Промените относно компенсациите 60/40, въведени с Постановление № 71/16.04.2020 г.

 

В държавен вестник брой: 37, от дата 21.4.2020 г. беше обнародвано  Постановление № 71 от 16 април 2020 г. за изменение и допълнение на Постановление № 55 на Министерския съвет от 2020 г. за определяне на условията и реда за изплащане на компенсации на работодатели с цел запазване на заетостта на работниците и служителите при извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13 март 2020 г.

Какви са направените промени:

§ 1. В чл. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 след думите „работодател, който“ се добавя „по своя преценка и“. 

(2) Компенсации по ал. 1 могат да се изплащат и на работодател, който по своя преценка и със своя заповед, издадена на основание чл. 120в, ал. 1 от Кодекса на труда, е преустановил работата на предприятието, на част от предприятието или на отделни работници и служители.

2. В ал. 5 след думите „януари 2020 г.“ се добавя „и от дължимите осигурителни вноски за сметка на работодателя“, а думите „за всеки работник и служител“ се заменят с „на всеки работник или служител“.
 

(5) Компенсациите по ал. 1, 2 и 3 са в размер 60 на сто от размера на осигурителния доход за януари 2020 г. и от дължимите осигурителни вноски за сметка на работодателя на всеки работник и служител, за когото е приложен режимът по ал. 1, 2 и 3 и на когото ще бъде запазена заетостта за допълнителен период, равен на периода, за който се изплащат компенсации. В случаите на установено непълно работно време компенсацията се изплаща пропорцио¬нално на неотработеното време, но за не повече от 4 часа дневно.

3. В ал. 6, т. 2 след думите „които ползват“ се добавя „неплатен отпуск“ и след тях се поставя запетая. 

(6) Компенсации не се изплащат за:
1. работници и служители, които не са били в трудово правоотношение с работодателя преди датата на обявяване на извънредното положение;
2. работници и служители, които ползват неплатен отпуск, отпуск за временна неработоспособност, за бременност и раждане, при осиновяване на дете до 5-годишна възраст или отглеждане на дете до 2-годишна възраст;
3. работници и служители, за които работодателят получава финансиране за възнаграждения и осигурителни вноски от държавния бюджет, със средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове или други публични средства.

4. Алинея 8 се изменя така: „(8) Работодателят, получил компенсация по ал. 1 и/или ал. 2, изплаща пълния размер на трудовото възнаграждение на лицата по ал. 5 и внася дължимите осигурителни вноски за съответния месец.“ 

(8) Работодателят изплаща пълния размер на трудовото възнаграждение на лицата по ал. 5 за съответния месец и заплаща дължимите осигурителни вноски.

(8) Работодателят, получил компенсация по ал. 1 и/или ал. 2, изплаща пълния размер на трудовото възнаграждение на лицата по ал. 5 и внася дължимите осигурителни вноски за съответния месец

5. Създава се ал. 9:

„(9) Работодателят, получил компенсация по ал. 3, изплаща пълния размер на трудовото възнаграждение, определено като за работа при пълно работно време, на лицата по ал. 5 и внася дължимите осигурителни вноски за съответния месец.“ 


§ 2. В чл. 2, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения: 1. В т. 5 думите „за период не по-малък от периода“ се заменят със „за допълнителен период, равен на периода“. 2. В т. 7 накрая се добавя „или за установяване на непълно работно време“.
 

