гост-автор: Деяна Илиева

Понятието "трудова злополука" е определено в чл. 55, ал 1 и 2 на Кодекса за социално осигуряване и означава "внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт."

Трудова е и злополуката, станала с осигурен по време на обичайния път при отиване или при връщане от работното място до:
1. основното място на живеене или до друго допълнително място на живеене с постоянен характер;
2. мястото, където осигуреният обикновено се храни през работния ден;
3. мястото за получаване на възнаграждение.

На първо място е необходимо да се уточни, че за трудова злополука може да се говори едва след като има разпореждане от Националния осигурителен институт за признаване на злополуката за такава.

Работодателят обаче има задължение след като е настъпил инцидент по време на работа или при другите посочени обстоятелства, да започне разследване на случая.

Ако има основание да се смята, че инцидентът е трудова злополука, то следва в тридневен срок от узнаването да се подаде в териториалното поделение на НОИ по регистрация на предприятието ползвател декларация по образец.
Необходимо е да уточним, че е достатъчно действията, които са довели до инцидента да са свързани с работата, като не е задължително те да са част от длъжностните задължения на работещия или някой да му е възложил изпълнението на тези действия.
 

В общия случай, когато имаме нараняване, разследването и заключенията относно това дали има основание да се смята, че става въпрос за трудова злополука, са донякъде лесни. Те се изразяват в следното:

1. Определяне на комисия за разследване.

Препоръчително е в състава на комисията да се включат определеното длъжностно лице по безопасност и здраве при работа и съответните ръководители и специалисти от отдела, цеха, участъка и т.н., в който е назначен пострадалият.
При разследването задължително се канят представители на работещите от комитета или групата по условия на труд.

2. Събиране на писмени обяснения -

от пострадалия (ако е възможно), от свидетели на злополуката, от лицата оказали първа помощ
Ако няма преки свидетели, то събираме писмени сведения от лицата, които последно са разговаряли с пострадалия, видели са го непосредствено преди злополуката и/или лицата, които първи са открили пострадалия след злополуката

3. Изготвяне на протокол от разследването.

4. Деклариране на злополуката.

За деклариране се изискват:
- декларация за трудова злополука в четири екземпляра за всеки пострадал
- екземпляр от протокола за разследване;
- писмените обяснения;
- копия от документи, свързани с работата на пострадалия - трудов договор, допълнителни споразумения, длъжностна характеристика, присъствена книга и др.;
- копие на медицински документи, свързани с вида и степента на увреждането – болничен лист; епикризи, амбулаторни листове от извършени медицински прегледи, аутопсионен протокол, препис-извлечение от акт за смърт и др.;
Впоследствие могат да бъдат поискани и други документи, например заповед за командироване, протокол за пътнотранспортно произшествие, удостоверение за наследници и др.
 

Какво се случва при нетравматично увреждане?

Понякога човекът просто припада на работното място без видима травма. Ако причината не е вдишване на опасни химични агенти, то вероятно става въпрос за нетравматично увреждане.

За такива се считат увреждания, които са болест в резултат на различни причини извън травма – инфаркти, инсулти, душевни болести, атеросклероза, високо кръвно налягане, диабет и др.

Често в такива случаи много колеги веднага цитират чл. 73, ал. 2 от Наредба за медицинската експертиза (НМЕ) и вземат самостоятелно решение, че не е необходимо инцидентът да се декларира.
В посочената алинея е казано, че "не се считат за внезапно увреждане на здравето по смисъла на чл. 55 от КСО патологични състояния вследствие на заболяване от каквото и да е естество, включително епилепсия, хронична исхемична болест на сърцето (всички клинични форми, включително миокарден инфаркт), мозъчен инсулт, захарен диабет, атеросклероза, високо кръвно налягане, душевни болести."

За съжаление, тези изводи често се правят без да има необходимите медицински документи и само по устно предположение за причината от лекар или от свидетелите на инцидента.Те обикновено са съчетани и с решение нищо да не се прави за разследване на инцидента.

Нека припомним: веднага след уведомяването за инцидент, осигурителят има задължение да започне разследване, което да завърши с протокол.

Резултатът от разследването може е становище на комисията, че не може да се предполага, че инцидентът е трудова злополука, но няма как без разследване директно да се вземе решение, че това не е трудова злополука.
Ако пострадалият е получил инфаркт или инсулт, без преди това да е имало данни за заболяване, тогава няма как директно да приложим чл. 73, ал. 2 от НМЕ и решението дали има връзка
В тези случаи ТЕЛК се произнася за причинната връзка между увреждането (смъртта) и условията на труд (извършваната работа) по време на злополуката и издава експертно решение по образец.

Какво да направим при нетравматично увреждане на работното място?

1. Започнете разследване, както при инцидент с нараняване - определете комисия, съберете писмени обяснения, поискайте медицински документи, от които да е видно какво е увреждането

2. При събиране на писмените обяснения помолете да бъде вписано ясно какво точно е правил пострадалият и при какви условия, например твърде горещо или твърде студено.

3. В протокола отразете тази информация, като опишете тежестта на полагания труд и дали е имало някакви специфични условия на работа.

4. При разследването потърсете дали в миналото е имало данни за някакво заболяване на пострадалия.
Това може да бъде видяно, например, от болнични листове за отсъствие от работа. Приложете ги към документите от разследването.

5. Вземете решение дали ще декларирате инцидента.

Ако няма никакви предходни документални данни за заболяване, което да е довело до нетравматичното увреждане, то нашата препоръка е да декларирате инцидента като трудова злополука.

Решението за признаване или непризнаване на злополуката за трудова ще бъде взето от НОИ въз основа на решението на ТЕЛК за причинна връзка между увреждането и условията на работа.

При вземането на решение дали да декларирате инцидента можете също и да се консултирате с инспектор трудови злополуки в Националния осигурителен институт. Това може да стане по телефона или на място.

Накрая, бих искала да припомня, че пострадалият или неговите наследници имат право да подадат декларацията в срок една година от настъпването на злополуката.

Дори да вземете решение да не декларирате инцидент с нетравматично увреждане, задължително направете своето разследване и съберете необходимата информация, така че при спор с пострадал или наследник впоследствие, да бъдете готови.

 -----
Деяна Илиева инженер-химик по "Безопасност на производствата'', доктор по „Ергономия и промишлен дизайн“, одитор на системи за управление на здравословни и безопасни условия на труд OHSAS 18001:2007. Активната й дейност е свързана с извършване на обучения, одити и консултации по здравословни и безопасни условия на труд. Един от авторите на информационния сайт https://otgovori.info/- онлайн информационна система, предназначена за специалистите по ЗБУТ

Илюстрация:Designed by Freepik