На 15 септември 2025 г. НАП публикува Общо становище относно данъчното третиране на социалните разходи под формата на ваучери за храна на електронен носител, № ВК-30-12532/09.09.2025 г.  

Документът е 17 страници и цели да уеднакви практиката по прилагане на новите правила, действащи от 01.01.2024 г. когато беше въведен режимът на електронните ваучери. В края на документа се казва, че предходни становища и установената с тях практика във връзка данъчното третиране на ваучерите за храна и най-вече изследване на условието за общодостъпност на социалната придобивка не са изоставени, доколкото не са в разрез с посоченото в настоящото становище.

Електронните ваучери за храна не са електронни пари; те се предоставят чрез оператор на физически или виртуален носител и се използват само за храна/хранителни продукти при партньори на оператора. Това разграничение избягва спорно третиране и очертава приложното поле.

Основният акцент е върху принципа на общодостъпност – всички наети лица трябва да имат равен достъп до придобивката. За да се гарантира това, НАП определя три допустими подхода за предоставяне на ваучерите.

1.1. Критерий за разпределение на ваучерите за храна

За да е изпълнено изискването за общодостъпност, социалната придобивка под формата на ваучери за храна трябва да е достъпна за всички наети лица и да се предоставя на ясна и еднаква база. НАП допуска три принципни подхода:

Подход 1: Фиксиран месечен размер

Всеки нает получава еднакъв фиксиран размер (най-често 200 лв.), независимо дали е отработил дни през месеца.

Сумата може да се съобрази с договореното работно време:

Служител на 8-часов ден → 200 лв.

Служител на 4-часов ден → 100 лв.

При 5-дневна седмица → 200 лв.; при 2 дни седмично → 2/5 от сумата.

При този подход ваучери се дължат и при 0 отработени дни (напр. платен отпуск, болничен), стига лицето да има качеството „наето“ през разглеждания месец.

Подход 2: Размер за отработен ден/час

Ваучерите се предоставят само на лицата с отработени дни/часове.

Решението на работодателя трябва да определя точно колко лв. се полагат на ден или час.

Пример: 5 лв. на ден, при 22 работни дни:

Лице с 22 дни → 110 лв.

Лице с 20 дни → 100 лв.

Особеност:

В становището НАП изрично посочва, че при електронните ваучери има особеност, която не съществуваше при хартиените.
Докато при хартиените работодателят можеше да предостави повече от 200 лв., при електронните това е изключено – по силата на Наредба № 7 операторите не могат да заредят над 200 лв. на лице месечно.
Така ограничението вече е абсолютно и контролирано технически, а лимитът от 200 лв. не може да бъде надхвърлян.

Пример: 10 лв./ден при 23 работни дни = 230 лв., но реално се дават 200 лв.

Допустим е и вариантът сумата да се изчислява като 200 лв. ÷ броя работни дни за месеца:

Май 2025 (19 дни) → 10,53 лв./ден

Юни 2025 (21 дни) → 9,52 лв./ден

Юли 2025 (23 дни) → 8,70 лв./ден

Във вътрешния акт (заповед/решение) трябва изрично да са фиксирани базата (ден/час) и размерът на ставката, както и правило за пропорционално намаляване при непълен работен ден (напр. 4 часа = 1/2 от ставка за 8 часа).
Ако се ползва фиксирана ставка на ден, евентуалната „горница“ над 200 лв. в месеци с повече работни дни трябва да е пренебрежимо малка като относителен и абсолютен размер.
При варианта „200 лв. ÷ работни дни“ е добре да се опише предварително правило за разпределяне на разликите от закръгляне (до втория знак), за да има предвидимост и равнопоставеност.

 

Подход 3: Смесен

Всеки получава фиксиран месечен размер под 200 лв. (например 100 лв.).

Допълнително се начисляват ваучери за отработени дни/часове.

Общата сума на лице за месец не може да надвишава 200 лв.

Пример: фиксирани 100 лв. + Х лв. за всеки отработен ден (до достигане на 200 лв.).

1.2. Изпълнение на изискването за общодостъпност при новопостъпили и напуснали служители

Новопостъпили служители

При Подход 1 и Подход 3 – ваучерите се предоставят пропорционално на времето от месеца, през което лицето е имало качеството на „наето лице“. Това не означава, че са на база отработен ден/час.

При Подход 2 – за месеца на постъпване ваучерите се предоставят според реално отработените дни/часове.

Напуснали служители

При Подход 1 и Подход 3 – ваучерите се изчисляват пропорционално на времето от месеца, през което лицето е имало качеството „наето лице“.

При Подход 2 възниква особеност: ваучерите за месец Х обикновено се предоставят в началото на месец Х+1. Възможно е към този момент лицето вече да е напуснало.

В тези случаи НАП допуска три равнопоставени варианта:

• Зареждане на ваучери пропорционално на времето, през което лицето е било наето през последния месец.
• Предоставяне на парична равностойност вместо ваучери (чл. 205 ЗКПО).
• Непредоставяне на ваучери, ако към датата на зареждане лицето вече не е наето.

Избраният вариант трябва да се прилага последователно за всички напуснали, а решението да е ясно разписано в акт на работодателя или в решение на общото събрание, за да е спазен принципът на общодостъпност.

1.3. Право на избор между различни социални придобивки

Когато работодателят предоставя повече от един вид социални придобивки (например ваучери за храна, столово хранене, кетъринг и др.), принципът на общодостъпност се счита за спазен, ако:

• всички наети лица имат право да изберат между тях;
• придобивките са в еднакъв или съпоставим размер;
• изборът е доброволен и се документира.

