гост-автор: Теодор Тодоров

Както и всичко друго около нас, счетоводството се глобализира.

В световен мащаб, съществуват две организации, които определят развитието на счетоводството. Това са Международната федерация на счетоводителите (IFAC) и Фондацията по международни стандарти за финансово отчитане (IFRS Foundation).

Международната федерация на счетоводителите (IFAC):

Международна федерация на счетоводителите (IFAC) е основана и съществува от 1977 г. Нейната мисия е да служи на интересите на обществото, като:

- подкрепя разработването на висококачествени международни стандарти

- насърчава приемането и прилагането на тези стандарти

- задълбочава сближаването на тези стандарти в международен план

- пропагандира за прозрачност, отговорност и сравнимост на финансовото отчитане

- подпомага усъвършенстването на счетоводната професия и популяризира важността и значението на счетоводителите за глобалната финансова инфраструктура

- изгражда и увеличава потенциала на професионалните счетоводни организации и

- изразява становища по въпроси от обществен интерес.

Към края на 2018 г. Международната федерация на счетоводителите включва 175 членове и асоциирани членове от 130 страни и юрисдикции, представляващи приблизително 3 милиона счетоводители в публичната практика, образованието, публичния сектор, промишлеността и търговията. Имайте  предвид, че по Земята съществуват приблизително около 230 държави, като около 195 от тях са независими. Т.е. Международната федерация на счетоводителите е призната за такава в над 60% от независимите юрисдикции.

Международната федерация на счетоводителите, чрез предоставяне на човешки ресурси, управление на умения, предоставяне на информация и финанси, подкрепя дейността на няколко Съвета (Boards). Тези съвети са:

- IPSASB (The International Public Sector Accounting Standards Board) Съвет по международни счетоводни стандарти за публичния сектор, който развива стандарти, ръководства и ресурси за използване от предприятията от публичния сектор при изготвяне на финансови отчети с общо предназначение.

- IAASB (The International Auditing and Assurance Standards Board) Съвет по международни одиторски стандарти и стандарти за изразяване на сигурност, който разработва висококачествени международни стандарти за одит, изразяване на сигурност и управление на качеството, чиято цел е да засилят общественото доверие в професията.

- IESBA (The International Ethics Standards Board for Accountants) Съвет по международни стандарти за етика за професионални счетоводители, който разработва и въвежда международни етични стандарти.

- IAESB (The International Accounting Education Standards Board) Съвет по международни стандарти за обучение по счетоводство, който установява стандарти за професионално обучение по счетоводство, които определят техническата компетентност и професионални умения, ценности, етика и нагласи.

Фондацията по международни стандарти за финансово отчитане (IFRS Foundation):

Фондацията по международни стандарти за финансово отчитане (IFRS Foundation) развива и установява стандарти чрез The International Accounting Standard Board (Съветa по международни счетоводни стандарти). Фондацията по МСФО бива учредена през 2000 г. в резултат на вътрешно преструктуриране на Комитета по международни счетоводни стандарти (IASC – International Accounting Standards Committee).

Преструктурирането е в резултат на новите задачи, които Комитетът по международни стандарти има да решава. От своя страна Комитетът е създаден през 1973 г. от професионалните организации на Австралия, Канада, Франция, Германия, Япония, Мексико, Нидерландия, Обединеното кралство, Ирландия и САЩ.
Мисията на Фондацията по МСФО е да развива международни стандарти за финансово отчитане, които създават прозрачност, отчетност и ефективност на финансовите пазари по цял свят. Целта на Фондацията е да обслужва обществения интерес чрез насърчаване на доверието, растежа и дългосрочната финансова стабилност в световната икономика. Понастоящем МСФО са регламентирани за приложение в над 140 юрисдикции, както и са приети за прилагане в още много други. Това прави над 70% от всички юрисдикции по Земята.

Фондацията по МСФО се състои от тристепенна система за управление, основаваща се на независим експертен съвет по създаване на стандарти (International Accounting Standards Board – Съвет по МСФО), надзираван от попечители от цял свят (IFRS Foundation Trustees), чиято работа от своя страна се надзирава от съвет за наблюдение от публичните органи (IFRS Foundation Monitoring Board – Съвет за наблюдение на фондацията по МСФО).

Съвместно със Съвета по МСФО работи и постоянен комитет по разяснение на МСФО (IFRS Interpretation Committee). С други думи – Съветът (IASB) създава стандарти, чието приложение Комитетът (Committee) разяснява. Надзорниците (IFRS Foundation Trustees) са отговорни за управлението на Съвета, в т.ч. и за процеса по създаване на стандарти. От своя страна Борда (IFRS Foundation Monitoring Board), състоящ се от публични органи за надзор над капиталовите пазари, осигурява формалната връзка между Надзорниците и Публичните органи с цел да повиши отчетността на Фондацията пред обществото.

Къде сме ние в цялата тази картинка?

Очевидно Фондацията на МСФО създава отчетната база на дружествата, които основно се търгуват по фондовите борси. Международната федерация на счетоводителите създава правилата за обучение и поведение на счетоводителите, както и стандартите за отчитане на публичните дружества, а също така и стандартите за одит. По силата на членството на България в ЕС сме задължени да спазваме европейското законодателство в областта на счетоводството. И в тази среда, нашият път е да се изграждаме като професионалисти.

