Честит празник, скъпи колеги!

Пожелаваме Ви усърдие и прецизност, за да поддържате баланса не само в отчетите, но и в живота!

Знаем, че Вашият „кредит“ често е умора и стрес, затова не забравяйте да компенсирате с „дебит“ на радост и спокойствие. И винаги си спомняйте, че всяка взета монета има своята цена, но и всяка изгубена възможност също носи урок!

За всички, които искат да знаят повече , имаме специален подарък: при направен годишен абонамент в ZnamKak.com ще получите един месец допълнително безплатно! Офертата важи до края на утрешния ден.

И нека всеки отчет да завършва с положителен резултат — както в професионален, така и в личен план! 

Урок по счетоводство от Лука Пачиоли / Luca Pacioli Napolitano/

Вратата на офиса тихо се затвори, оставяйки двамата сами в стаята. Мъдрият монах седна бавно и огледа младия човек пред себе си.
— Благодаря ти, че намери време за среща, маестро Пачиоли! — Очите на изтощения счетоводител бяха уморени и изпълнени с отчаяние.
— Какво те тревожи, синко? — попита Лука с онази топла усмивка, която можеше да успокои дори бурно море.
Младият мъж въздъхна тежко и се облегна назад.
— Маестро, писнало ми е!. Всеки ден се боря с купища документи и справки, недоволни клиенти и непрекъснати нормативни промени. Вече не знам как да се справя. Честно казано, мисля да зарежа всичко и да стана... фермер! Да гледам домати.
Пачиоли се засмя тихо и заразително, сякаш беше чул най-забавния виц на света.
— Ах, домати... Прекрасна идея! Но да знаеш — дори и доматите се нуждаят от добър счетоводител, иначе добрата реколта ще остане само в сънищата ти. — Той се облегна на стола и добави с усмивка: — Виж, синко, животът не се променя толкова много, колкото си мислиш. Знаеш ли, че когато написах моята „Summa de arithmetica“ през 1494 г., хората също се оплакваха от несигурността? — каза Пачиоли с усмивка. — Дори тогава, във Венеция, всеки се чудеше какво предстои утре и дали ще могат да се справят с новите предизвикателства.
Младият мъж го погледна с недоверие.
— Наистина ли? Но това беше преди повече от петстотин години!
— О, да, преди пет века. — Лука се усмихна и потърка брадата си. — Но принципите си остават същите. В моя трактат „Трактат за сметките и записванията“ обясних как всяка транзакция има две страни — дебит и кредит. Балансът е вечен, независимо дали говорим за търговци във Венеция от XV век или за счетоводители в Бургас през XXI век.
Младият счетоводител се засмя слабо, усещайки как напрежението започва да отстъпва.
— Но какво да правя, когато клиентите искат невъзможното, когато законите се сменят като модни тенденции, а аз трябва да бъда перфектен всеки път?
— Виж, знам как се чувстваш. Когато аз работех с Леонардо да Винчи — да, онзи Леонардо — той често ме тормозеше с въпроси за пропорции и златно сечение. — старецът се усмихна носталгично. — Но ние намирахме решение, защото разбирахме, че всяка задача е въпрос на баланс. Клиентите ти, младият ми приятелю, искат сигурност. Ако им дадеш спокойствие и яснота, те ще бъдат доволни. А законите? Е, те винаги ще се променят.
— Но, маестро, как да балансирам, когато всичко се променя толкова бързо? — попита младият мъж. — И как да запазя спокойствието си?
Лука го погледна сериозно и с лек хумор в очите.
— Балансът е нещо повече от цифри. Когато написах за двойното счетоводно записване, имах предвид не само да записваш правилно транзакциите, но и да пазиш вътрешния си мир. Винаги си спомняй: всяка взета монета има своята цена, но и всяка изгубена възможност също носи урок.
Младият счетоводител се замисли за миг, после кимна.
— Значи казваш, че трябва да намеря баланса в себе си, както и в сметките?
— Точно така, синко. — монахът се усмихна топло. — Двойното счетоводство не е просто за цифри — то е философия на живота. Ако твоят кредит е умора и стрес, намери начин да компенсираш с дебит на радост и спокойствие. И не забравяй: виното в края на деня е отличен балансиращ актив.
Двамата се разсмяха искрено, а младият счетоводител почувства как тежестта на деня се разсейва.
— Благодаря ти, маестро. Ще се опитам да намеря този баланс и... може би да си купя бутилка добро червено вино.
— Мъдър избор! — усмихна се Пачиоли и го потупа по рамото. — И помни, синко: ако всеки ден балансираш живота си, както балансираш сметките, няма как да се провалиш. Но ако не се получи... винаги можеш да си гледаш домати.
И с тези думи Лука Пачиоли излезе от офиса с чувство на удовлетворение, знаейки, че за пореден път е успял да вдъхне късче мъдрост от XV век в един объркан счетоводител от XXI век в България.

-------------