Ако служител откаже дадена придобивка (например ваучери) и предпочете друга (например столово хранене), това не нарушава изискването за общодостъпност, стига възможността за избор да е предоставена на всички и условията да са еднакви.

 Важно: отказът или изборът на една от придобивките трябва да е писмено удостоверен, за да има доказателство, че достъпът е бил реално осигурен.

1.4. Отказ от социална придобивка

Отказът на отделно наето лице да получи социална придобивка (например ваучери за храна) не нарушава принципа на общодостъпност, ако:

• придобивката е била предложена на всички наети лица при еднакви условия;
• отказът е доброволен;
• отказът е документиран (например писмено заявление).

В становището НАП подчертава, че е важно да има доказателства, че достъпът е бил осигурен, но самото лице по собствена воля е решило да не се възползва.

1.5. Предприятия за временна заетост

Когато наетите лица работят чрез предприятие, което осигурява временна работа, принципът на общодостъпност се прилага спрямо тях също както при останалите работници и служители.

Работодател по смисъла на Кодекса на труда е предприятието, което е страна по трудовия договор с работника/служителя, т.е. именно то носи задължението да предоставя социалната придобивка (ваучерите).

На практика обаче условията за работа и организацията се определят от предприятието ползвател, което реално използва труда.

В този контекст за спазване на общодостъпността следва да се взема предвид, че всички лица, предоставени от предприятието за временна работа на едно и също място, трябва да имат равен достъп до социалната придобивка.

 Така НАП уточнява, че задължението за предоставяне на ваучери е на работодателя по трудовия договор, но при практическото прилагане принципът на общодостъпност трябва да се разглежда и в контекста на условията в предприятието ползвател.

Данъчно задължен за данъка върху разходите остава работодателят по трудовия договор (предприятието, което осигурява временната работа), макар в практиката общодостъпността да се преценява и през условията при предприятието ползвател.

1.6. Поделения на предприятие

Когато едно предприятие има различни структурни поделения (например цехове, офиси или клонове), изискването за общодостъпност се прилага по отношение на всяко поделение.

Ако в дадено поделение на всички наети лица се предоставят ваучери за храна, принципът е спазен, дори в друго поделение да не се предоставят.

Важното е в рамките на едно и също поделение всички служители да имат еднакъв достъп и да се прилага един и същи подход.

Допустимо е в различните поделения да се прилагат различни решения (например в едно – фиксиран размер, в друго – смесен подход), стига във всяко поделение правилата да са последователни и равнопоставени.

НАП уточнява, че принципът на общодостъпност не означава всички служители на цялото предприятие да са на еднакъв режим, а че всяко поделение трябва да има вътрешно равнопоставеност между наетите.

За целите на данъка върху разходите задължено е юридическото лице като цяло, но общодостъпността може да се анализира по структури. Ако в дадена структура няма общодостъпност, разходът там се третира като възнаграждение, а не като социален.

НАП дава и специфични указания за:

• Преназначаване / вътрешно заместване -следва да се има предвид становище изх. № М-24-39-223#1/04.01.2024 г.

• Предоставяне след 31.12 (чл. 42 ЗКПО)  - дали се прилага разпоредбата на чл. 42 от ЗКПО… ако ваучерите не са предоставени до 31 декември… следва да се има предвид становище изх. № М-24-39-109#1/18.09.2024 г.

• Командировки - следва да се има предвид становище изх. № М-24-39-21/20.02.2023 г.

• Лица с повече от един трудов договор - следва да се има предвид становище изх. № М-24-39-38/11.04.2023 г.

• Ваучери и пари - по отношение на предоставяне на ваучери за храна и пари следва да се има предвид становище изх. № М-94-Б-48/29.03.2022 г. 

 

Условия за освобождаване от данък по чл. 209а ЗКПО

За да бъдат социалните разходи под формата на ваучери за храна освободени от данък върху разходите, трябва едновременно да са изпълнени три условия:

• Запазване на възнагражденията – договореното трудово или приравнено възнаграждение на лицата не се намалява за сметка на предоставените ваучери.

Това условие се преценява по всяко лице поотделно; ползването на отпуски не променя договореното основно възнаграждение и само по себе си не прави ваучерите облагаеми.

• Липса на публични задължения – работодателят няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към края на съответния месец.

На практика се изисква месечна проверка; задължения, които не са предявени за принудително изпълнение към месеца, не препятстват освобождаването.

• Оператор с разрешение – ваучерите се предоставят чрез оператор, получил разрешение по реда на Наредба № 7.

Списъкът на операторите с валидно разрешение е публичен (МФ/НАП) и е добре вътрешно да се пази доказателство за проверка към всеки месец.

Последици при нарушение

Когато е нарушено поне едно от условията по чл. 209а ЗКПО, разходите за ваучери за съответния месец не са освободени и се облагат с 10% данък върху разходите (чл. 204 и сл. ЗКПО) върху целия начислен размер за месеца, а не само върху част от него.
Когато условията по чл. 209а са изпълнени, данъчната основа по чл. 214 ЗКПО е само превишението над 200 лв. на лице за съответния месец.

Ако поради липса на общодостъпност или парично предоставяне придобивката не е „социален разход в натура“ по §1, т. 34 от ДР на ЗКПО, сумите се третират като възнаграждение – тогава не се дължи данък върху разходите, но има облагане по ЗДДФЛ и дължими осигурителни вноски по общия ред.