Чл. 2. (1) За изплащане на компенсации по чл. 1, ал. 1 могат да кандидатстват работодатели, които:
1. са местни физически или юридически лица, както и чуждестранни юридически лица, които осъществяват стопанска дейност в Република България;
2. заявяват изплащане на компенсации за работници и служители, осигурени в икономическите дейности, посочени в приложението;
3. нямат задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс към държавата или общината, установени с влязъл в сила акт на компетентен орган, и за които работодателят не е предприел действия за разсрочване, отсрочване или обезпечение;
4. не са обявени в несъстоятелност или не се намират в производство по несъстоятелност или ликвидация;
5. запазят заетостта на работниците и служителите, за които са получили компенсация, за период не по-малък от периода за допълнителен период, равен на периода, за който са изплатени компенсациите;
6. не прекратят трудови договори на работници и служители на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, 3 и 4 от Кодекса на труда през периода, за който им се изплащат компенсации;
7. нямат установено с влязло в сила наказателно постановление или съдебно решение нарушение на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3, чл. 63, ал. 1 или 2, чл. 118, чл. 128, чл. 228, ал. 3, чл. 245 и чл. 301 – 305 от Кодекса на труда или чл. 13, ал. 1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност през период от 6 месеца преди издаването на заповедта за преустановяване на работа 
или за установяване на непълно работно време

§ 3. В чл. 7 след думите „Националният осигурителен институт“ се добавя „ежемесечно“.

Чл. 7. Националният осигурителен институт ежемесечно изплаща на работодателите по чл. 5, ал. 4 компенсациите по чл. 1, ал. 5 въз основа на обобщената информация, предоставена от Агенцията по заетостта

§ 4. В чл. 9, ал. 1 след думите „чл. 1, ал. 8“ се добавя „и 9“.

Чл. 9. (1) Работодател, получил компенсации по реда на това постановление, който не изпълни задължението си по чл. 1, ал. 8 и чл. 2, ал. 1, т. 5 и 6 или декларира неверни данни по чл. 2, ал. 2, възстановява изплатените компенсации на бюджета на държавното обществено осигуряване.

§ 5. Допълнителната разпоредба и § 1 се отменят.

Допълнителна разпоредба
§ 1. По смисъла на това постановление „компенсации“ са суми за трудови възнаграждения, които се изплащат на работодатели за запазване на заетостта на работници и служители при преустановяване на работата на предприятието, на част от предприятието или на отделни работници и служители или при въвеждане на непълно работно време поради обявено извънредно положение.


Приложението към чл. 2, ал. 1, т. 2 се изменя така:

„Приложение към чл. 2, ал. 1, т. 2

Списък на икономически дейности по чл. 2, ал. 1, т. 2 съгласно Класификацията на икономическите дейности (КИД - 2008)

Код по КИД-2008

Наименование на позицията

47

Търговия на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети,*с изключение на:

47.11 - Търговия на дребно в неспециализирани магазини предимно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия;

47.2 - Търговия на дребно в специализирани магазини с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия;

47.73 - Търговия на дребно с лекарства и други фармацевтични стоки;

47.74 - Търговия на дребно с медицински и ортопедични стоки;

47.8 - Търговия на дребно на открити щандове и пазари;

47.9 - Търговия на дребно извън търговски обекти.

49.3

Друг пътнически сухопътен транспорт

51.1

Пътнически въздушен транспорт

55

Хотелиерство

56.1

Дейност на ресторанти и заведения за бързо обслужване

56.3

Дейност на питейни заведения

59.14

Прожектиране на филми

79

Туристическа агентска и операторска дейност; други дейности, свързани с пътувания и резервации

82.30

Организиране на конгреси и търговски изложения

85.10

Предучилищно образование (частен сектор)

85.53

Обучение на водачи на превозни средства

88.91

Дневни грижи за малки деца (частен сектор)

90

Артистична и творческа дейност

91

Други дейности в областта на културата

93

Спортни и други дейности, свързани с развлечения и отдих

96.04

Поддържане на добро физическо състояние

 

Други икономически дейности – за работодатели, които са преустановили дейност, осъществявана на територията на отделни населени места, в които със заповед на държавен орган са въведени противоепидемични мерки на основание чл. 63 от Закона за здравето



*С работно място в търговски обект на територията на търговски център


Настоящото изложение има информативен и опознавателен характер. Изразява личното професионално мнение на авторите на сайта и не представлява конкретен съвет или консултация

Напиши коментар