Промени в Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски

автор: Ваня Иванова

В Държавен вестник бр.29, от дата 7.4.2017 г. е обнародвано Постановление № 64 от 30 март 2017 г. за изменение и допълнение на Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски, приета с Постановление № 263 на Министерския съвет от 1999 г.


Новостите в наредбата са във връзка с промените в Кодекса за социално осигуряване (КСО), в сила от 1 януари 2017 г.

 

Бихме искали да обърнем внимание на три основни точки:

1. Минимален осигурителен доход при СИРВ за повече от един месец

В наредбата се се определя как се изчислява минималният осигурителен доход при сумирано изчисляване на работното време за повече от един месец, когато отработените и други часове с  осигурителни вноски по установения за месеца от работодателя график на лицето са по-малко или повече от договореното работно време. Създава се ал. 10 към чл.1:
 

(10) Минималният осигурителен доход при сумирано изчисляване на работното време за повече от един месец е равен на сбора от минималния месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя, съответно сбора от минималната работна заплата, за месеците от периода, за който е установено сумираното отчитане на работното време. Когато отработените и други часове с  осигурителни вноски по установения за месеца от работодателя график на лицето са по-малко или повече от договореното работно време, минималният месечен размер на осигурителния доход е по-малък или по-голям от определения. В тези случаи за всеки месец от периода минималният месечен осигурителен доход се определя, като сборът от минималния месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя, съответно сборът от минималната работна заплата, се раздели на законоустановените работни часове за периода на сумираното изчисляване на работното време и получената сума се умножи по броя на отработените  и други часове с осигурителни вноски по установения за месеца от работодателя график на лицето.“

 

Тази разпоредба е във връзка новата ал. 17  на чл.6 от КСО, според която:

(17) Минималният осигурителен доход при сумирано изчисляване на работното време за повече от един месец е равен на сбора от минималния осигурителен доход по ал. 2, т. 3, а за лицата, за които не е определен минимален осигурителен доход - минималната работна заплата за страната, за месеците от периода, за който е установено сумираното отчитане на работното време.

 

Въпреки че целта на направените промени е да се посочи алгоритъм за изчисление на Мин. осигурителен доход при СИРВ, съществуват още доста неясноти и противоречия:

- Според направените промени, трябва да се знае Мин ОД за всички месеци от периода на СИРВ, за да се определи техния сбор и законоустановените работни часове до края на периода. Да приемем, че Мин. ОД е 500 лв. и периодът на изчисление е 3 месеца (работни дни:20+22+21),8 часа законоустановено работно време . Ако през втория месец лицето е отработило точно 176часа /22*8 - отработени часове по график - равни на нормата/ ,как следва да се изчисли Мин. ОД за този месец- 500 лв. или 523,80 лв. – 176часа по средно месечната мин. ставка (500+500+500/160+176+168)?

- По горния пример, ако лицето е назначено на 500 лв. заплата, и първия месец работи повече часове от нормата за месеца, то пак ще получи 500 лв. заплата, но трябва да внесе осигуровки върху по-голям месечен осиг. доход, което е несправедливо и лицето ще е ощетено.

- Ако се въвежда СИРВ за 6 месеца, например от октомври 2016 до март 2017, как през октомври ще са известни Мин осигурителни прагове за следващата година?

- Никъде няма официално публикуван алгоритъм , как се осъществява входящия контрол при приемането на Д1 при СИРВ. Така работодателите са затруднени и не са сигурни дали спазват разпоредбите на наредбата и дали при евентуална бъдеща проверка не подлежат на санкции.

- Разпоредбата не дава яснота, как да се прилага  когато през периода на сумираното изчисляване на работното време се промени минималния осигурителен доход, поради промяна в длъжността, без да се промени графика на лицето.

 

2. Осигурителни вноски не се изчисляват и внасят върху доходите от трудова дейност, получени под формата на разходи в натура.

Създава се нова ал. 4 към чл.2:

„(4) Осигурителните вноски не се изчисляват и внасят и върху доходите от трудова дейност, получени под формата на разходи в натура по смисъла на § 1, т. 83 от допълнителните разпоредби на Закона за корпоративното подоходно облагане, ако осигурителят е направил избор по чл. 24, ал. 3 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица да облага тези разходи по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане.“

 Осигурител, който до датата на обнародване на това постановление в „Държавен вестник“ е начислявал осигурителни вноски върху доходи от трудова дейност, получени под формата на разходи в натура по смисъла на § 1, т. 83 от допълнителните разпоредби на Закона за корпоративното подоходно облагане, може да прилага чл. 2, ал. 4 от датата на обнародване на постановлението.

