Разлика между неплатен отпуск по чл.160 от КТ и такъв по чл. 173а, ал. 2 от КТ.

Правото на работника или служителя на неплатен отпуск е предвидено в чл.160 и чл. 173а, ал. 2 от КТ.

В разпоредбата на чл. 160, ал. 1 от КТ е уреден неплатеният отпуск по искане на работника или служителя с разрешение на работодателя.

Чл. 160. (1) Работодателят по искане на работника или служителя може да му разреши неплатен отпуск независимо от това, дали е ползувал или не платения си годишен отпуск и независимо от продължителността на трудовия му стаж.

Неплатеният отпуск не е субективно право, а правна възможност. Отпускът се разрешава въз основа на писмено искане от работника или служителяПолзването се разрешава по преценка на работодателя, който издава заповед на основание чл.160, ал. 1 от КТ.

Съгласно чл. 160, ал. 3 от КТ неплатеният отпуск до 30 работни дни в една календарна година се признава за трудов стаж, а над 30 работни дни - само ако това е предвидено в този кодекс, в друг закон или в акт на Министерския съвет, а според чл. 9, ал. 2, т. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, се зачита времето на неплатения отпуск до 30 работни дни през една календарна година.

В § 4а (Нов - ДВ, бр. 103 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г., изм. ДВ, бр. 14 от 17 февруари 2021 г.) от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците, неплатеният отпуск по чл. 160, ал. 1 от Кодекса на труда до 90 работни дни, ползван през 2021 г., се признава за трудов стаж. През 2021 г. за осигурителен стаж по чл. 9, ал. 2, т. 3 от Кодекса за социално осигуряване се зачита времето на неплатения отпуск до 90 работни дни.

Неплатен отпуск при обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка.

Чл. 173а.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) Работодателят е длъжен да разрешава ползването на платен годишен отпуск или на неплатен отпуск при обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка по искане на:
1. бременна работничка или служителка, както и на работничка или служителка в напреднал етап на лечение ин-витро;
2. майка или осиновителка на дете до 12-годишна възраст или на дете с увреждане независимо от възрастта му;
3. работник или служител, който е самотен баща или осиновител на дете до 12-годишна възраст или на дете с увреждане независимо от възрастта му;
4. работник или служител, който не е навършил 18-годишна възраст;
5. работник или служител с трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто;
6. работник или служител с право на закрила при уволнение по чл. 333, ал. 1, т. 2 и 3.
(3) Времето, през което се ползва отпуск по ал. 1 и 2, се признава за трудов стаж.

Продължителността на неплатения отпуск се преценява от работника или служителя. Отпускът се ползва само за времето на обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка.

Работодателят не може да откаже ползването на отпуска. Той е длъжен да го разреши, когато работникът или сужителят попада в категорията лица, които ползват права на основание чл. 173а, ал. 2 КТ.

Трудов стаж

Ограничението за зачитане на трудов стаж до 90 работни дни през 2021 г. се отнася единствено за отпуска по чл. 160, ал. 1 КТ, докато неплатеният отпуск по чл. 173а, ал. 2 КТ се зачита изцяло за трудов стаж, независимо от неговата продължителност, на основание чл. 173а, ал. 3 КТ.

Осигурителен стаж

През 2021 г. за осигурителен стаж се зачитат до 90 работни дни, независимо на какво основание по КТ е ползван отпускът. Ограничението за зачитането на неплатен отпуск до 90 работни дни за осигурителен стаж не може да бъде основание за отказ на работодателя да разреши ползването на неплатен отпуск по 173а, ал. 2 КТ.

 

Илюстрация: Social photo created by freepik - www.freepik.com


Настоящото изложение има информативен и опознавателен характер. Изразява личното професионално мнение на авторите на сайта и не представлява конкретен съвет или консултация

Напиши коментар