На последното си заседание, Народното събрание на Република България прие на второ четене значими промени в Закона за счетоводството, които въвеждат ново задължение за предприятията да включват в докладите за дейността си отчет за устойчивостта. Тази мярка цели да разшири обхвата на корпоративната устойчивост, като изисква не само анализ на имуществено-финансовите показатели, но и задълбочено разглеждане на социално-икономическото въздействие от дейността на предприятията.

Кого засягат промените?
Новите изисквания за изготвяне на отчет за устойчивостта ще засегнат големите предприятия и малките и средните предприятия (с изключение на микропредприятията), чиито прехвърлими ценни книжа са допуснати до търговия на регулирания пазар в държава членка на ЕС. Това включва и предприятията майки на големи групи, както и дъщерните предприятия и клоновете на предприятия от трети държави, при определени условия. Задължението ще влезе в сила от отчетната 2024 г. за предприятия, които към 31 декември на отчетния период надхвърлят 500 служители.

Други важни законодателни инициативи
Освен промените в Закона за счетоводството, Народното събрание прие на първо четене и два законопроекта за изменение и допълнение на Търговския закон. Първият проект предвижда улеснена процедура за ликвидация на юридически лица, които не са извършвали дейност през последните 12 месеца и нямат задължения към държавата или общините. Вторият законопроект предлага уредба на презграничното преобразуване чрез различни форми на сливания и разделяния на дружества, когато поне едно от тях е регистрирано в друга държава членка на ЕС.

Промени в Закона за адвокатурата
Народното събрание прие единодушно на първо четене два законопроекта за промени в Закона за адвокатурата. Първият законопроект позволява на адвокатите да рекламират своята дейност, като едновременно с това въвежда ограничения за използването на подвеждаща информация и необосновани сравнения с други адвокати. Тази промяна е необходима, тъй като Европейската комисия започна процедура за нарушение срещу България заради забраната адвокатите да рекламират.

Вторият законопроект премахва забраната за уговаряне на възнаграждения под определен минимален размер и освобождава съда от задължението да бъде обвързан от подобен минимален размер при определяне на отговорността за разноски. Това ще даде по-голяма гъвкавост на адвокатите и техните клиенти при договаряне на условията на правната помощ.