Защо се чакаше това допълнение?

С приетите промени, в сила от 01.01.2016 г., в Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) и в Закона за данъците върху доходите на физическите лица се създаде възможност за работодателя да избере да облага с данък върху разходите по чл. 204, ал. 1, т. 4 от ЗКПО доходите в натура, представляващи разходи в натура по смисъла на § 1, т. 83 от допълнителните разпоредби на ЗКПО. В този случай доходите в натура не се включват в облагаемия доход на отделното физическо лице.

С оглед да не се повиши общата данъчно-осигурителна тежест за работодателите, с изменението в чл. 2, ал. 4 тези доходи в натура са изключени и от доходите, върху които се дължат осигурителни вноски

 

3. Запазва се правилото при  определяне на Мин. ОД да не се включват социалните разходи

В чл. 2 ал. 4 става ал.5, но текстът се запазва:

5) Сумите и средствата за социални разходи, върху които са внесени или дължими осигурителни вноски, не се включват при определяне на минималния месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя.

От началото на 2017 г. върху социалните разходи се дължат осигурителни вноски за всички осиг. рискове. Според цитираната алинея те продължават да не участват при определяне на Мин.ОД.  От началото на годината се промени форматът  на Декларация Образец 1. В момента няма как да се разграничи,  дали социалните разходи влизат или не при определяне на Мин ОД при подаване на Д1. Вероятно това ще става при евентуална последваща  проверка или ревизия.

 

Останалите промени в наредбата са свързани с прецизиране на текстове, в следствие на промените в КСО и други закони:

  • Направено допълнение, че  осигурителни вноски се дължат и за управителите и прокуристите на търговски дружества, на еднолични търговци, на техните клонове и на клоновете на чуждестранни юридически лица (Чл. 1 ал.5)

  • Посочено е, че Осигурителните вноски лицата, за които не е определен минимален осигурителен доход следва да се правят върху не по-малко от  минималната работна заплата за страната(Чл. 1 ал.6)

  • Относно доходите, върху не се изчисляват осигурителни вноски –прецизирани са текстовете, които са свързани с променените разпоредби на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, Закона за Министерството на вътрешните работи и Закона за съдебната власт и Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (Чл. 1ал.8)

  • Когато лицето упражнява трудова дейност на повече от едно основание е допълнен и дохода по чл. 4 ал.10 от КСО (доходи от краткотрайна сезонна селскостопанска работа)/Чл. 4)

Чл. 4 Когато лицето упражнява трудова дейност на повече от едно основание по чл. 4, ал. 1 и/или ал. 3, т. 5 и 6 и/или ал. 10 от Кодекса за социално осигуряване, то декларира пред всеки следващ осигурител дохода, върху който се дължат осигурителни вноски, като се спазва поредността, определена в чл. 6, ал. 11 от Кодекса за социално осигуряване.

  • облекчават задължените лица при попълване на справката за окончателния размер на осигурителния доход към годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ. Промените са във връзка с променените указания за попълване на таблиците към нея.

В статията са използвани текстове от Доклад ОТНОСНО:Проект на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски

Илюстрация:Designed by Freepik

 
10) Минималният осигурителен доход при сумирано изчисляване на работното време за повече от един месец е равен на сбора от минималния месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя, съответно сбора от минималната работна заплата, за месеците от периода, за който е установено сумираното отчитане на работното време. Когато отработените и други часове с осигурителни вноски по установения за месеца от работодателя график на лицето са по-малко или повече от договореното работно време, минималният месечен размер на осигурителния доход е по-малък или по-голям от определения. В тези случаи за всеки месец от периода минималният месечен осигурителен доход се определя, като сборът от минималния месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя, съответно сборът от минималната работна заплата, се раздели на законоустановените часове за периода на сумираното изчисляване на работното време и получената сума се умножи по броя на отработените и други часове с осигурителни вноски по установения за месеца от работодателя график на лицето

Настоящото изложение има информативен и опознавателен характер. Изразява личното професионално мнение на авторите на сайта и не представлява конкретен съвет или консултация

Напиши коментар