В ДВ брой 71 от 11 август 2020 г. са обнародвани промените в Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуря­ващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ)

След направените изменения, вече не е необходимо да подава ОКД-5 за продължаване на осигуряването на СОЛ пенсионер по свое желание

Чл.1 (6) Самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от Кодекса за социално осигуряване, на които е отпусната пенсия, се осигуряват по предвидения с наредбата ред, по свое желание, изразено както следва:
1. за лицата, които не са прекъснали или прекратили трудовата дейност, съответно осигуряването си след като им е отпусната пенсия – с продължаване подаването на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване;
2. за лицата, които започват трудова дейност след като им е отпусната пенсия – с подаване на декларация по ал. 2. В тези случаи осигуряването възниква от датата, на която е подадена декларацията;
3. за лицата, които са прекъснали осигуряването си след като им е отпусната пенсия – с подаването на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване. В тези случаи осигуряването се възобновява не по-рано от 1-во число на месеца, предхождащ месеца, през който са подадени.“

Текст до този момент:

Чл.1 (6)  Лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 - 6 от Кодекса за социално осигуряване, на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание по предвидения с наредбата ред. За лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от Кодекса за социално осигуряване, на които е отпусната пенсия, осигуряването възниква от датата, на която е подадена декларацията по ал. 2. Видът на осигуряването се променя по реда на ал. 4.

Причините, които налагат приемането на акта, са свързани с необходимостта от премахване на административна тежест за самоосигуряващите се лица – пенсионери, които не са прекъснали трудовата си дейност и желаят да продължат да се осигуряват за съответните социални рискове в обхвата на държавното обществено осигуряване (ДОО) и да ползват осигурителни права. 

До сега, съгласно действащото законодателство, в случай че след пенсионирането си самоосигуряващото се лице не е подало декларация по реда на чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ (ОКД-5), с която да заяви желанието си за осигуряване, независимо, че е продължило да внася установените осигурителни вноски и да подава данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, то не се считаше за осигурено лице по смисъла на §1, ал. 1, т. 3 от допълнителните разпоредби на КСО и съответно за него не възникваха благоприятните правни последици от осигуряването.

От сега нататък, фактическите действия по внасяне на дължимите осигурителни вноски и по подаването на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО по реда на Наредба № Н-13 за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица нормативно се приравнят на изрично изразено желание за осигуряване по смисъла на чл. 4, ал. 6 от КСО.

С оглед осигуряване на равнопоставеност на лицата, същият режим се  въвежда и за заварените случаи. По отношение на самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО, на които е отпусната пенсия и които до датата на влизане в сила на промените не са прекъснали или прекратили трудовата си дейност и са подавали данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО по реда на Наредба № Н-8 (отм.) и/или на Наредба № Н-13, се счита че са изразили желанието си да се осигуряват по предвидения с наредбата ред.