гост-автор: доц. д-р Николай Колев
Партньор в Адвокатско дружество „Колев, Ангелов и Митева“

Краткият отговор на поставения въпрос е – НЕ, не се прилага, защото договорът за възлагане на управление не е трудов, а граждански договор.

Това разбиране се възприема в последователната практика на Върховния касационен съд. ВКС посочва, че договорът за възлагане на управлението е граждански договор – разновидност на договора за поръчка, поради което управителят на ООД или членът на съвета на АД няма качеството на работник или служител на дружеството по смисъла на КТ. Този договор се урежда от правилата на чл. 280 и сл. ЗЗД, доколкото няма специални правила, съдържащи се в ТЗ ¹.

Какво всъщност означава това?

В договора за възлагане на управлението се установяват правата и задълженията на управителя или члена на съвета, като могат да се уговорят например задължение за постигане на определен стопански резултат, размерът на възнаграждението му, начинът на плащането му, размерът и начинът на ползването на отпуски, различни обезщетения, отговорността на страните, основания за прекратяване и пр., но отношението не е трудово, дори когато договорът е озаглавен „трудов“.

Възнаграждението на управителя, дължимо от дружеството, е възнаграждение по граждански договор, а не е трудово възнаграждение, като също е без значение как то е наименовано и как е оформено счетоводно и какви отчисления и удръжки са правени по него. Спорът за дължимостта на това възнаграждение е граждански спор, осъдителният иск за заплащането на възнаграждението на управителя е облигационен – с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1, във вр. с чл. 286 от ЗЗД, а не е налице трудов спор, респ. не е налице иск за заплащане на трудово възнаграждение по чл. 128, т. 2 от КТ.

Регламентираните в КТ основания за възникването и прекратяването на трудовите правоотношения също са неприложими относно управителя и сключения между него и дружеството договор за възлагане на управлението. Отношението между тях може да бъде прекратено на основанията, посочени в гражданския закон или предвидени в самия договор ².

В правомощията на управителя се включва упражняването на работодателска власт по отношение на работниците и служителите на дружеството. Недопустимо по отношение на едно физическо лице е съвместяване едновременно на качеството му на управител и на работник/служител в управляваното от него търговско дружество. Ако дадено физическо лице има сключен трудов договор в ООД и бъде избрано за управител и сключи договор за възлагане на управление, то със сключването на договора за възлагане на управление, трудовото правоотношение се е трансформирало в правоотношение по този договор, поради което например за периода на съществуване на договора за възлагане на управление на управителя не му се следва обезщетение с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ за неползван платен годишен отпуск ³ .

В А Ж Н О ! 

Имаш ли нужда да разбереш:

 - Каква е същността на Договора за управление?

 - Кои са страните по него и какви са техните права и задължения?

 - Прилагат ли се  правилата на Кодекса на труда ?

 - Имат ли задължения страните след прекратяването ?

Искаш ли да си изясниш тези въпроси веднъж завинаги?

 Каним те на онлайн семинар:

Договорът за управление на ООД и АД – трудности и възможни решения при сключването, изпълнението и прекратяването му

Лектор: доц. д-р Николай Колев

                                                                    Виж програмата и се регистрирай за участие  ТУК  !

                                                                   Защото е важно КАКВО знаеш!

----------

 ¹ Вж. Решение № 108 от 8.10.2015 г. на ВКС по т. д. № 2263/2014 г., II т. о., ТК; Решение № 3289 от 28.01.1997 г. на ВКС по гр. д. № 2540/1996 г., IV г. о.
 

² Вж. по посочените въпроси например Решение № 306 от 25.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1387/2011 г., IV г. о., ГК; Решение № 247 от 11.01.2013 г. на ВКС по т. д. № 46/2012 г., II т. о., ТК; Решение № 226 от 10.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1298/2012 г., IV г. о., ГК; Решение № 204 от 28.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 983/2014 г., IV г. о., ГК; Решение № 223 от 5.10.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4063/2016 г., IV г. о., ГК; Решение № 241 от 16.10.2017 г. на ВКС по гр. д. № 322/2017 г., IV г. о., ГК; Решение № 932 от 10.08.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1877/2006 г., IV г. о., ГК; Решение № 222 от 10.05.2019 г. на ВКС по т. д. № 2972/2017 г., I т. о.; Определение № 658 от 10.08.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 38/2011 г., II т. о., ТК; Решение № 111 от 12.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 726/2011 г., IV г. о., ГК; Решение № 222 от 03.05.2016 г. на ВКС по т. д. № 3471/2014 г., I т. о., ТК; Решение № 222 от 10.05.2019 г. на ВКС по т. д. № 2972/2017 г., I т. о., ТК; Решение № 188 от 03.04.1995 г. на ВС по гр. д. № 230/1995 Г., III г. о.; Определение № 158 от 15.04.2004 г. на ВКС по ч. т. д. № 34/2004 г., ТК, I г. о.

³ Решение № 250 от 21.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 159/2019 г., IV г. о.