Сезонни работници – най-често срещаните трудности в практиката и допускани грешки

автор: Боряна Георгиева

Така наречените срочни верижни договори, на основание чл.68 ал.1 т.1 от КТ/за определен срок/, са често срещани при  сезонна дейност на фирмите.Това е така поради сезонния характер на самия обект. Когато договори се сключват срочно за сезонна дейност е напълно законосъобразно да се сключват всяка година т.е при започването на всеки сезон.

 

Кои са най-често допусканите грешки:
 

1. Упоменаването на 30 дневен срок на предизвестие както при безсрочен трудов договор.

Съгласно чл.326 ал.2 от КТ, срокът на предизвестието при прекратяване на срочен трудов договор е 3 месеца, но не повече от остатъка от срока на договора.

 

2. Залагането на изпитателен срок при всяко новоназначение с презумпцията,че има прекъсване между двата договора.

Съгласно чл.70 ал.5  КТ , за една и съща работа с един и същ работник или служител в едно и също предприятие трудов договор със срок за изпитване може да се сключва само веднъж.

Законодателят не е предвидил възможност за повторно сключване на изпитателен срок в трудовия договор поради сезонния характер на обекта. Дори напротив - работниците назначени на срочен трудов договор не могат да бъдат поставени в по-неблагоприятна позиция поради срочния характер на договора си

 

Какви трудности срещат специалистите при обработка на данните на служители назначени на сезонен договор?

  • Назначението на непълнолетни служители. То се извършва съгласно  Наредба  № 6 от 24 юли 2006 г. за условията и реда за даване на разрешения за работа на лица, ненавършили 18 години.

На  страницата на Изпълнителна агенция Главна инспекция по труда са поместени условията за издаване на разрешение за приемане на работа на непълнолетни лица  Най-общо процедурата е тежка и тромова, поради което твърде често работодателите се отказват от този вариант

 

  •  Наличието на болнични при липса на шест месечен стаж и правилното им подаване в НОИ. Имайте в предвид,че в т.9   графа „Работни дни“  се посочват само трите дни от работодател/ при негова преценка/ ,  а в т.2 се посочва,че няма 6 месчен осигурителен стаж. Дата на придобиване на стажа се посочва само тогава, когато лицето придобива условието за 6 месечен стаж през периода на болничния лист.
 
  • временна неработоспособност настъпила след прекратяването на сезонния договор

В този случай се спазва чл.42 ал.2 от КСО:

 Когато временната неработоспособност поради общо заболяване, трудова злополука или професионална болест е настъпила до 30 календарни дни от прекратяването на трудовия договор или осигуряването, паричното обезщетение се изплаща за срока на неработоспособността, но за не повече от 30 календарни дни. В тези случаи паричното обезщетение не се изплаща на лица, които получават пенсия или обезщетение за оставане без работа, определено съгласно нормативен акт. Изплатените парични обезщетения за временна неработоспособност се възстановяват от лицата за периода, за който им е отпусната пенсия или им е изплатено обезщетение за оставане без работа

Чл.42 ал.3 от КСО пък казва,че

Когато временната неработоспособност е настъпила преди прекратяване на срочни трудови и служебни правоотношения, договори за военна служба и договори за управление и контрол на търговски дружества, паричното обезщетение се изплаща за не повече от 30 календарни дни след прекратяване на правоотношенията или договорите. Ако временната неработоспособност е поради трудова злополука или професионална болест, паричното обезщетение се изплаща до възстановяване на работоспособността или до установяване на инвалидност

 

С други думи в масовия случай при срочните договори обезщетение се полага до 30 дни от прекратяването на трудовия договор ако временната неработоспособност е настъпила преди прекратяване. Ако временната неработоспособност е настъпила след прекратяването, срокът е два пъти по 30 – до 30 дни за не повече от 30 дни.

Важно!  Наличието на болничен лист не е причина прекратяването на трудов договор да бъде отменено.

 

  • Самоотлъчка - твърде често явление за сезонните работници, както и напускането без предизвестие.

Тук нормативът е ясен - това е време, което не се зачита за трудов и осигурителен стаж и за него не се дължат каквито и да било осигурителни вноски.

Важно! Времето на самоотлъчка се вписва отзад на трудовата книжка като „време незачитащо се за трудов стаж“ и се вади при приключване на трудовата книжка от общия трудов стаж.

Колкото до напускането без предизвестие, за съжаление законодателството не предлага много възможности на работодателя в тази насока. Опцията  е  да  се търси  дисциплинарна отговорност  от работника по надлежния ред /трудно реализируема задача/ , като междувременно се води в самоотлъчка до решаване на казуса.

 

Още по темата:Срочен трудов договор за сезонна работа

----------------

Боряна Георгиева е Специалист ТРЗ,основател на Група на практикуващи ТРЗ и ЛС във Фейсбук

Илюстрация: Designed by Freepik


Настоящото изложение има информативен и опознавателен характер. Изразява личното професионално мнение на авторите на сайта и не представлява конкретен съвет или консултация

Напиши коментар