. В тази хипотеза в полето на т. 12 „Вид осигурен” се попълва код 28 – за лица, които внасят само здравноосигурителни вноски. В този случай се попълват полетата на точки 2, 3, 4, 5 (5.1, 5.2, 5.3), 6 7, 13, 14, 27 и 28 от декларацията.

Във Вашия случай, доколкото посочвате, че лицето е осигурено здравно от друг работодател, декларация образец № 1 за неплатения отпуск след 30-я работен ден не следва да подавате, тъй като за това време здравноосигурителни вноски по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1, буква „б” от ЗЗО не се дължат. Данните за здравното осигуряване на лицето за целия период на неплатения отпуск, включително този, който не се зачита за осигурителен стаж, ще постъпват в информационната система на НАП чрез декларация образец № 1, която е задължен да подава другият работодател съгласно чл. 5, ал. 4 от КСО във връзка с чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО – на база изплащаното от него трудово възнагараждение.  

----------------------

Боряна Георгиева е Специалист ТРЗ,основател на Група на практикуващи ТРЗ и ЛС във Фейсбук

Илюстрация: Designed by Freepik