Ще плащаме ли допълнителна задължителна здравна застраховка  ?

Отговорът е ДА, ако бъде приет модел Б от предложените два варианта за промяна в здравноосигурителния модел

Допълнително задължително здравно осигуряване и пълна демонополизация на касата са двата варианта за промени в здравноосигурителния модел, представени днес на национална кръгла маса в София.

На страницата на Министерството на здравеопазването е поместена презентацията  на министъра на здравеопазването, в която могат да се прочетат  двата варианта за промяна, които тепърва ще се обсъждат и променят.

Целта е да се повиши удовлетвореността на пациентите, да се подобри ефективността на използването на средствата в здравната система, да се оптимизира структурата и разпределението на болничните ресурси и да се преодолеят териториалните дисбаланси в системата

Кратка характеристика на действаща здравна система –

В момента съществува Солидарен задължителен осигурителен фонд, който се характеризира със следното:

• Задължителна осигурителна вноска – 8% върху доходите. 
• Персонални вноски, съхранявани в неперсонализирани сметки;
• Държавата заплаща за определени категории и групи от населението;
• Средствата се разходват солидарно;
• Сметката се заплаща от НЗОК изцяло за сметка на солидарния осигурителен фонд;
• Пациентът доплаща за леглодни;
• Пациентът не получава сметка (единствено касов бон за заплатени леглодни);
• Доброволни застраховки – такава има едва 11% от населението над 18 години (2017);

Недостатъци: Съществуват безотчетни и/или нерегламентирани плащания, както и редица (полу-) регламентирани доплащания за услуги, които пациентът е задължен да избере, независимо дали желае или не .Нарастване на публичните средства за здравеопазване без постигане на желаните медицински резултати и удовлетвореност от пациентите за ефекта от лечението

Модел A - незабавна конкуренция на НЗОК със застрахователи

Особености

• Двустълбов модел – задължително осигуряване срещу 8% и допълнително доброволно застраховане
   
• Конкуренция за финансиране между НЗОК и застрахователите;
   
• Времевият хоризонт за реализирането обаче е още в хода на 2019 г. с възникването на застрахователно дружество, което да покрие изискванията за работа на конкурентен принцип с НЗОК. От този момент здравните вноски на записаните при застраховател пациенти се прехвърлят не към НЗОК, а към съответния застраховател. При фалит на застраховател пациентите ще се обслужват от НЗОК или гаранционен фонд за определен период от време до избор на нов застраховател/осигурител.
   
• НЗОК и застрахователите се договарят пряко за предоставянето на здравни услуги с лечебните заведения. НЗОК и застрахователите сключват договори с изпълнителите на медицински услуги на конкурентен принцип;
   
• НЗОК има същия статут като застрахователите и става напълно конкурентна.
   
• НАП акумулира вноските на всички здравноосигурени пациенти, и превежда вноските на месечна база към НЗОК или застрахователя за записаните пациенти, като се определят задължителни изисквания за застрахователите, на които те да отговарят.
   

Участници в модел А
Застрахователи
Национална здравноосигурителна каса (НЗОК)
Национална агенция за приходите (НАП)

Модел Б- преминаване към персонализиран здравно-осигурителен модел

Най-съществената характеристика на новия здравен модел е преминаването от чисто солидарен осигурителен модел към персонализиран здравно-осигурителен модел.

• Финансирането на новата здравна система модел Б е базирано на съчетаване на три стълба, гарантиращо нейната устойчивост и възможност за бъдещо развитие. Ще се изгради смесена система на финансиране с няколко нива на защита на гражданите. : 
   

• Първи стълб – Задължително осигуряване – 8%-но здравно осигуряване;
• Втори стълб - Задължително здравно застраховане – задължителна за всички здравна застраховка с фиксирана премия;
• Трети стълб - Доброволно здравно застраховане – класическо застраховане
 

Особености

• Всеки осигуряващ ще заплаща Задължителна здравна осигуровка - 8% от дохода (2018 г. - от 40 до 208 лв.; средно 88 лв. месечно);

• При стартиране на системата вариант Б - НЗОК ще бъде единственият осигурител.

• Всеки задължително здравно осигурен е длъжен да се застрахова допълнително за покриване на лечение (Критични заболявания и злополуки) от обхвата на основния пакет; Сумата предстои да се дискутира, в публичното пространство се заговори за допълнителна здравна застраховка в размер на 12 лв на месец

• Застрахователната премия не зависи от доходите на лицето;

• Застрахователната премия се изплаща еднократно за годината или на месечни вноски.

• Застрахователите нямат право да отказват застраховане на здравно осигурен. Забранява се селектирането на клиенти;

• Гражданите имат право свободно да избират и да променят своя застраховател
по ред, предвиден в Кодекса за застраховане;

• Държавата покрива застраховките на пенсионери, безработни, социално слаби и деца. Държавните служители сами ще заплащат допълнителната задължителна застраховка.

Критична линия

• Периодично се определя Критична линия или Гранична стойност – сума, над която еднократната сметка за престой и лечение в болнично заведение се заплаща от задължителната застраховка.

• Ако сумата не надхвърля критичната линия, сметката се заплаща съвместно от осигурителя (Здравната каса) и пациента (co-payment).

• Периодично, при промяна на националните цени за лечение в болничните заведения, се определя нова Гранична линия.

Публичните разходи за здравеопазване нарастват от 810 млн.лв. през 1998 г. до 4,3 млрд.лв. през 2017 г. Съответно техният дял в БВП е от 3,1 % до 4,6 %. По данни на различни проучвания на ЕС, Световна банка и СЗО, съотношението между публични и частни разходи за здраве се измества в посока на увеличение на частните за сметка на публичните разходи.

Илюстрация: Designed by Freepik