За да можем да се наречем “професионални счетоводители”, трябва да сме членове на професионална организация, която е член на Международната федерация на счетоводителите (IFAC). Понастоящем в България съществува само една подобна организация и това е Институтът на дипломираните експерт счетоводители (ИДЕС). Дали у нас ще се появят и други професионални организации, членове на IFAC, само времето ще покаже.Със сигурност, някои от останалите счетоводни организации у нас, си поставят подобни цели.

Но дори и да не членуваме в подобна организация, даже и да не се наричаме “професионални”, а “практикуващи” счетоводители, ще ни се налага да пълним това название/понятие със същия онзи смисъл, с който бихме запълнили понятието “професионален счетоводител”. С други думи, индивидуално и заедно, трябва да вървим по избрания път, мислейки за себе си и постъпвайки като професионални счетоводители, независимо дали на база на формално членство в професионална организация имаме право да се наричаме така.

Несъмнено най-важната характеристика на професионализма е натрупването, увеличаването и развитието на професионалните знания (или онова, което наричаме професионална компетентност). Според мен, съществуват три етапа, през които преминават тези процеси:

- Първият е обучението. Организираме и присъстваме на курсове по теми, касаещи работата ни. В този случай един или няколко експерти застават пред нас и ни разказват своето виждане. Ние слушаме, водим си записки, препрочитаме си материалите. Учим се от някого. Това всъщност е формата на организация на обучението ни в образователната сфера, както и последващите професионални квалификации.

- Вторият е самообучението. Сами четем и търсим отговор на казусите си. Четем отново коментари (т.е. връщаме се на отново на първия етап), стъпваме на тази база, проверяваме си критично информацията, правим си изводите. Срещаме противоречиви мнения по едни и същи въпроси. Търсим и преценяваме аргументи. Вземаме решения. Самообучаваме се въз основа на собствените си заключения. До този етап, рано или късно ни се налага да достигнем. Но за да стигнем до него ни се налага да сме достатъчно силни, за да носим отговорността за своите решения.

Може да сме прави, но може и да грешим. Отговорността за грешките си е наша и трябва да сме наясно с нея. Освен това трябва да сме наясно и с човешките си слабости. Всеки един от нас има склонност да си поставя свои собствени маркери. Да възприема някои неща като даденост, да се предоверява на едни неща и яростно в себе си да се съпротивлява на други. Да решава, че еди-кое си е авторитетно, а друго ненадеждно. Да се затваря в собствените си мисли и да не е в състояние да излезе извън границите на своите разбирания, понякога просто защото не знае, че и извън разбиранията му има нещо друго.

- Третият етап. Споделяме помежду си онова, до което всеки един е достигнал в резултат на наученото през предходните два етапа.

Знанието е сила, и едва ли сред четящите има някой, който да не разбира смисъла на това. Но освен сила, знанието е и ресурс, както останалите ресурси. Има обаче една особеност. Не е ограничено и никога няма да се изчерпи.

Ако споделя с някого моите знания, а той/тя сподели с мене неговите/нейните, в края на краищата и двамата ще имаме общи знания и нищо от знанието ни няма да е изгубено. Но има и още. Аз и другият ще комбинираме по различен начин собственото и чуждото знание, защото просто сме различни същества и мислим по различен начин и ако взаимно споделим резултата от собствената си комбинация помежду си, знанието ни ще се увеличи.

Ако към този процес се включат и други, нашето общо знание ще се умножава още и още. Това е нашето общо знание, а не моето, твоето или неговото. Подобно споделяне е възможно единствено между хора с общи интереси. Тази група от хора може да се нарече по различни начини, но един от тях е професионална организация. А нашето общо знание е онова зрънце, което носи вътрешната (на професионалната организация) ценност. И колкото повече се увеличава общото ни знание, толкова повече расте и вътрешната ценност на професионалната организация. А колкото повече расте вътрешната ценност, толкова повече привлича към себе си. Без своя вътрешна ценност, съществуването на професионална организация би се лишило от смисъл и би се свело единствено до задоволяването на нечие его и амбиции.

Споделянето и общото познание ни помагат да разчупим оковите на собствените си предразсъдъци. Помагат ни да обменим и напаснем (синхронизираме) идеите си и да създадем заедно своята обща визия за нещата които смятаме, че могат да се случат. А ако успеем да направим и малката крачка между визията и увереността да си повярваме, че можем да постигнем идеите си, то реализацията им ще е единствено въпрос на време.

Професионализмът освен това, означава и преценка на собствените сили. Дали даден ангажимент е “лъжица за нашата уста?”, всеки сам трябва да направи своята преценка. И ако си прецени знанията и силите като недостатъчни, да откаже ангажимента. Това също се нарича професионална компетентност. Подобно действие няма да ни направи по-малко професионалисти. То е едно от проявленията на почтеността - да бъдем преми и честни в професионалните си отношенията. Но също така е и едно от проявленията на обективността – да не компрометираме професионалните си преценки в резултат на различни влияния. Разбира се, проявление е и на професионалното поведение – да избягваме ситуации, които могат да дискредитират професията и името ни. И разбира се, всичко това трябва да облечем в конфиденциалността – да запазим единствено между себе си и своя клиент (или работодател), онова което сме научили във връзка с ангажимента си, дори и той вече да е прекратен.
 Не е нужно да си член на IFAC, за да мислиш и да постъпваш професионално и дали ще се наричаш “професионален счетоводител”, “практикуващ счетоводител”, “съставител” или с простичко “счети”, професионализмът е път, който е въпрос на избор и с неговото съдържание трябва да запълниш онова, с което се назоваваш и идентифицираш.