Защитеният доход, на който не може да се налагат запори и да се насочва принудително изпълнение за неплатени публични задължения съгл. ДОПК се увеличава, считано от 05.08.2023 г.

ДОПК

Нов текст

Чл. 213. (1) Принудителното изпълнение се насочва върху цялото имущество на длъжника, с изключение на:
…..
5. (изм. - ДВ, бр. 34 от 2020 г., в сила от 09.04.2020 г., доп. - ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 05.08.2023 г.) трудовото възнаграждение, обезщетението по трудово правоотношение, всяко друго възнаграждение за труд, пенсията или стипендията - в общ размер до минималната работна заплата месечно и петдесет на сто от трудовото възнаграждение за разликата между средната брутна месечна работна заплата, определена общо за икономическите дейности за предходно тримесечие, за което са публикувани официални данни на Националния статистически институт, и минималната работна заплата.

Стар текст
5. трудовото възнаграждение, обезщетението по трудово правоотношение, всяко друго възнаграждение за труд, пенсията или стипендията - в общ размер до минималната работна заплата месечно

Средна работна заплата за второто тримесечие - 1957 лв. 50 на сто: 588.50 лв., 

Минимална заплата от 780 лв.,

Несеквестируемата сума за длъжниците по публични вземания за третото тримесечие, които работят и получават трудово възнаграждение, става 1368.50 лв. (780 + 588.50)

Припомняме, че публичните вземания на държавата и общините се събират по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Такива могат да бъдат задължения за местни данъци, митни сборове, държавни и общински такси, установени със закон, глоби /вкл. глоби, наложени от „Пътна полиция“/ имуществени санкции, конфискации, недължимо платените, надплатени или неправомерно получени или усвоени средства по програми и фондове на Европейския съюз, лихвите върху такива вземания и някои други вземания, обявени за публични и други.

Относно несеквестируемата сума за длъжниците по частни вземания съгласно Гражданския процесуален кодекс ( Задължения към ЧСИ), промяна няма:

Чл. 446. ГПК (1) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г., изм. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Ако изпълнението е насочено върху трудовото възнаграждение или върху друго каквото и да е възнаграждение за труд, както и върху пенсия, чиито размери са над минималната работна заплата, може да се удържа само:
1. ако осъденото лице получава месечно възнаграждение в размер между минималната работна заплата и двукратния размер на минималната работна заплата - една трета част, ако е без деца, и една четвърт част, ако е с деца, които издържа;
2. ако осъденото лице получава месечно възнаграждение в размер между двукратния размер на минималната работна заплата и четирикратния размер на минималната работна заплата - една втора част, ако е без деца, и една трета част, ако е с деца, които издържа;
3. ако осъденото лице получава месечно възнаграждение в размер над четирикратния размер на минималната работна заплата - горницата над двукратния размер на минималната работна заплата, ако е без деца, и горницата над два пъти и половина размера на минималната работна заплата, ако е с деца, които издържа.
(2) (Нова - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) Месечното трудово възнаграждение по ал. 1 се определя, след като се приспаднат дължимите върху него данъци и задължителни осигурителни вноски.
3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) Ограниченията по ал. 1 не се отнасят до задължения за издръжка. В тези случаи присъдената сума за издръжка се удържа изцяло, а удръжките по ал. 1 за другите задължения на осъдения и за задължения за издръжка за минало време се правят върху остатъка от всичките му доходи.
(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) Върху вземания за издръжка не се допуска принудително изпълнение. Върху стипендии се допуска принудително изпълнение само за задължения за издръжка.